Елизабет Гейдж
Кутията на Пандора (59)

Десета глава

— Аз съм Каръл Алекзандър с новините от Вашингтон. Тази година една от най-интригуващите истории в столицата няма нищо общо нито с Индокитай, нито с Близкия изток или с надпреварата във въоръжаването, а с един енергичен млад служител в Държавния департамент, хвърлил око на мястото в Сената, заето засега от може би най-могъщия мъж в Конгреса.

Името на младия човек е Хейдън Ланкастър, противоречивият европейски пратеник на Айзенхауер, който през последните няколко години спечели вниманието на милиони американци със своя добър външен вид, легендарно фамилно име и сериозно отношение към политиката. Той е изправен пред трудна и може би опасна кампания за заветното място срещу титуляря Еймъри Боуз. Решението няма да е лесно за избирателите на Демократическата партия в щата Ню Йорк, които ще трябва да решават между един елегантен и привлекателен кандидат и изтъкнатия, опитен сенатор, чието влияние в Конгреса само по себе си е почти пословично.

Капитолият се издигаше розов и величествен в полумрака зад Каръл Алекзандър. Тя беше облечена в обичайния си вълнен костюм и морскосиньото й копринено шалче изглеждаше сиво на безцветния телевизионен екран. Но дори грубата технология на черно-бялата телевизия не можеше да скрие блясъка на очите, красивото й лице и неповторимото й излъчване на интелигентна женственост.

Докато тя добавяше някои биографични бележки за Хейдън Ланкастър, сцената се премести в неговия офис в Държавния департамент за редактираната версия на интервюто му с нея. Човек не трябваше да бъде професионален журналист, за да види, че красивата млада журналистка задава трудни въпроси. Като адвокат на дявола, тя последователно предизвикваше Ланкастър за мнението му по всички наболели теми и го заставяше да обясни от къде на къде човек с неговата липса на опит и привилегирован произход се явява достоен опонент на уважавания и страховит Еймъри Боуз, чието име на творец на законодателната власт го равняваше на великите мъже от съвременната история.

От друга страна, нямаше нужда да си почитател на Ланкастър, за да се възхитиш от умението и изключителното самообладание, с които той отговаряше и на най-трудните въпроси. При това не само демонстрираше буквално енциклопедични познания по големите външнополитически и вътрешни теми на деня. Той също така се държеше с такава впечатляваща смесица от достойнство, хладнокръвие и чар, че бе трудно да не се озовеш почти веднага на негова страна.

Телевизионната медия идеално подхождаше на тъмната красота и обаятелен хумор на Ланкастър. Не му се налагаше да се напъва, за да грабне публиката с грубите похвати на обикновен политик. Постигаше безкрайно по-дълбок ефект, като просто оставяше естествения си чар да флиртува с камерата. Човек почти можеше да усети как очите на милиони негови обожателки се приковават към телевизионните екрани, докато той със спокоен и невъзмутим глас говореше пред красивата репортерка.

Може би доловила, че комбинацията от мъжествеността и очевидната компетентност на Ланкастър са направо неотразими. Каръл Алекзандър бе поставила кратко интервю с опонента му в края на предаването, за да балансира виртуозното изпълнение на Хал.

— Дългогодишният сенатор от Ню Йорк Еймъри Боуз — рече тя, — е далеч от мисълта да подценява Хейдън Ланкастър като неопитен и поради това незаслужаващ внимание опонент. Нито пък го укорява за твърде привилегированото минало и крехката му възраст. И все пак Боуз гледа на своя противник като на истинска заплаха за американския начин на живот в предстоящото десетилетие.

Лицето на Еймъри Боуз изпълни екрана, фонът бе библиотека, пълна с книги по право в офиса му в Сената. Неговата оредяваща коса и румено лице му придаваха влиятелен вид, също както и добре скроеният му костюм от „Брукс Брадърс“. Веждите му, все още недокоснати от сиво, решително надвиснаха над пронизващите очи.

По телевизията Еймъри Боуз не изглеждаше нито добре, нито зле. Имаше вид на мъж на средна възраст, добре облечен и решителен. Силата на личността, отличаваща го от колегите му в Капитолия, бе прекалено неуловима за телевизионните камери. И все пак нещо от увереността му в своята огромна власт достигаше до зрителите.

Когато пожелаеше, Боуз беше експерт във въплътяването на бащинска благосклонност. Но тази вечер очите му искряха с неприкрит гняв и дори отвращение, докато говореше за Ланкастър.

— Каръл — започна той, — благодарен съм ти за предоставянето на тази възможност да изкажа мнението си за господин Ланкастър. Мнозина от нас, виждайки този мъж с безспорния му чар и убедителност, биха се подлъгали да повярват, че той не е нищо повече от един интелигентен и амбициозен млад човек, желаещ да служи на обществените интереси в Сената на Съединените щати. Аз съм тук, за да ви кажа, че случаят не е такъв. Ако разгледате внимателно речите на Хейдън Ланкастър, работата му в Държавния департамент, интервютата, които дава, и откритите му намерения в областта на политиката, не можете да не заключите, както аз и мнозина загрижени наблюдатели вече сторихме, че Хейдън Ланкастър е една очевидна и непосредствена заплаха за нашата демократична политическа система и дори за самия ни начин на живот.

Сенаторът направи пауза, оставяйки думите си да окажат своя ефект.

— Хейдън Ланкастър — продължи той — не е нищо друго, освен един неволен агент на международната комунистическа конспирация. Той е човек, решен да угажда на комунистите навсякъде, където те предприемат своите акции срещу свободата; човек, готов да отстоява принципите на комунизма в икономиката, синдикалното движение, външната политика и, разбира се, в образованието. Хейдън Ланкастър не е ни повече, ни по-малко от самата идеология на комунизма, захаросана с приятна външност, дружеско излъчване и едно от най-старите и уважавани фамилни имена в Америка.

— Не намирате ли за странно, сенаторе — попита Каръл Алекзандър, — че описаният от вас човек произхожда от смятана за дясна фамилия?

— Тъкмо това ми е мисълта, Каръл — отвърна Еймъри Боуз. — Ние, които сме посветили живота си на борбата против комунизма, отдавна сме се научили да помним един решаващ факт. Когато комунизмът си постави за цел да пусне пипала в едно свободно общество и да го унищожи, той не носи грозното лице на врага. Идва дегизиран с маската на привлекателни обещания, на благи аргументи в полза на разума, на толерантността, на разбирателството и мирното съвместно съществуване. Онези от нас, които са били на барикадите срещу комунизма през целия си живот, умеят да разпознават това усмихнато лице, когато го видят, и да прозрат през фалшивите му обещания и ласкателства, щом ги чуят.

— Това са силни обвинения, сенатор Боуз — каза репортерката. — Можете ли да ги подкрепите с някакви писмени доказателства?

— Вече съм предоставил — отвърна Еймъри Боуз — чрез своя офис и чрез записките на Конгреса, неопровержими свидетелства, че политическите възгледи на господин Ланкастър до един принадлежат към лявата политическа линия в тази страна и че той гласно е изразил намерение като сенатор на Съединените щати да посвети силите си на интересите на комунистическия блок като световна сила и на принципите на Комунистическата партия.

Както и се очакваше, Боуз пускаше прах в очите. Той нямаше как да твърди открито, че Хейдън Ланкастър е комунист, защото нямаше доказателства за това. Можеше единствено да подхвърля най-груби инсинуации, че възгледите на Ланкастър приличат на леви. И тъй като това също бе спорен въпрос, Боуз трябваше да използва докрай своето красноречие, за да покрие опонента си с укори и подозрения, като същевременно заглушава гласовете на онези, които биха желали да го подкрепят.

Каръл Алекзандър с уважение позволи на ядосания сенатор да излива жлъчта си цели три минути. Посланието му бе ясно: Хейдън Ланкастър представляваше очевидна заплаха, подриваща Сената и самата Америка.

— Ако този човек или други като него достигнат центровете на изпълнителната, законодателната или съдебната власт в нашето управление — заключи Боуз, — можем спокойно да кажем довиждане на конституционните си свободи. Хейдън Ланкастър е за отслабване и премахване на тези свободи и пълно разрушаване на нашата демокрация, за която сме се борили и умирали.

Толкова силен бе демонстрираният от Боуз яростен гняв към неговия опонент, че трите минути буквално засенчиха продължителното интервю на Хал. Усещайки нарушеното равновесие, Каръл Алекзандър реши да приключи репортажа с измъкнатите от нея дълбоко лични забележки на Хал относно преживяванията му в Корея и ефекта им върху неговия избор на политическа кариера.

— Израснал съм с всички блага, които страната ми може да изсипе върху един с нищо незаслужил индивид — видяха го зрителите да казва, изричайки скромните думи с момчешкото си непокварено лице. — Затова не мога да не се чувствам малко виновен. Знам, че нещо в мен иска и аз да дам в замяна каквото мога, за да уравновеся донякъде нещата.

Кадърът с красивия образ на Хал застина на екрана и се чу гласът на Каръл Алекзандър.

— Комунистическа жертва или велик американец? — рече тя. — Предател или бъдещ президент? Хейдън Ланкастър е различен за различните хора. Той вече има място във военната история като кавалер на Ордена на честта. Сега се стреми и към място в американската история на властта. Ако победи Еймъри Боуз в първичните избори на Демократическата партия напролет, той вече ще направи история, защото досега никой сенатор титуляр, изтъкнат като Боуз, не е губил първични избори. Може би поради тази причина Еймъри Боуз е решил на всяка цена да спре Ланкастър и окончателно да го прогони от политическата ни сцена. Къде е все пак истината? — попита тя. — Ето въпроса, който ще трябва да решат тази година хората от щата Ню Йорк. И ако Хейдън Ланкастър победи в този щат, последният въпрос за политическото му бъдеще може някой ден да се решава от целия електорат на нашата страна в една президентска кампания. Благодаря ви и приятна вечер.

Елизабет Бонд седеше пред телевизора в кабинета на своя апартамент, вперила очи в замръзналия образ на Хейдън Ланкастър.

Погледът й бе замислен. Беше пуснала новините от чисто любопитство, понеже знаеше, че ръководителите на мрежата опитват нов спонсор, от чието влияние можеше да има нужда за в бъдеще. Но когато започна интервюто с Ланкастър, нещо я накара да остави всичко останало и да му отдаде цялото си внимание.

До тази вечер той бе за нея само едно име. Но магнетизмът му от телевизионния екран я впечатли като човек, изучаващ медията. А начинът, по който отговаряше на проницателните въпроси на репортерката, бе направо изключителен. Той едновременно успяваше да съхрани имиджа си на много оспорвана фигура в параноидната американска политическа сцена и да обърне в своя полза насочените към него подозрения.

Потенциален президент…

Думите на Каръл Алекзандър още ехтяха в съзнанието на Тес. Можеше ли човек да погледне красивото младо лице на Ланкастър и да си го представи в Овалния кабинет?

Тес смяташе, че умее да предвиди бъдещето не по-лошо от всеки друг. Претеглянето на случайностите, вземането предвид на далечните заплахи и преимущества бе толкова важна част от личния й живот, колкото и от професионалната й кариера. И все пак тя никога преди не бе фокусирала интелекта си директно върху политиката.

Но сега той с всички сили бе фокусиран върху Хейдън Ланкастър. Кавалер на Ордена на честта. Мъж с огромно лично богатство и още по-голям чар. Очевидно сериозен политически мислител. Един център на противоречия.

Съпруг на богата наследница — разглезена млада жена, любимка на висшето общество.

Но двойката беше бездетна.

Тес гледаше чувствителните очи, силната брадичка, гъстата черна коса. Можеше ли това да бъде лицето на бъдещето?

Защо не? В края на краищата, всичко бе възможно. Самата Тес го потвърждаваше отново и отново. Всъщност самата й земна мисия се състоеше именно в това.

Хейдън Ланкастър, каза си тя. Президент на Съединените щати.

Един глас прекъсна размишленията й. Беше Уин, облечен в пижама и халат, готов за леглото.

— Лиза, идваш ли? — попита той, поставяйки една крехка длан върху младото й рамо.

Погледът й се отмести от старите му пръсти към красивото лице на екрана.

— Ей сегичка — отвърна тя с гласа на Лиза. Трябваше насила да се върне при Уинтръп Бонд, защото в съзнанието си вече се намираше далеч отвъд него.

Оживялата в нея идея изглеждаше прекалено смела, за да я вземе на сериозно. Дори жена с нейното коварство и изобретателност не можеше да мечтае да завоюва Хейдън Ланкастър. Той безнадеждно се намираше извън нейната сфера.

От друга страна, помисли тя, докато се изправяше, за да последва съпруга си в спалнята, светът бе едно непредвидимо място. Всичко можеше да се случи.

Тя се мушна в леглото, притисна се до съпруга си и уви ръце около врата му.

— Скъпи — каза, — не мислиш ли, че и двамата работим твърде много напоследък? Умирам да прескоча до Напили за седмица или две. До гуша ми дойде от тая зима. Искам да се попечем заедно на слънце и да се наплуваме до насита.

Той я целуна по бузата и се усмихна.

— Лиза, това е най-добрата идея, която съм чул през целия ден.