Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


Един нож зъл и месояден,

крило убийствено и странно,

лети, върти се с блясък хладен

около мене непрестанно.

 

Една светкавица без стълба

се спуща с гърчене метално,

кълве свирепо моя хълбок

и свива там гнездо печално.

 

Черней сколуфът ми, балкон

на младините разцъфтели,

а моето сърце е стон,

сърцето ми със власи бели.

 

Такваз е пагубната власт

на таз светкавица крилата,

че в младостта си влизам аз

като във селото луната.

 

Събирам с миглите солта

от плачовете на очите

и паяжинните цветя

събирам също от тъгите.

 

Къде да бягам в тоя случай

от моето тегло проклето?

Знам, сушата е твоя участ,

а мен призвание — морето.

 

Не е възможно да почина

от буря, обич или пъкъл

и от година на година

ще натежава мойта мъка.

 

Все пак аз ще те победя,

светкавице и птицо злобна,

сърце, което дръзва да

посрещне свойта смърт злокобна.

 

Ти продължавай, непрестанно

лети, ранявай, нож студен!

Туй време жълто ще остане

на мойта снимка някой ден.

Край