Илса Бик
Чудовища (76)

75

Чу се много силен гърмеж, последван от наситено ярко изригване на червен блясък от дулото и възглавница парлив сив дим, когато сигналната ракета излетя от пистолета. Тя се разби с пукот в купчината бор и кутиите с газ.

Но не се случи нищо невероятно. Нямаше експлозия, нито огнени кълба. Една оранжево-жълта роза разцъфна за миг — за не повече от част от секундата, — но това беше достатъчно, за да може Алекс да помисли: „Мам…“

Пукване, задъхано „фъш“, сякаш някакъв гигант беше цапардосан внезапно, а после газта се запали с рев. Взривът се разду в наситенонеоново оранжево, а боровите дънери изригнаха в дъжд от жълти искри. Долу тримата Променени и четиримата мъже замръзнаха, после се обърнаха като хипнотизирани към огъня, пламъците размиваха очертанията им, сенките им бяха като танцуващи паяци върху отсрещната стена. Алекс чу висок вой, усети внезапния приток на студен въздух, засмукан от горящия огън, и помисли: „О, боже…“.

— Тръгвай! — извика тя точно когато огромен език оранжев пламък изскочи от устата на огнището.

Звукът от разбиващия се прозорец на банята се изгуби в масивна експлозия като сътресение от оръдие. Коминът се спука. Избликна огнен стълб, подпалвайки на мига тримата Променени в бяло и превръщайки старците в пищящи, гърчещи се човешки факли. Изригнаха накъсани искри от избухващи куршуми, когато огънят достигна до оръжията и амунициите им. Буци камък и зидария прелетяха в душ от шрапнели. Въздухът кипна горещ и ярък. Пламъци плувнаха по стените и се разляха по пода. Порив на горещ вятър шибна косата й и Алекс си помисли, че може би крещи. Усети как Вълка я сграбчва за врата и я повлича по коридора към банята.

Единият край на тънката пластмасова завеса за баня беше вързан за душа, докато другият шляпаше като език от зеещия прозорец, през който той беше провесил парката си. Вече навън Пени се беше хванала с ръце за нея, а стъпалата й я прикрепяха към стената и тя слизаше надолу по дъските като бременен морски рак.

— Добре съм — каза Алекс задъхано. Тъпанчетата й бяха като спукани. — Ти върви! Помогни й! Аз съм точно зад теб.

След като беше тук горе, изведнъж вече не беше сигурна дали това е толкова добра идея. Земята все още изглеждаше доста далеч, а този северозападен край на верандата блестеше от ледени кристали. „Ако се подхлъзна, ще си счупя врата.“ Застанала във ваната, Алекс гледаше как Вълка пълзи към Пени, после я прикарва до ръба на верандата. Зад гърба си усещаше нарастващата жега и чу един висок, зловещ вой през локомотивното кипене на огъня. Над мивката едно медицинско шкафче с огледало внезапно поддаде и се разпльока в порцелановата купа. Под краката й ваната се премести и потрепери и тя осъзна, че къщата се срутваше.

„Махай се от къщата!“ Алекс преметна медицинската раница през двете си рамена, грабна завесата за душа и се прехвърли през перваза. Стъклени зъби захапаха задника й през парката на Вълка, но тя беше навън, дясната й ръка все още стискаше завесата, лявата пета удряше по облицованата с дърво стена. Вече на верандата можеше да усети треперенето и накланянето. Нещо виеше, ревеше като прегряла пещ. Извила глава през рамо, тя зърна как един оранжево-жълт меч от пламък се заби през комина в небето. Отдясно пламъци се къдреха през разбития панорамен прозорец и облизваха покрива. За една ужасяваща секунда Алекс беше замръзнала на място, хипнотизирана от танца и пращенето на огъня. Всеки момент къщата щеше да се срине, а тя все още щеше да е тук, стиснала завесата, само за да бъде дръпната назад като йо-йо и погребана под тази пламтяща лавина.

Още един дрънчащ трясък. „Пусни завесата! — Оранжев гейзер се запени от прозореца на спалнята. — Алекс, пусни! — Видя, че Вълка и Пени бяха почти стигнали верандата, но бяха разтърсени, когато къщата потрепери. — Пусни, Алекс! Мърдай! — Умът й знаеше какво да прави, но тялото й беше сковано, парализирано. — Хайде, върви, пусни, пусни!“

Последва ново изригване. Тя видя Пени внезапно да отскача, ръката на Вълка се стрелна да я хване. Нещо много голямо — парче почернял чугун, се изстреля от страничната част на къщата право в гората. Вечнозелените дървета се разпаднаха на трески. Под нея къщата се накланяше, стените започваха да се сриват, верандата се разпадаше. Секунда по-късно огромна ударна вълна избликна нагоре по стълбището. Гигантски юмрук жега шляпна раменете й и я издуха от прозореца. Съдраната завеса пърхаше в юмрука й. Алекс полетя в едно шеметно премятане, удряйки се в ламперията и отскачайки неконтролируемо. През писъците си зърна ярко небе, черни дъски, оранжеви пламъци, а после всичко изчезна, когато се заби във Вълка…

И полетя надолу.