Хосе Морено Виля
Днешният човек

Ботуши груби и шинела тежка,

пищов и пушка: ето го човекът.

С брада небръсната и гъста

той храчи, проклетисва, крачи

със твърд вървеж и поглед вперен,

спи несъблечен: ето го човекът.

Такъв е тук човекът днешен

и друг човек не се съзира

във улицата, влака, входа,

под дъждове, под слънце,

между катурнати столове,

фенери вече загасени,

между книжа омазани и мръсни,

които севернякът зимен гони.

Градът от край до край е негов

и малко го тревожи

къде ще подслони

главата своя натежала

с умората на десет нощи.

Изглежда, не е имал

стада, ни работа в полето,

ни близки да го гледат

или жена да й се радва.

Той пие, пее, бие се и гине

(такава е съдбата на мъжете),

кажи-речи, не знае нищо

(това се случва на мъжете).

Би искал той да е стопанин

и равен на останалите люде.

Би искал също да се учи,

да има хляб, легло и почит,

да има работа, да се развлича

и всичките неща, които

човек създава за човека

или природата му дава

като поредна придобивка.

Под бавната дъждовна зима

между оръдията тежки

аз виждам как човекът скита

в града опустошен, огромен

като една фиданка млада,

която дири своя корен.

Това е днешният човек!