Илса Бик
Чудовища (101)

100

— Това е тъпо — промърмори Ели мрачно, едната й ръка беше закачена за нашийника на кучето, а другата стискаше савиджа. Сгушена до нея, Мина само се завъртя леко, но не промени позата си. Всеки звук, който можеше да е издала — а тя не беше, независимо какво беше казал Крис, защото Мина беше обучена да бъде тиха, — беше задушен от каишката, пристегната около муцуната й. Ели пропълзя напред и се загледа от ъгъла на купчината дърва на три метра, но видя единствено гаража, сгушен в дърветата, и далечния ъгъл на къщата, в която Джейдън и Крис бяха отишли, както изглеждаше, преди часове.

Дръпна се назад и загриза долната си устна, като се опитваше да мисли какво да направи и колко дълго да чака. Можеше да усети как кучето трепери под ръката й. Мина искаше да отиде и да се включи в боя… ако имаше такъв. Ели все още не беше сигурна. О, тя не беше глупава. Изстрелът беше много заглушен — едно тихо пукване от това разстояние, — но достатъчно ясен, за да разбере какво беше. И все пак беше само един, изобщо нямаше ответен огън. Нямаше крясъци или викове също, което, дори да имаше километри между нея и къщата, тя вероятно щеше да чуе, защото беше толкова зловещо тихо.

Във всеки случай тя нямаше да отиде тичешком да провери какво е станало. Само малките деца го правеха. Но трябваше да направи нещо, защото точно сега прецени, че се е случило едно от следните две неща: или Крис, или Джейдън се вдигаше от пода, защото единият от тях беше паднал; или и двамата бяха скочили и сега ги разкъсваше рояк човекоядци. И какво тогава правеха тя и Мина, като седяха на задниците си?

Тя перна предпазителя на пушката си — включен, изключен, включен, изключен. Включен. Изключен. Взе решение.

— Ще броя до десет — каза на Мина. — После отиваме.

Кой път да поеме? Трябваше да стои под прикритие, да не се вижда. Пропълзя напред и дръпна леко Мина, за да я махне от пътя си, после се издърпа зад ъгъла за по-добра гледка към онзи двор чааак там. Честно, трябваше й бинокъл. Очите й пребродиха сивите дървета и чистия бял сняг, зачервен тук и там от лъчите на залязващото слънце, и се спряха на гаража, построен навътре в дърветата. Бързо бягане право дотам, а после би могла…

Примигване на светлина. Секунда по-късно вратата на гаража се отвори. Появи се длан, после ръка, последвана от рамо… и Ели видя как момичето, дебнещо и подобно на паяк, излезе… с голям ловджийски нож.

„О! — Сърцето на Ели подскочи. Тя дръпна себе си и Мина бързо назад. — Не ме виждаш, не ме виждаш!“ За краткия миг, в който беше видяла момичето — и боже, беше човекоядка, — Ели отбеляза само дълга коса, сплъстена с мръсотия, и нещо сбъркано в лицето й. Сякаш друг човекоядец беше отхапал голяма хапка? Ели не беше сигурна. Зачака, а сърцето правеше „бонг-бонг-бонг“ в гърдите й, ушите й бяха нащрек за хрущене на сняг или пукане на клонка. Нищо не се чу и Мина не помръдна.

„Добре, значи човекоядката не знае, че съм тук.“ Извади късмет. Но сега Ели наистина трябваше да направи нещо. Може би този изстрел беше сигнал: „Елате, имаме сочни момчета!“.

Показвайки се едва толкова, че да погледне зад купчината дърва, Ели видя момичето ниско до земята, пълзящо като тарантула. Голям и четвъртит, ножът й приличаше повече на сатър.

Ръката на Ели стисна пушката, но кого заблуждаваше? Ако пратеше Мина след човекоядката, кучето й можеше да бъде накълцано. Ако стреляше предупредително обаче, можеше да помогне на Джейдън и Крис, но пък и човекоядката щеше да я намери доста бързо. „И все пак трябва да направя нещо…“

От дълбините на къщата дойде див, но много заглушен вик — като увит в памук звук, а после меко „бам“. Нещо се счупи или врата се тресна?

В същия момент момичето стигна до ъгъла, провря се под дълго и тънко парче метал, където стената достигаше земята, и мина под къщата.

Това реши нещата. Имаше нещо вътре с Крис и Джейдън, нещо много лошо, а сега тази еднакво ужасна човекоядка идваше към тях откъм гърбовете им.

— Върви, Мина! — Скачайки на крака, Ели махна каишката от муцуната й. Кучето хукна като ракета, а Ели тичаше точно зад нея и викаше: — Давай, Мина, давай, Мина, давай, давай, давай!