Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Бе майка явно по жалейката и черна,

набързо турната, след като бе видяло

окото й в носилка кървавото тяло

на тоз, що бе отгледала с любов безмерна.

Небето хули тя, в проклятия избухва,

със нови болки покосява свойто здраве

и толкоз мъка силите й съкрушава,

че клета на земята прималняла рухва.

 

Дере сама лицето си със всичка сила,

с пестници бие се жестоко по гръдта,

целува своя син в студената уста,

кълне ръката, що го беше умъртвила,

кълне войната, що това й зло навлече,

избира жалба от свирепа по-свирепа,

отказвайки се от утехата нелепа,

и още жива сякаш е умряла вече.

 

Безспир ридаейки, тя вика страховито:

„О ти, убиецо на моя син тъй мил!

Да беше мен убил, а него пощадил:

не бих се била като него упорито;

туй би било за мене по-достойно нещо,

по-малък и грехът, убиецо, за тебе

и ти не би почернил неговия жребий,

ни мене би оставил да скърбя горещо.

 

Смъртта да бе ме преди него сполетяла,

очите ми на братята си пред очите

би склопил моят син с ръцете си честити

и аз веднъж бих само на света умряла,

а тъй безбройно пъти ще умирам клета,

додето му измивам кървавите рани

с печални топли сълзи, сълзи невидяни,

макар от майка му покрусена пролети“.

Край