Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от испански
- , 1978 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- sir_Ivanhoe (2011)
- Разпознаване и корекция
- NomaD (2011)
Издание:
Испанска поезия
Испанска
Първо издание
Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Литературна група: художествена
Редактор: Пенчо Симов
Художник: Иван Кьосев
Художник-редактор: Ясен Васев
Техн. редактор: Александър Димитров
Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова
Дадена за набор 12. XI. 1979 г.
Подписана за печат февруари 1980 г.
Излязла от печат март 1980 г.
Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84
Усл. изд. коли 28,12
Цена 4,04 лв.
ДИ „Народна култура“ — София, 1980
ДПК „Димитър Благоев“ — София
История
- — Добавяне
Със кротко ромолене
повел вода пенлива,
отколе Дунав остров хубав окръжава,
където вместо мене
би могъл да почива
друг, който днешния ми жребий не познава.
Тук пролет величава
минава по тревата
и цвете сей до цвете,
а славееви чети
възобновяват радостта или тъгата
със нежните си свади,
които ден и нощ звучат в горите млади.
Тук бях, ще кажа честно,
не пратен, а затворен,
затворен и заточен сам в държава чужда:
това се върши лесно
с тоз, който е покорен
и себе си осъжда, без да има нужда.
Една ме скръб събужда:
ако умра заточен
и във тегло безкрайно,
да мислят: неслучайно
попаднах тук, от толкова злини нарочен,
и за това аз мра, съзнавам,
от смърт такава, за която се надявам.[1]
Един човек всевластно[2]
невинното ми тяло
лиши от свобода, забравяйки доброто,
но нищо по-ужасно
не би му се удало,
дорде от мене знак не види му окото.
Когато дойде злото
и тлението нелепо
тук трябва да ме свари,
че нещо друго и от гибел по-свирепо
ме връхлетя и ме връхлита,
и най-добре го знае, който го изпита.[3]
Не трябва да се дига
мълва до небесата,
ни да скърбят и питат тук защо съм,
щом в няколко си мига
изгубих добрината,
зарад която е живота ми прахосан.[4]
И тъй накрай дамгосан
да ме смутят желаят?
Макар и да съм плашен,
аз ще умра безстрашен
и няма да се побоя сега от края,
защото моята немилост
в едничък ден отне ми радост и унилост.
Ти, Дунаве божествен,
с водата си голяма
минаваш през земите на народи диви;
от този остров девствен
друг път понеже няма,
сега ще тръгнат моите слова правдиви,
с водите ти пенливи
примесвайки се тайно;
ако във кът далечен
на пясъка предвечен
намери ги нещастник някакъв случайно,
той нека ги дълбоко скъта,
защото грешката ми свършва на брега ти.
Макар и да умреш във нея,
не се оплаквай, песен моя,
защото много грижите по тебе бяха.
По-малко щях по теб да крея,
ако и ти съдбата своя
равнеше с другите, които в мен умряха.
Затуй виновния не крия,
ще го научиш бързо ти от мен самия.