Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


Аз я отведох на реката;

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

 

Бе през нощта на свети Яков

и с дълги уговорки стана.

Фенерите се загасиха

и се разпалиха щурците.

Чак при последната ограда

допрях гърдите й заспали

и се отвориха те мигом

подобно люлякови гранки.

Колосаната нейна фуста

във моите уши пращеше

безспир като парче коприна,

раздирано от десет ножа.

Дърветата с върхари тъмни

израстваха пред нас грамадни

и лаеше отвъд реката

с далечни псета кръгозорът.

Щом минахме безмълвно двама

къпини, тръни и тръстики,

коравият й кок изрови

във тинята една трапчинка.

Аз смъкнах мойта вратовръзка.

Тя смъкна горната си дреха.

Аз — ремъка със пистолета.

Тя — своите четири корсета.

Такава гладка кожа нямат

ни охлювът, ни кринът нежен

и не гори с подобен блясък

дори кристалът под луната,

Под мен в уплаха като риби

изплъзваха й се бедрата,

ту пламнали като жарава,

ту като сняг и лед студени.

По най-добрия друм безумно

през тая тъмна нощ препусках,

седефена кобила яхнал

без никаква юзда и стреме.

Аз като мъж не ще повторя

това, което тя ми каза,

защото моят ясен разум

ме учи предпазлив да бъда.

Изцапана от кал и ласки,

аз я отведох от реката.

А кремовете с дълги саби

се биеха със злия вятър.

Държах се както подобава

на всеки циганин достоен.

Дарих я на раздяла щедро

с красива кошница от слама

и не склоних да я залюбя,

защото имаше си мъж,

а каза ми, че е девойка,

кога я водех към реката.

Край