Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Canción del pirata, (Обществено достояние)
Превод от испански
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Западноевропейски поети романтици. Антология

Издателство „Отечество“, 1988

Съставител и автор на бележките: Людмила Стефанова

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Снежана Бошнакова


На борда с десет тежки топа,

с попътен вятър във платната,

разсичайки на две вълната,

се носи кораб на пират.

Двумачтов ветроход, наречен

за неговата храброст „Смели“,

всял ужас в морските предели,

на цялото море познат.

Блести луната над морето,

вълни подгонва посребрени,

поклаща кораба и стене

в брезента вятърът нахлул;

и весел вижда капитанът

от палубата с десет топа

тук Азия, а там Европа,

стои насреща Истанбул,

„Лети, мой ветроход, в простора,

без страх лети,

не може никой вражи кораб,

безветрие, нито стихия

от твоя път да те отбие,

ни храбростта ти да смути.

        Напук на всички

        британци горди

        ний цели орди

        пленихме днес

        и сто народи

        склониха неми

        пред мене знаме,

        чело и чест.

Че моят бог е свободата

и корабът — мой дом и път,

законът мой — добрият вятър,

морето — моят роден кът.

За длан земя кралете слепи

        от своя трон

повдигат там войни свирепи:

аз имам всичко тук, което

обгръща със води морето,

без да признава друг закон.

        И няма знаме,

        обвито в слава,

        ни бряг остава

        във тези дни

        да не приема

        сега властта ми

        и храбростта ми

        да не цени.

Щом «кораб иде» избоботва

        моряк корав,

и корабът се в миг подготвя

да се спаси, издул платната,

че аз съм кралят на морята

и всички плаши моят гняв.

        На вси пленени,

        делен поравно,

        трофея явно

        разделям аз

        и си запазвам

        момата само

        с чаровно рамо

        и чуден глас.

Че моят бог е свободата

и корабът — мой дом и път,

законът мой — добрият вятър,

морето — моят роден кът.

На смърт ме пращат господата.

        Аз им се смея.

Не изоставя ме съдбата

и този, който ме осъди,

той пръв на кораба ще бъде

обесен на висока рея.

        И ако падна,

        животът що е?

        Дела си в боя

        нали приех,

        когато още

        могъщ, юначен,

        на роба мрачен

        хомота снех.

Че моят бог е свободата

и корабът — мой дом и път,

законът мой — добрият вятър,

морето — моят роден кът.

От химн по-хубаво за мене

        в света звучат

вълните морски разярени,

които ветровете гонят,

на скърцащите мачти стонът

и на оръдията ревът.

        На ветровете

        в шума и воя,

        в гърма на боя

        около мен

        аз, от морето

        люлян неспирно,

        заспивам мирно

        успокоен.

Че моят бог е свободата

и корабът — мой дом и път,

законът мой — добрият вятър,

морето — моят роден кът.“

Край
Читателите на „Песен на пирата“ са прочели и: