Илса Бик
Чудовища (94)

93

— Друг играч? — повтори като ехо Уелър.

Том кимна.

— Така трябва да е, освен ако наистина не е била Мели. Но мисля, че е някой друг, когото тя познава и който би могъл да убеди децата, че не е заплаха.

— Аз… — Втренченият поглед на Уелър танцуваше по снега, докато той прокарваше внимателно ръка през устата си. — Не го виждам, Том. Защо би направила това?

Стомахът му натежа като олово. Познаваше маниерността на Уелър и приказките му, а сега трябваше да внимава. Дъгата на завъртане, за да насочи по-компактното си узи, беше по-къса от тази за пушката на Уелър. В това състезание той можеше да победи. Но още не бяха стигнали дотам и нямаше желание да избутва нещата още по-близо до ръба. Ако старецът беше искал Том мъртъв, вече беше имал достатъчно възможности.

— Предполагам, точно това те питам — каза той.

За един дълъг напрегнат миг Уелър само го гледаше. Сигурно беше прочел нещо в лицето на Том, което не беше му харесало, защото старецът внезапно вдигна две ръце, сякаш се предаваше. Нямаше начин Уелър да спечели точно сега.

— Успокой се, Том!

— Две деца са изчезнали, този кон и кучето са накълцани, а аз трябва да се успокоя? — Когато Уелър не каза нищо, той продължи: — Знаеш ли какво става?

— Не — изстърга старецът, после въздъхна. — Не изцяло и не знам нищо за това.

— Искаш ли да ми кажеш какво знаеш? — При мълчанието на Уелър той продължи: — Предполага ли се да не се върна жив?

Категоричното учудване на лицето на Уелър беше истинско.

— Какво? Том, това е лудост!

— Според Мели аз съм местният експерт по лудост. — Сега усети надигането на гняв, промъкването на пръста по предпазителя на спусъка. „Полека! Не прави нещо, което не можеш да върнеш!“ — Какво става?

— Не знам какво става — отсече Уелър. — Каквато и игра да играе Мели, ако изобщо го прави, нямам представа. Сега ще си сваля ръцете.

Като оставеше настрана сантименталността, не беше глупав. Том отстъпи още назад.

— Можеш да оставиш и пушката.

— Никакъв шанс за това. Искам да доживея да видя утре, много благодаря, а няма начин да ми вземеш оръжието. Така че или ме застреляй и иди да спасиш тези деца, или още сега се махаме оттук заедно, защото аз… не… харесвам това, Том. Нещо става тук, а ние не сме на подходящото място, за да го спрем. — Когато Том не помръдна, Уелър изстърга: — Исус Христос ми е свидетел, Том! Не те искам мъртъв. Няма да позволя повече никакви деца да умират, ако мога да го предотвратя. Ще ти кажа каквото знам, но точно сега с теб сме само двамата и трябва да стигнем до децата. Ще трябва да ми се довериш. Имаш думата ми, Том. Като войник на войник.

На това повярва.

— Добре — отвърна Том, прегъвайки лакът, като се надяваше да не е последното нещо, което прави. — Но не съм сигурен, че трябва да тичаме обратно. Нужно е да обмислим стратегия, защото може би това, което става, се случва сега. Трябва да намерим Синди и Чад.

— Съгласен съм с всичко това. — Раменете на Уелър се отпуснаха с облекчение. — И което е по-важно, не мисля, че Мели би наранила децата, не и умишлено.

— Не звучиш много сигурен.

— Защото не съм — каза Уелър. — Затова нека решим какво да правим!

Бяха на половината път към конете, Том на стъпка или две след Уелър, защото му вярваше като войник на войник, но въпреки всичко си струваше да е внимателен. Внезапно старецът се закова на място и насочи поглед към небето.

— Къде, по дяволите, ми е главата?

Том едва не се заби в гърба му.

— Какво?

— Ще трябва да разузнаем, да проучим нещата, нали? Е, аз не съм си взел бинокъла. А ти?

— В лагера е. Можем да вземем този на Синди. Ще се върна горе…

— Не, ти върви и доведи конете! По-далеч е, а аз съм мързелив. — С широка усмивка Уелър вече се тътреше назад. — Няма да отнеме повече от минута.

* * *

Когато водеше конете обратно към църквата, Том осъзна какво още го беше смутило по отношение на бъркотията в камбанарията.

Обърнат стол. Изпусната книга. Катурнатият термос. И боклук.

„Синди е чистница.“ Когато го беше посещавала, тя внимателно беше сгъвала хартиените пликове и промазаната хартия. Но все пак там имаше боклук и не просто навсякъде, а…

Стреснат си достатъчно, за да изпуснеш книга и бинокъла си. Риташ стола. Има пилешка супа по пода и боклук. — Очите му се разшириха. — Но тази купчина боклук е скупчена върху бинокъла, а това не може да бъде, не и ако е изпуснала…

— Уелър! — Том хукна към църквата. — Уелър, не, НЕ!