Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

        Радостно във равнината,

дето със вода искряща

Гвадалавиар[1] се мята

и напущайки нивята,

данък на морето плаща,

 

        Галатея[2] възгордяна

къмто Лисио[3] студена

крачи буйна и засмяна

по брега, заливан с пяна

от вълната разярена.

 

        Раковини тя чудесни

сбира в бляскавия пясък,

пей и звучните й песни

екват, на вълните бесни

елени с веселия плясък.

 

        Гръд на вятъра излага

и вълните полудели

зърне ли да идат — бяга,

а не смогне ли веднага,

мокрят й нозете бели.

 

        Лисио, на който равен

няма в мъката му жарка,

с вопъл изведнъж сподавен

гледа подскока забавен

на красивата овчарка.

 

        Но теглото си сравнил

с веселбата й, овчаря,

влюбен в образа й мил,

с глас покорен и унил

тъй тогаз я заговаря:

 

        „Не играй, богиньо драга,

със вълните разгневени;

и да ти се нрави, бягай

от разбунената влага,

както бягаш ти от мене.

 

        Спри, заклевам те в небето,

виждаш колко се вълнувам!

Не измъчвай ми сърцето,

видя ли те до морето,

от Нептун[4] те аз ревнувам.

 

        Не събуждай грижи морни

и тревоги, и обида,

че са личбите безспорни:

днес не съм ли твой изгорник,

ще ти бъда, щом те видя.“

Бележки

[0] Нерея — дъщеря на Дорис и Нерей, която отмъщава на брата си. В случая девойка, която в книга трета на пасторалния роман „Влюбената Диана“ пее същата песен.

[1] Гвадалавиар — това е река Турия в Испания, която в горното си течение се нарича Гвадалавиар. Влива се в Средиземно море при град Валенсия.

[2] Галатея — нимфа, обичана от Полифем, която го изоставя заради пастира Асис. Гигантът си отмъщава, като премазва своя съперник върху една канара.

[3] Лисио — поетично име, с което поетът сам се назовава.

[4] Нептун — бог на морето.

Край