Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Ние сме от векове едни и същи.

Стига със Историята ваша!

Мъртвите са мъртви. Нека ги погребват както се полага.

 

Ние не живеем с миналото вече,

не въртим на спомена рудана.

Ние сме вода студена и клокочеща във своя извор.

 

Ние сме безброят, който расне.

Ние сме реката права.

Ние сме стремителния удар на едно сърце несмело.

 

Ние сме неуки, прости.

Ние сме до смърт испанци,

никога неизявили свойта същност цялостно и чисто.

 

Храним се със станалото вече,

като се променяме, растеме.

И сме тъй, каквито сме си, удар подир удар,

смърт след смърт.

 

До един на улицата! Час удари

да преминем волни и сплотени,

да покажем, тъй като живеем, че твориме нещо ново.

 

Аз не си отричам потеклото,

ала смело казвам, че ще бъдем

повече от стореното, пионери на едно начало.

 

В бъдещето вгледани испанци,

за да го постигнем, ние трябва

миналото да отхвърлим, въпреки че в нас е въплътено.

 

Спомням си за грешките ни тежки

с грозен гняв и хубава надежда.

Гняв и светлина, народе, ида пак да те събудя.

 

Ида да ти кажа ясно кой си.

Ида да те мисля пак, учуден.

 

Ида да се боря твърдо и да почна, със което почнах.

 

Не желая да те оправдавам,

както адвокатът би направил.

Бих желал да съм поет и твоя първи стих да изкова.

 

Обична Испанио, бори се,

яростно раздрусай ме издъно,

за да се спася и те спася, със обич те разчитам.

Край