Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от испански
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и корекция
NomaD (2011)

Издание:

Испанска поезия

 

Испанска

Първо издание

 

Подбор и превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

 

Литературна група: художествена

 

Редактор: Пенчо Симов

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Александър Димитров

Коректори: Евгения Кръстанова, Сивляна Йорданова

Дадена за набор 12. XI. 1979 г.

Подписана за печат февруари 1980 г.

Излязла от печат март 1980 г.

Формат 84×108/32. Печатни коли 26. Изд. коли 21,84

Усл. изд. коли 28,12

Цена 4,04 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1980

ДПК „Димитър Благоев“ — София


Тоз паметник надгробен с форми вечно млади

от чист порфир, поклонниче, и чисто злато

отказва на Всемира четката, която

живот на глината, дух на дървото даде.

 

С гръмовен ек като на Славата тръбите,

но със дихание безкрайно по-голямо

прославя склепът името му с тоя мрамор,

склони колени и си пътя продължи ти.

 

Почина Греко. Наследи изкуство ново

природата, то — знание, а багри — Ирис,[1]

Феб — светлини, Морфей[2] — тъма и сянка свята.

 

Такава урна, и от вещество сурово,

пий жадно сълзи и с незнаен сладък мирис

дъхти на аравийското дърво кората.[3]

Бележки

[0] Доменико Греко — Доменико Теотокопулос (1541 — 1614), наричан Ел Греко, роден в Крит и живял в град Толедо. Най-прочутият художник на Испания през XVI в.

[1] Ирис — крилата вестоноска на боговете, символ на небесната дъга.

[2] Морфей — бог на сънищата, син на Хипнос. Изобразяват го като старец с крила.

[3] Дъхти на аравийското дърво кората… — в оригинала арбол сабео (от Саба в Арабия), прочуто с благоуханието си, от чиято кора правят тамян.

Край