Федерико Гарсия Лорка
Невярната съпруга

Аз я отведох на реката;

бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

 

Бе през нощта на свети Яков

и с дълги уговорки стана.

Фенерите се загасиха

и се разпалиха щурците.

Чак при последната ограда

допрях гърдите й заспали

и се отвориха те мигом

подобно люлякови гранки.

Колосаната нейна фуста

във моите уши пращеше

безспир като парче коприна,

раздирано от десет ножа.

Дърветата с върхари тъмни

израстваха пред нас грамадни

и лаеше отвъд реката

с далечни псета кръгозорът.

Щом минахме безмълвно двама

къпини, тръни и тръстики,

коравият й кок изрови

във тинята една трапчинка.

Аз смъкнах мойта вратовръзка.

Тя смъкна горната си дреха.

Аз — ремъка със пистолета.

Тя — своите четири корсета.

Такава гладка кожа нямат

ни охлювът, ни кринът нежен

и не гори с подобен блясък

дори кристалът под луната,

Под мен в уплаха като риби

изплъзваха й се бедрата,

ту пламнали като жарава,

ту като сняг и лед студени.

По най-добрия друм безумно

през тая тъмна нощ препусках,

седефена кобила яхнал

без никаква юзда и стреме.

Аз като мъж не ще повторя

това, което тя ми каза,

защото моят ясен разум

ме учи предпазлив да бъда.

Изцапана от кал и ласки,

аз я отведох от реката.

А кремовете с дълги саби

се биеха със злия вятър.

Държах се както подобава

на всеки циганин достоен.

Дарих я на раздяла щедро

с красива кошница от слама

и не склоних да я залюбя,

защото имаше си мъж,

а каза ми, че е девойка,

кога я водех към реката.