Хосе Луис Кано
Погребението (Пролет на Булеварда на бикоборците)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Със вечерта между тополите внезапно

неудържимо тъмно шествие изниква.

По булеварда бавно плъзга се надолу

подобно някаква потайна лека сянка.

 

Не, не, през пролетта смъртта не тегне никак.

Раздира тиха нежния и бистър въздух.

Какво тежи плътта, ако зари я носят,

ако щастлив ветрец я негли тласка?

 

По тротоара винаги деца играят.

Смъртта им погледите детски не привлича.

Едничък старецът се спира, сваля шапка

и шествието белокос и тъжен гледа.

 

Един човек отива там, ала далече

животът му навярно тъй все още бие

във нечий поглед, който търси светъл спомен

за щастие на вход един във полуздрача.

 

Към заточение едно вдървено тяло

върви. Очаква го усамотение пълно.

Животът няма там да те ранява вече,

там чист и вечен ти като дете ще бъдеш.

 

Там всичко ще забравиш. Пролетта ще бъде

гальовна или зла, любима или тъжна.

Но любовта е вече непотребен спомен

под тази пръст, където ти ще се усмихваш.

 

Колата връща се и скъпите другари,

оставили те в твоята килия нова,

засмени връщат се към своите привички,

да вдъхнат жадни пролетта благоуханна.

Край