Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


На малкото ни село

най-личната мома,

вдовица днес и само

от оня ден жена,

видяла, че очите му

отиват на война,

на свойта майка каза

след тая новина:

        Да плача ме пусни

        край морските вълни.

 

Че ти ми даде, мамо,

в цвета на младостта

насладата тъй кратка,

тъй дълга горестта

и пленница ме стори

на тоз, що на война

ключовете отнесе

на мойта свобода.

        Да плача ме пусни

        край морските вълни.

 

Очите ми превръщат

във сълзи занапред

пленителната длъжност

на кроткия ми глед,

едничкото им дело

е тоя плач безспир,

откак на бой замина

мъжът ми, моя мир.

        Да плача ме пусни

        край морските вълни.

 

Сълзите ми не спирай,

не ме вини сега,

че туй е справедливо,

напразно — онова.

Доброто щом ми искаш,

не ми навличай зло;

че да мълча и крея

по-лошо би било.

        Да плача ме пусни

        край морските вълни.

 

Кой няма, майко мила,

да плаче и скърби,

макар сърце да има

от кремък може би,

щом види как повехва

в слана и студ и мрак

на моите години

най-хубавия злак.

        Да плача ме пусни

        край морските вълни.

 

Да си вървят нощите,

ведно да си вървят

с очите, дето моите

са карали да бдят,

да бягат и не видят

такава самота,

откак до мен леглото

е празно във нощта.

        Да плача ме пусни

        край морските вълни.

Бележки

[0] Летриля — вид песен, по-кратка от романса. Отличава се със своята прелест и лекота. Стихът е от шест или осем срички, с припев.

Край