Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


1

В зори дойди, приятелю мой весел,

дойди в зори.

 

В зората на най-хубавия ден,

приятелю любим, дойди при мен.

 

Със светлината на деня дойди,

ала другари с тебе не води.

 

Със светлината на деня дойди,

ала с дружина само не бъди!

2

Залюбиха ме трима маври

в Хаен:[1]

Аша и Фатима и Мариен.

 

Напети тримата, припряни,

отиваха маслини да берат,

но ги намериха обрани

                        в Хаен:

Аша и Фатима и Мариен.

 

И ги намериха обрани,

и върнаха се онемели,

безпомощни и побледнели

                        в Хаен:

Аша и Фатима и Мариен.

 

Тъй трима маври възгордени

отиваха развеселени

да късат ябълки червени

                        в Хаен:

Аша и Фатима и Мариен.

3

Топлеха ме, мое сърце,

очите твои тъмнозелени.

Кой ги стори чужди, студени?

Мои бяха, непозната, очите,

които впиваше в мен дяволити.

Като ме гледаш, ме умъртвяваш,

като ги гледам, живот ми даваш.

Не бъди непозната за мене,

не ги сторвай чужди, студени,

очите твои тъмнозелени.

4

В малката градина

ще умра,

в розовия храст

ще ме убият.

Аз отивах, майко,

рози да бера,

свойта смърт да найда

в малката градина.

Аз отивах, майко,

рози да откъсна,

свойта смърт да найда

в розовия храст.

В малката градина

ще умра,

в розовия храст

ще ме убият.

5

При тополите отидох, мамо,

да видя как ги вятърът поклаща

При белите тополи на Севиля

да видя мойта хубава изгора.

При тополите отидох, мамо,

да видя как ги вятърът поклаща.

6

Очите си вдигни, девойче:

те от любов към мен искрят.

 

Не ги повдигаш ти надменни,

но приветливи и засмени,

та мойте болки изцелени,

щом ги съзрат, да се смирят.

 

Те мъртъвците съживяват,

свободните те роби правят,

към мен ли чужди се отправят,

усещам, ще ме уморят.

 

Очите си вдигни, девойче:

те от любов към мен искрят.

Бележки

[1] Хаен — град, столица на провинция със същото име.

Край