Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (74)

Двадесет и пета глава

14 юли 1958 г.

Лейтенант Дан Агир седеше в зала №3 в сградата на съда на улица Лафайет и гледаше Тим Риордан.

Съдийката Маргарет Таглиаферо слушаше изявлението на адвоката на Риордан, Кевин Мац. Тя беше дребна жена към петдесетте, с прошарена коса, очила с дебели стъкла, които обичаше да върти из пръстите си, докато мислеше, и жив темперамент.

В момента тя внимателно слушаше как Мац, учтив млад адвокат, който след дипломирането си от Юридическия факултет в Йейл бе стажувал при самата нея, завършва речта си.

— Ваше благородие, клиентът ми желае да изрази искреното си съжаление за един инцидент, който той признава и смята изцяло за своя грешка. Готов е да обезщети по всякакъв начин госпожа Риордан, за която вярва и подчертава, че е напълно невинна в този случай. По-нататък той желае да изрази благодарността си към госпожа Риордан за щедрото й въздържане от повдигане на обвинение срещу него за поведението му през въпросната нощ и й благодари за разрешението да продължи работата си като вицепрезидент и главен изпълнителен директор в „Лора ООД“, докато успее да си осигури друга работа.

Адвокатът направи пауза, за да погледне клиента си.

— Господин Риордан обаче отклонява това щедро предложение на съпругата си и си подава незабавно оставката, предвид загрижеността на съпругата му за нейната собствена сигурност и безопасност след нещастния инцидент, довел до настоящата съдебна процедура. Вместо това той предлага услугите си като безплатен консултант на госпожа Риордан в бизнеса й, като тези услуги ще бъдат предоставяни при поискване чрез посредник, избран от съда. Господин Риордан чувства, че това е най-малкото, което може да направи като компенсация. В допълнение той приема всички условия, поставени от госпожа Риордан и обявени от този съд, отнасящи се до тяхното разделяне. Отказва се от всякаква обща собственост и ще сътрудничи изцяло на съда в процедурите по развода.

Детектив Агир все още гледаше Тим Риордан, който седеше на масата до Мац. Риордан представляваше интригуваща фигура. Той бе едър мъж, но застиналата му поза сякаш го смаляваше. Гледаше съдията с уважение и дори кротост в очите. Дланите му бяха сключени върху масата. Носеше тъмен костюм и цялото му поведение бе консервативно, в тон с него. Беше толкова вглъбен в себе си, че на повърхността изглеждаше невинен като ученик. Единственото, което се набиваше в погледа от външността му, бе превръзката върху едното му око. Тя го правеше да изглежда уязвим и още повече подчертаваше смирения му вид.

Кевин Мац изложи безспорно пред съда искреното съжаление на господин Риордан за стореното. Той само желаеше да възмезди Лора по всякакъв начин за нанесената вреда. Приемаше решението на жена си да се отдели от него и нямаше да оспорва развода, на който тя имаше легално и морално право. Все още я обичаше и искаше само да изкупи престъплението, за което единствен той имаше вина.

Но детектив Агир наблюдаваше внимателно Тимоти Риордан. За това имаше две причини.

Първо, Дан Агир работеше в полицията от четиринайсет години и притежаваше диплома по криминология от Колумбийския университет, както и значителен уличен опит като ченге. През тези години беше виждал хиляди лица. Бяха му ясни доста неща за жените и още повече за мъжете.

Затова знаеше, че в Тим Риордан се крие далеч повече, отколкото разкриваха кротките му, обърнати към съдията очи.

На второ място, Дан Агир случайно присъстваше в Двайсети участък онази нощ, когато Лора Риордан се довлече там в четири часа сутринта, полумъртва и пребита от бой, за да моли за помощ. Именно Агир, изпечен ветеран от съдебната система, й препоръча Нанси Ъндърууд за адвокат.

Сега той погледна лицето на госпожа Риордан. Две седмици след инцидента по него все още се виждаха следи от контузии, разцепени устни и черно-сини петна. Но сегашното й състояние не даваше и най-малка представа за това как изглеждаше тя тогава.

Дан Агир можеше да разчита белезите на хората, както археолог разчита йероглифите при разкопки. През онази първа нощ той разбра що за човек е Тим Риордан, без дори да го е видял. Мъжът бе оставил своя подпис, неповторим като пръстов отпечатък, върху лицето на жена си.

Затова сега Дан Агир наблюдаваше с интерес, докато адвокатът на Риордан приключваше речта си пред съдията.

— В заключение, ваше благородие, господин Риордан желае да изрази искреното си съжаление пред този съд и пред госпожа Риордан за самата необходимост от тази процедура. Той предлага да заплати съдебните разноски като израз на своето покаяние. Благодари на госпожа Риордан, на нейната адвокатка и на съда за предоставената му възможност дълбоко да се извини за поведението си.

Кевин Мац седна до клиента си. Съдийката повъртя очилата си за момент, докато острият й ум работеше върху ситуацията в залата.

— Съдът е впечатлен от искреността на господин Риордан — каза тя, подбирайки думите си. — Тъй като няма повдигнати обвинения за побой от госпожа Риордан срещу съпруга й, съдът смята за необходимо да определи следните правила за официален развод. Господин Риордан няма да поддържа връзка или да се доближава до съпругата си, освен чрез своя и нейния адвокати. Ако се опита да влезе в контакт с нея по друг начин, такъв контакт ще се смята за пренебрегване на този съд и ще бъдат взети надлежни мерки за неговото предотвратяване и за защита на личния живот и безопасността на госпожа Риордан. Господин Риордан може да се свързва с госпожа Риордан по делови въпроси само чрез посредник, одобрен от този съд. Процедурите по развода ще се извършат от съда в съответствие със законите на щата Ню Йорк.

Съдийката погледна към двамата адвокати.

— Закривам съдебното заседание — каза тя.

Лора се изправи и се ръкува с Нанси Ъндърууд.

— Благодаря за всичко — каза тя и успя с мъка да се усмихне, защото устните все още я боляха, макар нощта на нараняванията да й изглеждаше безкрайно далечна.

— Това ми е работата — каза Нанси. — Радвам се, че нещата преминаха толкова гладко.

Те тръгнаха заедно към тежките дъбови врати в дъното на залата.

Тим и адвокатът му вървяха в същата посока и четиримата стигнаха до вратите едновременно. Тъй като атмосферата на заседанието бе толкова приятелска, всички се ръкуваха — адвокатите, адвокат и клиент и накрая Тим и Лора.

Настъпи един кратък миг, в който Тим държеше ръката на Лора, а адвокатите се поздравяваха един друг. Тим все още се усмихваше. Ръкостискането му беше леко, но той не пусна веднага пръстите й. Наведе се надолу, за да й прошепне нещо на ухото.

— Дължиш ми едно дете — каза тихо той. — Никой съд не може да промени това.

Лора побледня. Ръката й изстина в неговата. Докато лицата им се отдалечаваха, тя видя погледа му, изпълнен с безкрайна омраза, но така умело прикрита от външно приятелското му изражение, че никой, освен нея не би могъл да я забележи.

После той отстъпи, присъедини се към адвоката си и излезе през вратата.

Нанси Ъндърууд забеляза бледността на Лора и я дръпна настрани.

— Какво ти каза? — попита.

Лора се поколеба, гледайки как едрата фигура на Тим се отдалечава по коридора заедно с тази на адвоката му.

— Нищо — каза тя след известна пауза. — Просто… Просто изведнъж се озовах толкова близо до него. Няма значение, Нанси. Всичко е наред, наистина.

— Сигурна ли си? — Опитната адвокатка изпитателно гледаше Лора.

— Да — излъга Лора. — Сигурна съм.