Илса Бик
Чудовища (51)

50

— Хайде! — спускайки се надолу по стълбите, Грег се втурна към коня си и издърпа бушмастера от кобура му. Вече се завърташе, когато вратата на кметството се отвори и Ейдън изскочи, крещейки през звъненето на камбаната:

— Какво, по дяволите?…

Грег затича към църквата, отдалечена само на стотина метра, с Пру по петите. Сега, след като камбаната биеше и той знаеше, че нещо не е наред, можеше да чуе и кучетата: много слабо, но несъмнено и ритмично аф-аф-аф, което се носеше от задната част на църквата. Кучетата и децата трябва да бяха в училището. Боже, той се надяваше на това. Което значеше, че Тори и Сара бяха в камбанарията.

„Или може би само една от тях.“ Вместо да хукне по предните стълби, той се обърна, видя Ейдън, Лушън, а вече и Джарвис и двама от градските стражи да тичат след тях и се провикна:

— Децата! Погрижете се децата да… — после се завъртя, профуча покрай предния вход на църквата, зави надясно и се отправи към задната част, плъзвайки се в сивите сенки, изрисувани по снега от идващата нощ.

— Страничната врата? — от лявата си страна чуваше накъсаното дишане на Пру.

— Мислех… че Тори я заключи. Къде… по дяволите… са Кътър и Бентън?

— Не знам. — Беше сигурен, че Тори заключи, след като той си беше тръгнал. „Какво има в църквата, което всички искат? Храна най-вече. Не много, но по-лесна за взимане, отколкото тази в затвора.“ Внезапно ботушите му се подхлъзнаха на нещо гладко. Той се приземи с плясък в мръсна хлъзгава бъркотия, която смърдеше на окислен метал и носеше още по-гадната противна воня на черва.

— Ъгх! — Пру звучеше сякаш му беше толкова гадно, колкото се чувстваше Грег. — О, мамка му!

— Боже! — гласът на Грег беше пресипнал от порива за повръщане. Изплю се. На лошата светлина не можеше да види дали се въргаляше в Кътър или Бентън. Нямаше голямо значение. От размера на локвата и от масурите замръзнали вътрешности личеше, че по-голямата част от тялото — или телата — беше навсякъде. Той се изтегли напред, оставяйки диря съсирена кръв, а после се изправи на коляно с помощта на Пру.

— Господи! — Пру притисна ръка към челото си, както дете мери температурата си. — Променен?

— Може би повече от един. — Камбаната още биеше. Грег усещаше сухия въздух, който изсмукваше влагата от лицето и гърдите му, оставяйки лепкава отровна киша от полусъсирена кръв и разкъсани черва. — Все едно. Влизам вътре.

— Луд ли си? — Ръката на Пру се стрелна към рамото на Грег. — Това, което си е заминало, вече го няма.

— Остани тук, ако искаш! — Грег се освободи. — Не ми пука какво ще правиш, но Тори е там и Сара също, а аз отивам.

— Не! — Пру се опита отново да го хване, но пропусна. — Грег, бъди умен! Крис или Питър не биха…

— Майната му! — каза той. — И това показва, че нищо не знаеш, защото те биха влезли, както ще направя и аз.

Той се обърна и пробяга последните трийсет метра. Вратата беше отворена, не зейнала, но достатъчно широко отворена, за да може той да профучи спокойно през нея. Задържа дъха си в очакване на изстрел. Когато такъв не последва, издиша. Щом се озова вътре, звънът на камбаната отслабна. Право напред и нагоре по къси, но много стръмни стъпала и през вход с арка той влезе в светилището. Достатъчно от умиращата дневна светлина се процеждаше през отворената врата, за да може да види купчина сгъваеми столове, облегнати на стената вдясно от него. Това беше лошо, защото означаваше, че може да бъде видян, ако имаше някой на платформата на олтара, който може би чакаше извън полезрението му.

„Ако все още има някой тук.“ Когато камбаните забиха, умният ход за Променените щеше да е да се измъкнат бързо, точно както за Грег щеше да е по-мъдро, ако беше изчакал, както каза Пру. Надяваше се Променените да са по-умни от него. Беше минал оттук само преди няколко часа и си спомни разположението — стълбите към мазето бяха вдясно от него. Надзърна, видя, че вратата беше отворена, и помисли: „О, боже, това е лошо“. Без фенерче би било лудост да слезе долу…

Чу как нещо прошумоля до лявото му рамо, стегна се, завъртя се, постави бушмастера на място, а после усети прилив на облекчение.

— Мислех, че това не е умно.

— Да, значи и двамата сме глупави. Сега ка… — гласът на Пру замря, когато той видя зеещия търбух на вратата към мазето. — Мамка му! Да я блокираме?

Вратата се отваряше навън, така че щеше да свърши работа.

— Аз ще го направя — промърмори той. Не искаше да пуска оръжието, но не можеше да го направи с една ръка. Остави бушмастера да легне, после леко издърпа един сгъваем стол от купчината, металът издаде слаб стържещ звук, който го накара да трепне. Бавно, заглушавайки стъпките си, той затвори вратата и подпря бравата, а мускулите му се опитваха да станат на желе при всяко скърцане. Той повтори маневрата още два пъти, като се движеше колкото е възможно по-бързо. Общо време: минута, може би.

— Много добре. Всичко там вътре ще бъде като бръмбар в буркан. Помниш ли разположението? — Пру посочи с брадичка към светилището. — В неделите се опитвам да спя с отворени очи.

— Три стъпала и си на платформата. Хорът е вдясно, олтарът вляво покрай стената и под кръста. Амвонът е на един часа в далечния край. Ако минеш право напред, ще се озовеш в кабината на органиста. — Той помисли. — Аз ще тръгна надясно по страничното крило. В зависимост от това, което стане после, ти тръгни към платформата!

Пру кимна, а Грег пое по стълбите колкото бързо се осмеляваше. Кръстът внезапно влезе в зрителното му поле отляво, а после и високите арки от стъклопис, опасващи далечната стена на светилището. Чу неочаквано скърцане и помисли: „Мамка му, по филмите се притискат до стената, така че стълбите да не…“.

Имаше гръмовен рев, светкавица. Грег ахна стреснато, когато в стената над главата му се отвори дупка. Олюля се, залитна назад, препъна се в ботушите си и падна, когато още един изстрел изфуча до него. Грег усети как един куршум разцепи въздуха до лявото му слепоочие.

— Мамка му! — лицето на Пру изплува. — Улучи ли те?

— Не. — Сякаш някой беше натъпкал шепа памук в лявото му ухо, но все пак можеше да чуе лекото цък-цък-цък от сачмите и по-тихото трополене от песъчинки и натрошен хоросан. Е, поне знаеха какво оръжие има Промененият. Поглеждайки дупката в хоросана, Грег видя, че е с форма на сълза, и как се е извила. — Мисля, че е под масата на олтара.

— Да? И? — Пру звучеше ядосан. — Как, по дяволите, се предполага да… Чакай, Грег! Защо сваляш ботушите си?

„Давам му нещо друго, което да гледа.“ Освен ако камбаната не спреше, той не се безпокоеше за шума, но Промененият виждаше доста добре. Дръпвайки рязко другия си ботуш, Грег измъкна и чорапа, после напъха чифта в джоба на парката си. Повдигайки обувката в лявата си ръка, Грег погледна към Пру.

— Той има помпа.

— И? — Пру го изгледа странно, после Грег видя как приятелят му схвана какво имаше предвид. Една помпа имаше ефективен обсег около четирийсет метра. Много възпираща мощ, но ако можеше да се отдалечи достатъчно, неговата пушка или тази на Пру щеше да бъде много по-ефективна. Пру кимна. — Добре — каза той. — Само… тичай бързо!

„Знам това. — Грег вдиша. — О, боже, моля те, нека се получи!“

После спря да мисли и тръгна. Втурвайки се нагоре по стълбите, метна високо ботуша с нескопосано хвърляне и после веднага сви надясно. Пушката изрева в същия момент, проследявайки траекторията на ботуша. През звънтенето се чу как Пру стреля, докато Грег падаше на пода с тежко тупване. Помпата изгърмя отново. Този път пейката точно над главата му експлодира в облак от дървени отломки. Грег се сви и вдигна ръка, за да защити главата и врата си, и се опита да се измъкне по страничната алея колкото може по-бързо. Зад себе си долови острото пук-пук-пук, изстрелите на рюгера ставаха по-близки и по-силни, докато Пру тичаше нагоре по стълбите. Завивайки наляво все още изгърбен, Грег се хвърли по дължината на пейката, голите му стъпала шляпаха по камъка, а централната алея отпред беше пуста.

В този момент камбаната спря да бие. „Другите са вътре. В безопасност са. — Усети ужилване в гърлото си и го преглътна. — Тори е в безопасност.“

От олтара вляво се чу някакъв шум — вик, писък? — после Грег се повдигна на пръсти, бедрата му се стегнаха, бушмастерът се извъртя над пейката и той си помисли: „Прицели се!“.

Но така и не получи възможност да стреля.