Федерико Гарсия Лорка
Романс за подсъдимия

На Емилио Аладрон

Безсънна моя самотия!

Очите, малки на плътта ми

и на жребеца ми — големи,

не се затварят никак нощем,

но и не гледат там, където

спокоен се отдалечава

един сън със тринайсет лодки.

Но вечно бистри и сурови,

оръженосци, стражи будни,

очите ми на север гледат,

цял от гранити и метали,

без жили дето мойто тяло

допитва се до карти ледни.

 

Нападат белите волове

на бързея отвред момците,

изкъпващи се въз луните

на техните рога извити,

додето чукове възпяват

въз наковални лунатични

безсънието на ездача,

безсънието на жребеца.

 

На двадесет и пети юни

бе известено на Амарго:

ти вече можеш да отрежеш

във двора своите олеандри.

Кръст начертай върху вратата,

сложи си името отдолу,

че бучиниши и коприви

ще избуят от твоя хълбок

и шишове от вар гасена

ще ръфат твоите обуща.

Това ще стане нощем, в мрака,

посред магнитните рътлини,

там, де чердите на водата

тръстиките насъне пият.

Поискай свещи и камбани.

Свикни ръцете си да скръстваш

и вкусваш ветровете хладни

като гранити и метали,

че след два месеца, Амарго,

под белия саван ще легнеш.

 

Замахва гневно свети Яков

в простора сабя от мъглявост

и от плещите на небето

потече тягостно мълчание.

 

На двадесет и пети юни

отворил бе очи Амарго;

на двадесет и пети август

се просна, за да ги затвори.

Мъже по улицата слизат

да видят клетника осъден

как приковава на стената

самотността си усмирена.

И с твърдия си римски изглед

безукорен и бял саванът

прилягаше си на смъртта му

по свойта строга скъпа тъкан.