Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


Прекрасно е, прекрасно скромен и доверчив, дълбок и животворен

да се почувствуваш под слънцето, между останалите тласкан,

понесен, воден, смесен, грохотно повлечен.

Не е добре

да оставаш на брега,

подобно вълнолом или подобно мекотело,

което, станало варовик, канара наподобява.

Ала е чисто и спокойно в щастието да се плъзнеш,

да течеш и да се губиш,

да се намираш във движението, с което

        мощното сърце на хората трепти разпространено.

Тъй както оня, що живее там, не знам на кой етаж,

видях по стълби някакви да слиза,

да нахълтва смело във навалицата и да се изгубва в нея.

Голямата тълпа минаваше. Но припознато беше

малкото сърце, притекло се веднага.

Там кой би го познал? С решителност, с надежда или вяра,

                        с плаха смелост,

със мълчалива скромност

и то се втурна там.

И бе един голям открит площад, със мирис на съществование,

със мирис на голямо и открито слънце, със бушуващ вятър,

със силен вятър, който рошеше косите със ръка,

с ръката си голяма галеше челата доближени, даваше им сила.

И лъкатушенето се стремеше

като едничко същество, не знам дали безпомощно,

                        дали могъщо,

но съществуващо и осезаемо, покривайки земята.

Там всеки може да се види, може да се радва,

                        може да се опознае.

Ако във марна вечер сам във свойта стая

с учудени очи и със въпрос на устни

за нещо ти поискаш да попиташ своя образ,

във огледалото не се търси,

не се търси в един замлъкнал разговор,

                        във който не се чуваш.

Слезни полека, между другите се подири.

Там са всички и ти си между тях.

О, съблечи се, потопи се и се опознай.

Влез бавно, както плах плувецът с много обич

                        и без боязън от водата

потапя първо в пяната нозете

и усеща как водата се изкачва

и се осмелява и, кажи го, се решава.

Сега до кръста във водата, той се колебае още.

Ала ръце прострял, разтваря ги, отдава се напълно.

И там се опознава силен; и се укрепва, и се гмурва,

пристъпя той и пръска пяна, скача и се изпълва с вяра,

разсича, бие живите води и пее, и е млад.

Така и ти навлез със голи колена.

Навлез в кипението, на площада.

Навлез в пороя, който те зове, и там се ти показвай.

О, мъничко сърце смалено, о, сърце жадуващо да бие,

за да се слее със единодушното сърце, което го досяга.

Край