Песен за Сид

„Песен за Сид“

Предполага се, че тази епическа поема е написана към 1140. Запазена е в препис от 1307. Първото издание било подготвено от Томас А. Санчес, ала окончателното установяване на текста и подробно тълкуване е извършено през 1908–1911 г. от Рамон Менендес Пидал, който възстановил и липсващата първа страница съгласно „Хрониката на двадесетте крале“.

0 Песен за Сид
Cantar de mio Cid,

Неизвестен автор
(Начало на XIII век)

Гонсало де Берсео
(1198–1274)

Гонсало де Берсео (1180–1250)

Роден в края на XII век в село Берсео, епархия на Калаора, и починал през 1264 г. Един от първите испански поети, който подписва своите творби и пръв представител на „учената поезия“ в Испания. Въвел в лириката особена строфа, четиринадесетстъпен стих с еднаква рима.

Написал: „Чудесата на Богородица“, „Похвала на Богородица“, „Страданията на Дева Мария…“ и „Поличбите на Страшния съд“.

Хуан Руис, протопрезвитер на Ита
(1283–1350)

Хуан Руис, протопрезвитер на Ита (1283?–1350?)

Родно място му е Алкала де Енарес. Голям пешеходец, обходил областите на Гуадалахара, Сеговия и Мадрид. Затварян между 1337 и 1350 от толедския архиепископ дон Хил де Алборнос и лежал тринадесет години в затвор. От 1351 г. не е вече протопрезвитер на Ита. Неговата „Книга за добра любов“ (1343) вероятно писана в затвора, е истинска енциклопедия на любовната и сатиричната поезия в Средните векове.

Педро Лопес де Айяла
(1332–1407)

Педро Лопес де Айяла (1332–1407)

Поет и преводач, историограф и участник в политическия живот на Испания. Живял по времето на четирима крале, два пъти затварян. Написал е хроники за четиримата крале и превел „Декадите“ на Тит Ливий, както и редица творби от френски и италиански автори. Оставил ни е своите „Рими за Палата“, написани отчасти в затвора на Овиедес (Португалия). Те са известни още като „Книга за Палата“.

Иниго Лопес де Мендоса, маркиз де Сантиляна
(1398–1458)

Иниго Лопес де Мендоса, маркиз де Сантиляна (1398–1458)

Роден в Корион де лос Кондес. Притежавал завидна книжовна подготовка за времето си. Пръв подлага на преценка творчеството на своите съвременници. Противник на народната лирика. Между другото е написал: „Комедии за Понса“, „Пъкълът на влюбените“, „Книга с правила и наставления за любимеца“, „Диалог на Биас срещу Съдбата“, сонети и пасторални песни.

Хуан де Мена
(1411–1456)

Хуан де Мена (1411–1456)

Той е кордовянин. Учил в родния си град, в Саламанка и Рим, Занимавал се повече с литература и почти никак с политика. Вил секретар на крал Хуан II, кралски историограф и общински съветник в града Кордова.

Главни творби: „Увенчаване на Сантиляна“, „Илиада в романси“, „Светлосянка“, „Песни срещу седемте гряха“ и „Лабиринт на Съдбата“.

Гомес Манрике
(1412–1490)

Гомес де Манрике (1412–1490)

Животът му е протекъл между 1412 и 1490. Поет, политически оратор и предан служител на кралете католици.

Роден в Амуско, земята на Кампос. Бил управител на Толедо и защитник на Алка̀сар. Съчувствувал на евреите, които тогава били подложени на гонения. Песните му имат предимно любовен характер: „Чувства преди заминаване“, „Битка на любовта“. Освен това „Съветите“, най-доброто от него според някои критици, „Песни за лошото управление на Толедо“.

Хорхе Манрике
(1440–1479)

Хорхе Манрике (1440?–1478)

Живее между годините 1440 и 1478. Произхожда от знатен род, участник в много битки, например обсадата на Уклес (1478). Дължим му алегоричната поема „Крепост на любовта“ и ироничната „Покана на моята мащеха“. Но вечна слава си спечелва с „Песни на Хорхе Манрике за смъртта на неговия баща магистър дон Родриго Манрике“, напечатана едва през 1492 г., макар че известният литературен историк Марселино Менендес и Пелайо поставя по-високо лириката на неговия чичо Гомес Манрике.

Хуан дел Енсина
(1468–1524)

Хуан дел Енсина (1469–1529)

Родом от Енсина дел Силвестре, близо до Ледесма. Учи в Саламанка. Постъпва на служба при дук де Алба (1492). Посещава Рим многократно. През 1519 е назначен молител на Леон, отива в светите земи, където отслужва първата си литургия на планината Синай. Хуан дел Енсина е музикант, лирически поет и драмописец едновременно. Неговият „Песенник“ (1496) съдържа по-голямата част от произведенията му: „Изкуството на Испанската поезия“, преводи на Вергилий, езически и религиозни песни, както и малки драматични творби, писани под благотворното влияние на италианския театър. Наричат го „патриарх на испанския театър“.

Хил Висенте
(1470–1539)

Хил Висенте (1470–1539?)

Роден в Лисабон. Музикант, поет, драмописец и актьор. Писал на испански и португалски. Благородник по произход. Книжовната си дейност почнал от младини. Написал четиридесет и две пиеси на двата езика с различна тематика. Поезията му е народна по дух и по изказ. Умението му да вмъква стихотворни откъси в пиесите си бива възприето по-късно от Лопе де Вега и Педро Калдерон де ла Барка.

Народни песни

Народни песни

Народните песни са писани да бъдат пети. Много от тях имат рими. Повечето са отпечатани в „Музикалния сборник“ на Паласио, издаден в „Музикалния песенник от XV и XVI век“ през 1850 г. от Асенхо Барбиери и в „Общия песенник“ (1511).]

Стари романси

Стари романси

Старите романси са останки, т.е. откъси от героични песни през средните векове и от разделянето на шестнадесетосричния стих на два полустиха. Испанският романс има небивало развитие през XV век. Първите романси са отпечатани през XV в. от Хуан Ф. де Константина.]

Хуан Боскан
(1493–1542)

Хуан Боскан (1474–1542)

Роден в Барселона. Произхожда от богата фамилия. Служи при крал Карлос I. Домашен учител на граф де Алба. Пътува много пъти до Италия с важни официални поръчения. Испанският посланик във Венеция го насочва към италианската литература. Превел е „Придворният“ от Кастильоне. Стихотворенията на Хуан Боскан са издадени от жена му през 1543 г.

Една от големите литературни награди в Испания носи неговото име.

Гарсиласо де ла Вега
(1503–1536)

Гарсиласо де ла Вега (1503–1536)

Роден в град Толедо. Произхожда от знатно семейство. Воин и дипломат на крал Карлос I. Високо начетен за епохата си: владее класическите езици, както и френски и италиански. Участвува в много походи и сражения. Изпада в немилост заради отвличането на една придворна дама с братовчеда си, бива заточен на остров Шют в река Дунав. Живее известно време в Неапол, където се запознава с Хуан Боскан, с когото стават неразделни приятели. Погива в едно сражение с французите, когато напада крепостта Фрежюс (1536). Творбите му, еклоги, елегии, сонети и песни, излизат посмъртно през 1543. Ведно с Хуан Боскан той е от първите преобразователи на испанската поезия. Стремлението им било да я приобщят към духа и високите постижения на италианската лирика.

Санта Тереса де Хесус
(1515–1582)

Санта Тереса де Хесус (1515–1582)

Истинското й име е Тереса де Сепеда и Аумада. Родена в Авила в знатно семейство. Едва седемгодишна избягва с брат си Родриго при маврите, за да получи мъченичество. На четиринадесет пише рицарски книги. Влиза в ордена на кармелитите, основава много манастири. Пътува по цяла Испания. Преследвана от Инквизицията.

Написала е „Книга за моя живот“, „Вътрешна крепост“, „Пътят на усъвършенствуването“, всички с религиозна насока. Оставя също много писма и стихотворения. Умира в Алба де Тормес през 1582 г.

Гутиере де Сетина
(1520–1557)

Гутиере де Сетина (1520–1557?)

Роден в град Севиля. Получил класическо образование. Участвувал в походите на Карлос I в Италия и Фландрия. През 1544 г. се връща в Севиля. Две години по-късно заминава с чичо си Гонсало Лопес, главен управител на Нова Испания, за Америка. В Пуебла де лос Анхелес (Мексико), влюбен в доня Леонор де Осма, загива под балкона й в улична свада.

Писал е предимно сонети и мадригали, посветени на графиня Лаура де Гонсага, в която също бил влюбен.

Луис де Леон
(1527–1591)

Луис де Леон (1527–1591)

Роден в Белмонте, Куенка. Учи в Мадрид и Валядолид. Поет и учен, ръководител на Саламанската поетическа школа. Произхожда от еврейско семейство. Четиринадесетгодишен постъпва в университета в Саламанка; като го завършва, става монах августинец. През 1561 г. получава докторска титла по богословие и преподава в същия университет. Съден от Инквизицията, че е превел „Песен на песните“, лежи в затвор от 1572 до 1576 г. Прочути са неговите преводи на Вергилий, Хораций, Пиндар и на библейските псалми. От поетичното му наследство са се съхранили около четиридесет стихотворения.

Балтасар дел Алкасар
(1530–1606)

Балтасар де Алкасар (1530–1606)

Роден в Севиля. Получил класическо образование. Поет, военен и държавен деятел. Служи във флотата и е пленяван от французите. По-късно кмет на Лос Моларес и управител на владенията на граф Хелвес. Автор на весели стихотворения, песни и епиграми. Превежда Хораций и Марциал.

Алонсо де Ерсиля
(1533–1594)

Алонсо де Ерсиля (1533–1594)

Роден в Мадрид. Произхожда от благородно семейство. Участвува като паж на принц Филип II в пътуването му из Фландрия и Англия. През 1555 заминава за Америка и заедно с дръзкия Алдерете взема участие в седем битки с индианците. Връща се през 1563 г. и е награден от краля за проявена храброст. Смятат го за първия епичен поет на Испания с поемата му „Араукана“.

Фернандо де Ерера
(1534–1597)

Фернандо де Ерера (1534–1597)

Роден в град Севиля. Син на скромен свещар. Получава класическо образование в Сан Мигел. Заема дребни служби. Посещава вечерите в дома на граф Хелвес. Там се запознава с графиня Леонор Милян, която обиква и написва много стихотворения за нея. Но любовните му стихове са по-малко познати от неговите оди за „Боят при Лепанто“ и „Загубата на крал дон Себастиан“. Той е главна фигура в така наречената Севилска поетическа школа.

Франсиско де Алдана
(1528–1575)

Франсиско де Алдана (1528?–1575)

Поет и воин. Генерал във Фландрия, управител на крайгранична крепост в Гипускоа. Пратен от крал Филип II да придружава португалския крал дон Себастиан, умира, когато преминавали Алкасаркивир. Олицетворение на Ренесанса. Стихотворенията му са издадени от брат му в Милано през 1589 г. Този стихотворен писмовник има едно издание от 1949 г. в град Бадахос. Най-значителна творба се смята Писмото на капитан Франсиско де Алдана до Ариас Монтано, където излага своята философия за любовта. Някои литературни историци поставят поезията му наравно с тая на големите класици от Златния век на испанската писменост.

Франсиско де ла Торе
(1534–1594)

Франсиско де ла Торе (1534–1594?)

Роден в Торелагуна. Учи в Алкала де Енарес. Участвува в похода в Ломбардия (Италия). На връщане оттам, разочарован, се оттегля в тихо място на брега на Дуеро, където вероятно умира. Стихотворенията му излизат през 1631 г. под грижите на Франсиско де Кеведо.

Гаспар Хил Поло
(1529–1591)

Гаспар Хил Поло (1529?–1591)

Роден във Валенция и починал в Барселона. Професор по гръцки език. Филип II го назначава главен счетоводител на Кралската курия. Написал „Влюбената Диана“. В своята „Песен за Турил“ отправя възхвали на своите съвременници и поети, която никои сравняват с „Пътуване из Парнас“ на Мигел де Сервантес. После „Лаври за Аполон, за Лопе де Вега“.

Сан Хуан де ла Крус
(1542–1591)

Сан Хуан де ла Крус (1542–1591)

Роден във Фонтиверос (Авила). Истинското му име е Хуан де Йепес и Алварес. Син на тъкач. Учи в Медина дел Кампо и в Саламанка. Влиза в ордена на кармелитите и заема разни длъжности в него, участвува в религиозните препирни на своето време. Затварян от Инквизицията. Автор на мистичните съчинения „Изкачване на планината Кармел“ и „Тъмна нощ“, които му донасят голямо обаяние. Умира в Убеда. Поезията му е пропита с мистичен Дух.

Мигел де Сервантес Сааведра
(1547–1610)

Мигел де Сервантес Сааведра (1547–1616)

Роден в Алкала де Енарес. Четвърто дете на хирурга Родриго де Сервантес и на доня Леонор Кортинас. Изучава хуманитарни науки. Участвува в боя при Лепанто, където загубва лявата си ръка. Пет години прекарва пленник в Алжир. Избавен от Антонио де ла Беля и Хуан Хил, членове на ордена „Тринидад“, които плащат за него откуп от двеста и осемдесет ескудо. Завръща се в Испания и живее в голяма оскъдица. Заема разни дребни службици. Затварян е в Севиля през 1597 г. и във Валядолид през 1602 г. Почва да пише от 1580 г. Написва стихотворната драма „Нумансия“ (1584) и пасторалния роман „Галатея“ (1585). По това време пише и редица стихотворения. Голяма слава му донася романът „Дон Кихот“: първа част (1606) и втора (1615). Автор е и на „Нравоучителни повести“ (1613), „Пътуване из Парнас“ (1614) и на романа „Персилес и Сихизмунда“ (1616).

Луперсио Леонардо де Архенсола
(1559–1613)

Луперсио Леонардо де Архенсола (1559–1613)

Роден в Барбастро, провинция Арагон. Изучава философия и правни науки в Уеска, а в Сарагоса — история и чужди езици. През 1585 г. пристига в Мадрид и заема разни придворни длъжности, а след като крал Филип III поема властта, той е историограф на Арагонското кралство. През 1610 г. като секретар на граф Лемос се отправя за Неапол, където наскоро умира. През 1634 г. братът му издава „Рими“, където са събрани всичките стихотворения на Луперсио Леонардо де Архенсола.

Бартоломе Леонардо де Архенсола
(1562–1631)

Бартоломе Леонардо де Архенсола (1562–1631)

Роден в Барбастро, провинция Арагон. Учи в Уеска, Сарагоса и Саламанка. Още млад, става свещеник. После преминава на дипломатическа служба и ведно с брат си Луперсио Леонардо де Архенсола посещава Италия. И накрая е историограф на Арагонското кралство. Приятел на Лопе де Вега и на Мигел де Сервантес. Известен е със своите сонети и епиграми. Стихотворенията му излизат ведно с тези на брат му Луперсио в обща книга „Рими“ през 1634 г.

Луис де Гонгора-и-Арготе
(1561–1627)

Луис де Гонгора-и-Арготе (1561–1627)

Роден в град Кордова в заможното семейство на градския управител. Изучава правни науки в Саламанка. През 1585 г. приема служба в местната катедрала. Подозиран от Инквизицията: викан да дава обяснение за своето поведение.

Пътува много из Испания. През 1616 г. е назначен за придворен капелан на крал Филип III.

Пише предимно романси и песни. Оставил ни е около 250 сонети и поемите „Възхвала на дук де Лерма“ (1609), „Ода за превземането на Лараче“ (1610), „Мит за Полифем и Галатея“ и „Самоти“ (1613), две песни, само първата завършена. Луис де Гонгора е нападан от мнозина съвременници заради усложнения изказ, необичайните метафори и новите простонародни думи в „Самотите“. Приживе той има много последователи, а и в наше време.

Лопе де Вега
(1562–1635)

Лопе де Вега (1562–1635)

Велик драматург и поет. Роден в Мадрид в бедно дворянско семейство. Завършва университета в Алкала. През 1588 г. взема участие в „Непобедимата армада“. От ранна възраст се занимава с книжовна дейност. Заема разни длъжности при разни големци, между тях секретар на граф де Алба, по чиято молба написва пасторалния роман „Аркадия“. Води напълно светски начин на живот; съден е за незаконно съжителство.

Оставя много драми, романси, песни, сонети. У нас е известен повече като драмописец, отколкото като поет. Той е един от испанските автори заедно с Мигел де Сервантес, който отдавна е превеждан и се изучава в нашите училища. Написал много пиеси, от които са запазени около двеста. У нас е известен с пиесите: „Кучето на градинаря“, „Фуенте Овехуна“ и „Очарователната влюбена“.

Родриго Каро
(1573–1647)

Родриго Каро (1573–1647)

Археолог и поет. Роден в Утрера. Учи богословски и припни науки. Автор на книгата „Старините на град Севиля“. Като поет е известен предимно с „Песен за развалините на Италика“, която дълго време е преписвана на неговия приятел Франсиско де Риоха.

Направил е много добри преводи на древните римски пости.

Франсиско де Кеведо-и-Вилиегас
(1580–1645)

Франсиско де Кеведо-и-Вилиегас (1580–1645)

Велик поет и прозаик. Роден в Мадрид. Произхожда от аристократическо семейство. Отначало учи при йезуитите. После и университета в Алкала класически езици, френски, италиански и философия. От 1606 г. до 1611 г. живее в Мадрид, добре приет ОТ благородниците и литераторите. Бил е известно време министър на финансите. Неоценим секретар на известния дук де Осуна, заради чиято защита — 1620 г. — е заточен в Торе де Хуан Абад. Но едно негово писмо до Филип IV, което кралят намерил под кърпата си на трапезата и за което го издал един негов приятел — му докарало ново заточение и затвор в манастира Сан Маркос де Леон. На излизане оттам, след близо петгодишно заточение, но вече с разбито здраве, той се оттегля в имението си в Торе де Хуан Абад. Умира във Вилянуева де лос Инфантес. В поезията и прозата си е представител на консептизма, една от разновидностите на испанската барокова литература. Водил дълга книжовна препирня с Луис де Гонгора, която на места напуска границите на етиката. От прозаичните му произведения най-добър е пикаресковият роман „Животоописание на Бускон“ (1626). Сатирични нотки има в неговите „Видения“ (1616), а от сатиричните памфлети остроумната „Книга за всичко и за още много други неща“, в която осмива човешките недъзи и увлечения по модата. Съчинения в два тома „Поезия“ и „Проза“, Агилар, 1952 г.

Хуан де Тасис, граф де Вилямедиана
(1582–1622)

Хуан де Тасис, граф де Вилямедиана (1582–1622)

Родил се е в Лисабон. Бил придворен на крал Филип III. Поради буйния си начин на живот е принуден да напусне двореца. От 1611 г. до 1617 г. прекарва в Неапол. Осмива неумолимо министри и благородници в сатирични стихотворения и епиграми. Спечелва си доста врагове и една нощ, 21 август на 1622 г., когато слиза от каляските си, е най-подло убит от неизвестен убиец. По този повод Луис де Гонгора пише в едно десетстишие, „че убиецът е Белидо, ала подбудител кралят“. Оставил над двеста сонети, три поеми и много епиграми.

Луис Карильо-и-Сотомайор
(1583–1610)

Луис Карильо де Сотомайор (1584–1610)

Роден в град Кордова. Произхожда от знатно семейство. Поприще на военен. Неговите „Творби“ излизат под грижите на брат му посмъртно през 1611 г. Някои литературни историци го смятат за родоначалник на култизма: употреба на нови думи, употреба и злоупотреба с метафорите и подредбата на думите.

Андрес Фернандес де Андрада
(1575–1648)

Андрес Фернандес де Андрада (1575–1648)

За него се знае, че е живял през XVII в., бил е капитан и е автор на прочутото „Нравоучително послание до Фабио“.

Педро Сото де Рохас
(1584–1658)

Педро Сото де Рохас (1590–1655)

Роден в Гранада. Поет и прозаик. Завършва правни науки и става адвокат във Валядолид, а после в Мадрид. Секретар на министър на крал Филип III и на граф Оливарес. После граф Оливарес го назначава адвокат на Инквизицията. С името Ардиенте членува на Академия Селвахе в Мадрид, където прочита своята прочута „Реч върху поетиката“.

Творби: „Любовно разочарование в рими“ (1623), „Светкавиците на Фаетон“ поема в царски октави, „Еклоги мадригали“ (1650), „Адонис“ (1630), „Рай, заключен за мнозина, градини, отворени за малцина“ (1652). Последовател на Луис де Гонгора.

Габриел Боканхел
(1603–1658)

Габриел Боканхел (1608?–1658)

Поет и драмописец. Роден в Мадрид. Учи в Алкала де Енарес. Библиотекар на инфант кардинал дон Фернандо (1629). Касиер на приходите на негово височество (1634) и кралски историограф (1637).

Лирични творби: „Ригли и прози“ (1627), „Лира на музите човечни“ (1637), „Елегия за смъртта на доня Исабела де Борбон“ (1648), „Новия Олимп“ (1647) и други.

Николас Фернандес де Моратин
(1737–1780)

Николас Фернандес де Моратин (1737–1780)

Роден в Мадрид. Основава с други писатели известния книжовен кръг „Фонда де Сан Себастиян“ в противовес на Академията на добрия вкус, основана от граф Торепалма. Напада яростно класическия испански театър. Поемата „Разбитите кораби на Кортос“, представена като оригинална на Вака де Гусман, е отхвърлени от Испанската академия. Известни са поемите „Празник на биковете в Мадрид“, някои от романсите му например за „Дон Санчо и Сарагоса“ и за „Абделкадир и Галиана“ както и одите му за „Педро Ромеро, убиец на бикове“ и „На граф де Аранда“.

Гаспар де Ховелянос
(1744–1810)

Гаспар Мелчор де Ховелянос (1744–1810)

Родом от Хихон. Учи в Алкала. Градски съдия в Севиля. Академик по история и съветник на различни ордени. Основател на банката на Сан Карлос и на Астурийския институт. Министър на правосъдието (1779), назначен от Годой. Затворник в крепостта „Белвер“, остров Мальорка, заради нападките му срещу любимеца Годой и Инквизицията от 1801 до 1808 г. Представлява в Астурия Главната кралска хунта, която води испанската съпротива срещу Наполеон. Бягайки от французите, които превземат Хихон, спасява се във Вега де Навиа, където умира.

Автор на сатири и писма, на две пиеси и описания на паметници: „Спомен за крепостта «Белвер»“.

Леонардо Фернандес де Моратин
(1760–1828)

Леандро Фернандес де Моратин (1760–1828)

Поет, драмописец, театрален критик и преводач. Роден в Мадрид. Членува в литературния кръг „Фонда де Сан Себастиан“. Още млад, Академията награждава две негови стихотворения: „Превземането на Гранада“ и „Поетичен урок върху пороците, въведени от кастилското поетично изкуство“ (1782). Посещава Париж по време на революцията, също Лондон и Италия. Библиотекар на Наполеон от 1800 до 1808, а преди това заема службата на театрален директор. След бягството на французкия монарх, Фернандес де Моратин търси спасение в пределите на Франция. Умира в Париж.

По-известни негови книги са: „Поражението на дребнавите“ (1789), „Източници на испанския театър“ (1830). Но славата си дължи на „Стария и девойката“ (1790), „Баронът“ (1787) и най-вече на „Нова комедия“ (1792) и „Да-то на девойките“ (1806).

Хуан Мелендес Валдес
(1756–1817)

Хуан Мелендес Валдес (1756–1817)

Родом от Рибера дел Фресно, провинция Естремадура. Участвува в саламантинската поетическа школа на Фра Диего Тадео Гонсалес. Преподавател в университета в Саламанка (1871), магистрат в Сарагоса и Валядолид. Министър на просветата. Извикан от Гаспар де Ховелянос в Мадрид през 1797 г., той по-късно без колебание приема служба от Наполеон Бонапарт и едва не бил разстрелян за измяна. Напуска Испания с френските войски. Умира в Монпелие. Между другото написва книгите: „Любовни целувки“, „На гълъбицата Филис“, „Росана в огъня“, „Жътвари“, „Възслава на изкуствата“ и „Сбогуване на старец“.

Мануел Хосе Кинтана
(1772–1857)

Мануел Хосе Кинтана (1772–1857)

Роден в Мадрид. Учи в Саламанка. По време на френското нашествие е секретар на Главната хунта за съпротива. Пропит от идеите на Енциклопедистите, той е либерал в политиката, затварян от 1814 г. до 1820 г. в Памплона. После става министър на образованието (1821–1823). След смъртта на Фернандо VII става възпитател на Исабела II. Написва редица стихотворения, две трагедии и една поема „Правилата на драмата“ (1791). Завещава ни също един интересен подбор „Избрани испански стихотворения“ (1800–1830) и „Биографии на прочути испанци“ (1807, 1830 и 1832).

Анхел де Сааведра, дуке де Ривас
(1791–1865)

Анхел де Сааведра, дуке де Ривас (1791 — 1865)

Кордовянин. Учи в Колежа на знатните в Мадрид. Участвува в боевете срещу французите, единадесет пъти раняван. В Окапя (1809 г.) депутат в Кортесите (1822). После от 1823 г. до 1934 г. е изгнаник в Англия, Франция и Малта. Връща се след тая дата, отново е депутат и два пъти министър и накрая посланик в Париж и Неапол.

По-главни творби: „Подхвърленият мавър“ (1834), „Дон Алваро“ (1835), „Исторически романси“ (1841), „Легенди“. Между лирическите творби ще споменем „Фарът на Малта“ (1828), която се смята за начало на романтизма в испанската поезия.

Хосе де Еспронседа
(1808–1842)

Хосе де Еспронседа (1808–1842)

Родом от Алмендралехо. Учи в колежа „Сан Матео“ в Мадрид. Членува в тайната организация (общество) „Нумантинци“, за което е изпратен на заточение в манастир в Гуадалахара. После отива в Лисабон, където се запознава с Тереса Манча, която възпява в своята поема „Песен за Тереса“. Живее в Лондон и Париж (1830) по време на революцията. През 1833 г. се връща отново в Испания.

Пак е заточен за кратко време. Става секретар на испанското посолство в Хага и накрая депутат на Алмерия.

Завещава ни между другото: „Песен на пирата“, „Песен за казака“, „Към палача“, „Към родината“ и „Студентът от Саламанка“.

Хосе Сориля
(1817–1890)

Хосе Сориля (1817–1893)

Роден във Валядолид. Учи в Колежа на знатните в Мадрид и в университета на Толедо. Завършва правни науки, но съдия не става заради литературата. Оженен, бяга от ревнивата си жена вън Франция (1850) и в Мексико (1855). Завръща се в Испания през 1866 г. Заема длъжността директор на Народния театър и историограф на град Валядолид. През 1889 г. е увенчан в Гранада с високото звание народен поет.

Писал е много, но както бележи Гарсия Лорка, трябва да го търсим в някои от легендите и драмите му.

Главни творби: „На добър съдия добър свидетел“, „Капитан Монтоя“, „Песни на Трубадура“ (1840–41), „Гранада“ (1852) и драмите „Ножът на Годо“ (1842), „Обущарят и кралят“, „Дон Хуан Тенорио“ (1844) и „Предател, отричащ престъплението си, и мъченик“ (1846). Хосе Сориля е оставил книга възпоминания „Спомени за старото време“ (1880–1883).

Густаво Адолфо Бекер
(1836–1870)

Густаво Адолфо Бекер (1836–1871)

Роден в град Севиля. Сирак от дете, възпитан от своя стринка. През 1854 г. се премества да живее в Мадрид. Постъпва на работа в Управлението на държавните имоти, но един голям началник го сварва, че пише стихове и го уволнява. Урежда вестник „Съвременник“ и „Илюстровано списание на Мадрид“. Единствената му книга стихотворения „Рими“ излиза посмъртно през 1871 г., която имала необичаен успех.

Росалия де Кастро
(1837–1885)

Росалиа де Кастро (1837–1885)

Родена в Сантяго де Компостела. Пише от ранна възраст. Омъжва се за Мануел Моргиа, учен и историограф на Галисия. По негово настояване тя издава своите „Галисийски песни“ (1872), които веднага й донасят известност. „Нови листи“ и „От брега на Сар“ съдържат най-добрите й стихотворения.

Мигел де Унамуно
(1864–1936)

Мигел де Унамуно (1864–1936)

Поет, философ, критик, романист. Роден в град Билбао и умира в Саламанка. Учи философия и литература в Мадрид. Преподавател по старогръцки в университета в Саламанка. После ректор на същия университет. Заточен от Примо де Ривера във Фуентевентура, откъдето избягва във Франция. Връща се през 1930 г. победоносно. По време на Гражданската война (1936–1939) е в несъгласие с франкистките генерали, които го поставят под домашен арест. Умира в края на декември 1936 г., след като им казва: „Вие можете да победите, но не и да убедите.“

Творби: „Стихотворения“ (1907), „Броеница от лирични сонети“ (1911), „Христос на Веласкес“ (1920), „Тереса“ — поема, и „Романси на заточението“ (1937), „Песенник“ (1950). Освен това седем тома критика, „Животът на дон Кихот и Санчо“, романът „Мир във война“.

Мануел Мачадо
(1874–1947)

Мануел Мачадо (1874–1947)

Поет, вестникар и драмописец. Роден в Севилия. Завършва философия и литература в Мадрид. Театрален критик на ежедневниците „Либерал“ и „Свобода“. Член на Испанската кралска академия.

По-главни творби: „Душа“ (1902), „Прищевки“ (1905), „Душа. Музеи. Песни“ (1907), „Песни и посвещения“ (1915), „Феникс“ (1936) и „Ритъм на ритмите“ (1947).

Антонио Мачадо
(1875–1939)

Антонио Мачадо (1875–1939)

Поет и драмописец. Роден в Севиля. Доктор по философия и литература. Преподавател по френски език в Сория, Баеса и Сеговия. Член на Испанската кралска академия. По време на Гражданската война урежда литературното списание „Днешна Испания“ и брани с перо и слово Републиката. Умира в изгнание през 1939 г. в Колиур, Франция.

Творби: „Самоти“ (1903), „Полята на Кастилия“ (1912), „Нови песни“ (1925), „Война“ (1938) и многобройните издания на събрана лирика в Аржентина и Мексико. В Куба съчиненията му са издадени в два тома: „Поезия“ и „Проза“, където са събрани всички негови статии, отзиви за книги и литературни бележки.

Енрике де Меса
(1879–1929)

Енрике де Меса (1879–1928)

Поет и литературен критик. Учи право. През 1918 г. Испанската кралска академия го награждава за книгата му „Мълчанието на Картуха“. Дълги години е театрален критик на някои мадридски ежедневници.

Творби: „Испански песенник“ (1911), „Езическо цвете“ (1915), „Ханът и пътят“ (1928).

Хуан Рамон Хименес
(1881–1958)

Хуан Рамон Хименес (1881–1958)

Роден в Могер, провинция Уелва. Завършва колежа на йезуитите. После учи право в Севиля. Почва да пише от юношеските си години. През 1912–1916 г. ръководи изданията на Резиденцията ни студентите. През август 1936 г. напуска Испания и не се завръща повече в родината си. Преподава испанска литература в университета на Порто Рико. През 1956 г. получава Нобелова награда за литература.

Между стихосбирките ще споменем: „Рими“ (1902), „Далечни градини“ (1904), „Чисти елегии“ (1908), „Пасторали“ (1911), „Камък и небе“ (1919), „Красота“ (1923), „Единство“ (1925), „Песен“ (1936), „Песни за новата светлина“ (1939) и др., а от прозата: „Платеро и аз“ (1914) и „Испанци от три поколения“.

Леон Фелипе
(1884–1967)

Леон Фелипе (1884–1967)

Роден в Табора (Самора). Завършва аптекарство. Дълго време лектор по испански език в Мексико и САЩ. Умира като изгнаник в Мексико през 1967 г., където му е издигнат и паметник.

Творби: „Стихове и молитви на пътника“, в две книги, съответно 1920 и 1929 г., „Антология“ (1935), „Разбита антология“ (1947) и „Събрани стихотворения“ (1970). Превел е на испански творби от Шекспир и Уитман.

Хосе Морено Виля
(1887–1955)

Хосе Морено Виля (1887–1957)

Роден в град Малага. Учи при йезуитите. От 1904–1908 г. живее в Германия, изучава химия. През 1927 г. се премества да работи в САЩ. Умира в изгнание.

Творби: „Пътникът“ (1914), „Борби на мъка и радост и тяхното преображение“ (1915), „Сбор“ (1915), „Безкрайни мостове“ (1936), „Антология, Музиката, която носех“ (Лосада, 1949).

Педро Салинас
(1892–1952)

Педро Салинас (1891–1951)

Поет и литературен критик. Роден е в Мадрид и умира в Бостън (САЩ). Учи правни науки. Доктор по философия и литература.

Професор в Севиля и Мурсия. Лектор по испански в Сорбоната и в университета на Кеймбридж.

Творби: „Предчувствия“ (1923), „Злочестина“ (1929), „Безпочвена любов“ (1931), „Гласа на тебе дължим“ (1934), „Право на обич“ (1936), „Събрана лирика“ (1955). „Всичко по-сияйно“ (1949) и „Доверие“ (1954).

Други творби: „Хорхе Манрике, традиция и оригиналност“ (1947), „Поезията на Рубен Дарио“ (1947) и „Отговорността на писателя“ (1960).

Хорхе Гилен
(1893–1984)

Хорхе Гилен (1893–1984)

Роден във Валядолид. Доктор по философия и литература. Бил е лектор и професор по испанска литература в Сорбоната, в Оксфорд и в Харвардския университет. Доскоро изгнаник.

Творби: „Кантико“ (1936), „Вик“ (1957), „Посвещение“ (1967) и „Въздух наш“ (1968).

Хосе Бергамин
(1895–1983)

Хосе Бергамин (1895–1983)

Роден в Мадрид. Поет, философ и есеист. Издава много книги стихове и проза. Ще споменем: „Ракета и звезда“ (1923), „Характери“ (1926), „Испански списък“, три книги (1937–1940), „Като се връщам“ (1962), общо 15 книги и 7 пиеси.

Доскоро изгнаник.

Херардо Диего
(1896–1987)

Херардо Диего (1896–1987)

Роден в Сантандер. Завършва философия и литература. Член на Испанската кралска академия. Носител на национална награда за литература (1924). Съставител на „Антология на съвременната испанска поезия“ (1934), която има много издания.

Творби: „Човешки песни“ (1925), „Ангелите на Компостела“ (1943), „Романси за годеницата“ (1943), „Непълна биография“ (1953), „Любов само“ (1958) и Втора антология на стихотворенията му (1968).

Федерико Гарсия Лорка
(1898–1936)

Федерико Гарсия Лорка (1898–1936)

Роден във Фуенте Вакерос. Учи правни науки в Гранада. През 1929–1930 г. посещава Америка, Канада и Куба. През 1934 г. — Буенос Айрес. Редактира литературното списание „Петел“. Убит от фалангисти през август 1936 г. досам гранадското село Виснер.

Творби: „Песни“ (1927), „Цигански романси“ (1928), „Плач за Игнасио Санчес Мехиас“ (1935). Събрани съчинения и шест тома (1938–1942), издание на Лосада, Буенос Айрес.

Висенте Алейсандре
(1898–1984)

Висенте Алейсандре (1898–1984)

Роден в Севиля. Завършва право. Член на Испанската кралска академия. Нобелова награда за литература (1977).

Творби: „Пространство“ (1928), „Саби като устни“ (1932), „Разрушението или любовта“ (1935), национална награда за литература; „Сянка в рая“ (1944), „Райски стихове“ (1952), „История на сърцето“ (1954) и др. В проза: „Срещи“ (1958).

Дамасо Алонсо
(1898–1990)

Дамасо Алонсо (1898–1990)

Поет, есеист и литературен критик. Университетски преподавател по испанска литература в чуждестранни испански университети. Носител на национална награда за литература. Член на Испанската кралска академия. Най-добрият изследовател на творчеството на Луис де Гонгора.

Стихосбирки: „Чисти стихотворения, песнички за града“ (1921) „Вятърът и стихът“ (1925), „Синове на гнева“ (1944) и „Тъмна новина“ (1944).

Емилио Прадос
(1899–1963)

Емилио Прадос (1899–1962)

Родей в Малага. Завършва философия и литература. Заедно с Мануел Алтолагире основател на литературното списание „Литорал“ (1927–1929). Умира в изгнание в Мексико.

Творби: „Време“ (1925), „Подземен плач“ (1936), „Възпоминание на забравата“ (1940), „Заключена градина“ (1946), „Заспал в тревата“ (1953) и „Писан камък“ (1961).

Хосе Мария Кирога Пла
(1902–1958)

Хосе Мария Кирога Пла (1902–1958)

Роден в Мадрид. Умира изгнаник в Женева. Преподавател в университета на Саламанка.

Творби: „Балади за акордеон“ (1948) и „Да умираш с деня“ (1955).

Луис Сернуда
(1902–1963)

Луис Сернуда (1902–1963)

Роден в Севиля. Завършва право. Дълго време лектор и преподавател по литература в чуждестранни университети. Умира изгнаник в Мексико.

Творби: „Профил на въздуха“ (1927), „Къде обитава забравата“ (1934), „Действителност и желание“ (1936), „Да живея, без да съм живял“ (1949) и „Действителност и желание“ (1958), събрана лирика.

Други творби: „Преводи от Хьолдерлин и Шекспир“ и „Изследване върху съвременната испанска поезия“ (1957), „Поетическата мисъл в английската литература“ и „Литература и поезия“, два тома, 1960 г.

Рафаел Алберти
(1902–1999)

Рафаел Алберти (1902–1999)

Роден в Пуерто де Санта Мария, провинция Кадис. Поет и художник. През 1925 г. получава национална награда за литература. Дълги години живее в изгнание в Буенос Айрес и Рим.

Днес е депутат в испанските Кортеси.

По-важни творби: „Моряк на земята“ (1925), „Върху ангелите“ (1929), „Поетът на улицата“ (1931–1936), „Столицата на славата“ (1936–1938), „Поетична антология“ (1942), „Завръщания в далечната страна“ (1952), „Балади и песни за река Парана“ (1954).

Преди няколко години „Лосада“ (Буенос Айрес) пусна в един том събраната му лирика.

Анхела Фигера
(1902–1984)

Анхела Фигера (1902–1984)

Родена в Билбао. Завършва философия и литература в Мадрид. Преподава литература в лицея в Уелва от 1933 до 1936 г. После в Алкон и Мурсия. През 1939 г. е уволнена и преследвана заради леви убеждения. От 1954 г. работи в Народната библиотека.

Творби: „Жена от глина“ (1948), „Тежки дни“ (1953), „Жестока красота“ (1958), получила награда за поезия в Мексико; „Докосвам земята“ (1962).

Мануел Алтолагире
(1905–1959)

Мануел Алтолагире (1905–1959)

Роден в Малага. Основава и ръководи заедно с Емилио Прадос списание „Литорал“ (1927–1929), а после редактира „Поезия“ (1931) и „Герой“ (1935). Носител на национална награда за литература през 1933 г. След Гражданската война изгнаник в Мексико. При едно завръщане в Испания (юли, 1959) загива от автомобилна катастрофа.

Творби: „Поканените острови“ (1926), „Бавна свобода“ (1936), „Облак временен“ (1939), „Краят на една любов“ (1949) и „Песни от Америка“ (1955).

Викториано Кремер
(1906–2009)

Викториано Кремер (1906–2009)

Роден в Бургос, но живее в провинция Леон. Редактирал заедно с Еухенио де Нора списание „Еспаданя“ (1949). Носител на наградата „Боскан“ за книгата си „Нови песни за живот и за надежда“ (1952).

Творби: „Пътища на моята кръв“ (1946), „Сабята и стената“ (1949), „Загубени часове“ (1949), „Гняв и гълъб“ (1956), „Време на самота“ (1962) и „Събрана лирика“ (1967).

Мигел Ернандес
(1910–1942)

Мигел Ернандес (1910–1942)

Роден в Ориуела. За участие в Гражданската война осъден на доживотен затвор. Умира в аликантинската тъмница.

Творби: „Познавач на луни“ (1933), „Светкавица непрестанна“ (1936), „Вятър на народа“ (1937), „Човекът следи“ (1939). Посмъртно са издадени „Песни и романси на разлъките“ (1958) в Буенос Айрес и пак там „Събрани съчинения“ (1960). Мигел Ернандес е най-четеният поет от младите хора. Някои дори го смятат за най-добрия испански поет на XX в.

Габриел Селайя
(1911–1991)

Габриел Селайя (1911–1991)

Габриел Селайя е литературното име на Рафаел Мухика. Роден в Ернани, провинция Гипускоа. Завършва инженерство. Живее доста години в Сан Себастиан, където редактира поетичната поредица „Север“. От 1956 г. живее в Мадрид. Носител на наградата „Критика“ за книгата си „От ясно по-ясно“.

Написал повече от четиридесет книги. Ще споменем само някои от тях: „Нещата такива, каквито са“ (1949), „Иберийски песни“ (1955), „Съпротивата на диаманта“ (1957) в Мексико, „Поезия“, избрани творби (1962), и „Дълбоки огледала“ (1968).

Хосе Луис Кано
(1912–1999)

Хосе Луис Кано (1912–1999)

Роден в Алхесирас, провинция Кадис. Завършва право, философия и литература. Поет и литературен критик.

Творби: „Сонети за залива“ (1942), „Преследвани криле“ (1946), „Малагенска есен“ (1955).

Други творби: „Антология на съвременните андалуски поети“ (1952), „Панорама на младата испанска поезия“ (1947), „Антология на новата испанска поезия“ (1958) и „Испанската лирика днес“ (1975).

Рамон де Гарсиасол
(1913–1994)

Рамон де Гарсиасол (1913–1994)

Поет и прозаик. Роден в Гуадалахара. Завършва право. Работи в голямо мадридско издателство. Носител на няколко литературни награди.

Творби: „Защита на човека“ (1950), „Песни“ (1952), „Испански земи“ (1955), „Всекидневна любов“ (1956), „Майка“, сонети (1958) и „Временна антология“ (1967).

Проза: „Героичният живот на Мигел де Сервантес“ (1944), „Урокът на Рубен Дарио“ (1961), а миналата година издаде една великолепна биография на Франсиско де Кеведо.

Конча Сардойя
(1914–2004)

Конча Сардойя (1914–2004)

Родена във Валпарайсо (Чили). На седемнадесетгодишна възраст се преселва в Испания, за да я напусне отново през 1939 г. Учи философия и литература в Мадрид. Доктор по философия на Илинойския университет (САЩ). Професор по испанска литература. Носителка на няколко литературни награди.

Творби: „Птици от Новия свят“ (1945), „Земя на плача“ (1947), „Проста красота“ (1953), „Запустялата къща“ (1959) и „Песни от юг“ (1972).

Други творби: „Мигел Ернандес, живот и творчество“ (1955), „Съвременни испански поети“ (1962) и „Поезия и политика“ (1975).

Хуан Руис Пеня
(1915–1979)

Хуан Руис Пеня (1915–1979)

Роден в Херес де ла Фронтера, провинция Кадис. Предава литература в Бургос.

Творби: „Песен за двама ни“ (1940), „Книга на спомените“ (1946), „Животът на поета“ (1949), „Същият живот“ (1958), „Андалусец само“ (1962) и „Възел“ (1966).

Блас де Отеро
(1916–1979)

Блас де Отеро (1916–1979)

Роден в Билбао. Учи право и литература.

Творби: „Духовна песен“ (1942), „Ангел, свирепо човечен“ (1950), „Призив за съвест“ (1951), „Искам мир и думата“ (1955), „Тревога“ (1959), „На испански“ (1960), „Нека назовем Испания“ (1964), „Случки, измислени и истински“ (1970) и „Стихове и проза“ (1974).

Леополдо де Луис
(1918–2005)

Леополдо де Луис (1918–2005)

Роден в град Кордова. Поет и литературен критик. Редактирал поетичната поредица „Послания“. Пише постоянно отзиви за стихосбирки в списание „Папелес де Сап Армаданс“, ръководено от Камило Хосе Села.

Творби: „Лавър“ (1946), „Гост на тъмно време“ (1948), „Дървото и други песни“ (1954), „Чиста игра“ (1961), „Светлината ни нашата страна“ (1964), „Поезия“ (1948–1968), „С петте чувства“ (1970).

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София