Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Те мислеха, че оня бик е вече

с рога строшени, с чело победено;

че даже и когато той мучеше,

се давеше във вятъра ревът му.

 

И мислеха те, че предсмъртна

е тъмната му болка;

и твърдостта на древната му сила

за удар смъртоносен е узряла;

че яростта му спи,

превърната във доброта.

 

        Но във един прекрасен ден…

 

Какво се случи там, какво се случи?

Какво ли става, че във утринта

една атака дръзка забушува,

разсъмва се от кръв безстрашна?

Бикът забравен на народа рипва.

Бикът възправен на Испания кипва.

 

По улиците пусти расне, гладен,

надига се със сила бясна, скача.

Страхотен ураган от красота е,

водовъртеж от мълнии и пламък.

Бикът е още жив, бикът се връща.

За него няма никъде арена,

ни има бариери да го спират,

ни железа краката му да спъват.

Бикът изпосталял на равнината,

металният от фабриките димни,

кафявият от въглищните мини

и снажният от планините зимни,

и слепият на океана и морето,

бикът на дъждовете бял и синкав.

 

Бикът испански се завърна.

Арена му е цялата Испания.

Ако е той неудържима ярост

и кремък от негаснещи искри,

какво го пали и какви мъгли

насреща меча му излизат?

Ако във Барселона вчера скочи,

ако безстрашен скочи във Мадрид,

днес вече скача през Севиля

и през Астурия, и през Бискайя…

събуждат даже мъртъвците

навред, отдето преминава.

 

Стремглавият му ход е клада,

куршум изстрелян — яростта му.

Днес няма глупави да се сражават,

ни копия, ни наметала,

ни бандерили — за да го превият,

ни шпаги — за да го накарат

праха да хапе, ни катъри

да го измъкват. Няма вече!

Гневът му само, новите сияния

във планините горди на Испания.

Край