Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


I
Злодейство

Видяха го да крачи между пушки

по някаква безкрайна улица —

под живите звезди, преди да съмне,

да се отправя в нивите студени.

Убиха Федерико,

когато сипваше зора в небето.

Но взводът на палачите смутени

не дръзна да го гледа във лицето.

Като в молба си склопиха очите:

… сам бог не би ти дал спасение…

И падна мъртъв Федерико

с куршум в гърдите млади.

Злодейството извършиха в Гранада,

във неговата просешка Гранада!

В негова Гранада.

2
Поетът и смъртта

Видяха го да крачи сам със Нея

без страх от нейната коса.

А слънцето се вдигаше над кулите

и чуковете върху наковалните

звънтяха с наковалните в бараките.

Любезен Федерико

спореше със Смъртта. А тя го слушаше.

„Понеже вчера в моя стих, другарко,

отекваше шума на твоите сухи длани

и даде хладнина на моите песни,

а на трагедията моя — острието

на твоята коса кована,

аз ще възпявам тялото, каквото нямаш,

косите ти, които вятърът развяваше,

черешовите устни, дето те целуваха…

Днес както вчера, циганко, ти, моя смърт,

нали е хубаво самичък с тебе,

с ветреца на Гранада?… Моята Гранада.“

3

Да се отдалечават ги видели…

Другари, изсечете

в Алхамбра от гранита и мечтата

надгробна плоча за поета!

И нека на една чешма

да плаче вечно там водата,

да плаче и шепти, когато пада:

злодейството извършиха в Гранада,

в негова Гранада!

Край