Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Ботуши груби и шинела тежка,

пищов и пушка: ето го човекът.

С брада небръсната и гъста

той храчи, проклетисва, крачи

със твърд вървеж и поглед вперен,

спи несъблечен: ето го човекът.

Такъв е тук човекът днешен

и друг човек не се съзира

във улицата, влака, входа,

под дъждове, под слънце,

между катурнати столове,

фенери вече загасени,

между книжа омазани и мръсни,

които севернякът зимен гони.

Градът от край до край е негов

и малко го тревожи

къде ще подслони

главата своя натежала

с умората на десет нощи.

Изглежда, не е имал

стада, ни работа в полето,

ни близки да го гледат

или жена да й се радва.

Той пие, пее, бие се и гине

(такава е съдбата на мъжете),

кажи-речи, не знае нищо

(това се случва на мъжете).

Би искал той да е стопанин

и равен на останалите люде.

Би искал също да се учи,

да има хляб, легло и почит,

да има работа, да се развлича

и всичките неща, които

човек създава за човека

или природата му дава

като поредна придобивка.

Под бавната дъждовна зима

между оръдията тежки

аз виждам как човекът скита

в града опустошен, огромен

като една фиданка млада,

която дири своя корен.

Това е днешният човек!

Край