Илса Бик
Чудовища (88)

87

— Трябва да съм аз — каза Ели, гушнала главата на Бела в скута си. Въпреки танца на оранжевите светлини от огъня, който Джейдън и Конър бяха запалили преди два часа, лицето й беше изпито и пепеляво. Очите й се плъзнаха от Джейдън, който изглеждаше несигурен, към стисналата устни Хана, която й се струваше все по-бясна с всяка изминала секунда. — Тя е моят кон.

— Но няма нужда. Джейдън може да го направи или Конър — каза Хана и Крис помисли, че тя наистина се опитва да се сдържа. Джейдън беше отказал да иде, където и да било, преди първо да затопли Ели. Замръзнал до костния си мозък, Крис се беше съгласил. Бяха свалили дрехите на момичето и го бяха обвили в одеяло за седло и в парката на Джейдън. Крис беше приел пуловера на Джейдън и после беше чакал до огъня с Ели, сгушена в ръцете му, и с кучето, легнало на практика в скута му, докато Джейдън беше отишъл с коня за помощ. Беше се върнал с дрехи, термоси с топла супа, чай… и с вбесената Хана.

— Трябва да спреш да се бориш с мен, Ели — притисна я Хана. — Трябва да си дойдеш у дома.

— Не се боря. Просто казвам. — Долната устна на Ели потрепери.

Опакована в шапка, два пуловера, грейка, два чифта чорапи и парка, тя напомняше на Крис за смалилите се старици, увити под топове одеяла, на които той четеше в болницата в Рул. Щом чу гласа на Ели, Бела изпусна още един стон през алена пяна.

— Не е същото. Илай и Рок не бяха твоя вина — каза Хана на Ели, но се целеше с ками в него.

Крис знаеше, че тя е права. Цялата тази каша — оборът, Бела, Илай и Рок в капан под леда или на дъното на езерото — беше на неговата глава. Никой не искаше да го каже, но Крис мислеше, че може да не намерят момчето и кучето до пролетта, а може би дори и тогава.

— Напротив. Да срежем леда, беше моя идея, а сега И-Илай… — Ели вдигна поглед към Джейдън. — Пушката ми достатъчно голяма ли е? За Бела?

Джейдън поклати глава.

— Ще трябва да използваш някоя от нашите пушки.

— Която би била твърде тежка — намеси се Хана. — Не е твоя работа, Ели. Не си достатъчно голяма. Ако обичаш Бела, ще оставиш ние да сложим край на мъките й.

— Хана е права. — Джейдън се наведе и протегна колебливо ръка. — Трябва да тръгваме, Ели. Става късно. Хана трябва да провери Исак, а животните имат нужда от нас. Не искаш ли да помогнеш?

— Да, но… — Пълните със сълзи очи на Ели преляха. Бела отново изстена. — Ш-ш-шт, момиче! — Ели нетърпеливо избърса сълзите от бузите си с опакото на ръката. — Няма нищо — каза, а на Джейдън: — Разбира се, ще ви помогна. Но искам да помогна и на коня.

— Тогава ще оставиш ние… — започна Хана.

— Аз ще ти помогна, Ели — каза Крис.

Хана обърна към него леден поглед.

— Благодаря, Крис — каза, сякаш той беше насекомо, — но това няма нищо общо с теб.

„Не, има всичко общо с мен.“ Пренебрегвайки Хана, той клекна, докато не се озова очи в очи с Ели.

— Можем да използваме моята пушка.

— Крис! — каза Хана.

Страданието върху лицето на Ели отслабна за секунда, преди отново да стисне зъби.

— Но тя е твърде тежка за мен.

— Крис! — каза отново Хана.

— Остави го, Хана! — каза Джейдън.

— Какво?! — Тя се опули срещу другото момче, което само й върна поглед с решително изражение. — Какво каза?

— Чу ме — отвърна той. — И аз имам думата в това, помниш ли?

— Джейдън, сега не е времето да…

— Ето какво ще направим — каза Крис на Ели. — Ще държим пушката заедно. Аз ще я крепя стабилна, а ти ще натиснеш спусъка. Ще трябва да използваш и двата си пръста, но можеш да го направиш.

— Наистина ли? — Брадичката на Ели потрепери. — Би ли го направил?

— Крис! — сряза го Хана, явно изоставила спора си с Джейдън. На него му се струваше, че тя се опитва да потуши изкушението да извика или да му пръсне мозъка. Може би и двете. — Ели е твърде млада, за да…

— Изборът е неин, Хана — Крис мислеше, че няма ирония в тона му. — Не е ли изборът това, на което държите тук?

— Какво? — Хана примигна, сякаш я беше зашлевил, а после цялото й безсилие и скръбта й, помисли Крис, се изляха в отровен щурм. — Не извъртай нещата! Вината е твоя, отговорността е твоя. Ти ни донесе това. Мислиш, че като й помагаш с нещо като това, ще поправиш стореното? Това, което не направи днес?

— Хана — каза Джейдън, — това не е честно. Убихме трима. Ти не беше тук.

Очите й проблеснаха в светлината на огъня.

— Не е нужно да съм била тук. Крис е можел да убие Лена. Ти го каза. Но не е стрелял. Не знам дали ми пука да разбера защо…

— По същата причина, поради която не съм сигурен, че бих застрелял теб — каза грубо Крис. Той преживяваше момента отново и отново. Лена в полезрението му, лицето й огромно в оптическия мерник и толкова… променено. Онова ужасно помитане от смесени жал и тревога, което спря дъха му и му отне шанса да сложи край. Е, да сложи край на нея. Той не стреля, но се спря в последната секунда. А после всичко се завъртя около Ели. — Бих се чувствал така и за Джейдън или за всеки, когото познавам и за когото ме е грижа.

Хана се изсмя иронично.

— Това ли е грижа? Ти ги доведе при нас. Трябваше да си разпознал какво става с Лена, но си бил сляп, Крис. Бил си доброволно сляп. Ако беше честен от началото, можеше да вземем предпазни мерки. Можеше да заминем.

— Все още трябва да заминем — каза Джейдън. Лицето му беше пребледняло.

— Да, но при нашите условия, не след като загубим животни, дете. След като Лена уби собствения си брат.

— Хана! — Лицето на Ели се стегна. — Недей! Не викай на Крис!

— Мислиш ли, че можеш да отмиеш такава кръв, Крис? Няма начин да оправиш това. — Тя сви юмрук и го размаха в лицето му. — Исак е стар. Пожарът не му направи услуга. Ако живее, той може да ти прости. Ти и Джейдън може внезапно да станете най-добри приятели…

— Хана! — каза Джейдън.

— И може би той разбира, но аз не. Иска ми се ти да беше умрял.

— Хана! — Джейдън сграбчи китката й. — Престани!

— Пусни ме! Пусни… — Пукотът от плесницата й върху бузата на Джейдън беше отсечен като изстрел от пушка. Кипнала, тя се изтръгна и изкрещя на Крис: — Иска ми се никога да не бяхме те срещали. Иска ми се да си беше останал мъртъв. Защо не можа да умреш? Защо не умря?

— Хана! — каза Ели. — Спри! Джейдън, накарай я…

— Не знам, Хана. — Всяка дума беше ново завъртане на ножа и Крис мислеше, че го заслужава. Какво можеше да каже? „Бях уплашен“? — Не знам защо съм жив и съжалявам, че не умрях. Ако искаш да си тръгна, ще го сторя веднага.

— Не — започна Ели.

— О, да, разбира се. — Хана тръгна към него. — Тръгни сега, остави ни да се оправяме с твоята каша…

Джейдън застана между Крис и Хана.

— Какво правиш? — Когато изглеждаше, че тя ще замахне отново, Джейдън вдигна ръце, за да я спре. — Какво си ти?

— Какво съм аз? — Това я остави безмълвна за секунда. Тя се обърна към него с невярващ поглед. — Какво имаш предвид? Аз съм тази, която винаги съм била. Опитвам се да ни опазя живи.

— Не по този начин — каза Джейдън тихо. — Твоят глас не е единственият, Хана. Не може да бъде.

— Ако не искаш да чуеш мен, чуй Джейдън! — каза Крис. — Трябва да се контролираш. Това е право на Ели и аз ще й помогна. Ако наистина те интересуваше и ставаше дума само за нея, а не за теб, щеше да го видиш.

Хана отвори уста, но Джейдън каза:

— Моля те, млъкни, за бога, Хана!

— Джейдън — лицето й се сгърчи от шок, — ти взимаш неговата страна?

— Крис беше уплашен, а аз никога не бих те ударил. Помисли за това! И не, взимам страната на Ели. — Обръщайки й гръб, преди тя да може да отговори, Джейдън кимна на Крис.

Не му трябваха повече разрешения и не обърна повече внимание на Хана. Крис обгърна дланите на Ели.

— Нека ти помогна с Бела, става ли? И кажи на Мина да лежи долу!

Заедно положиха главата на коня на снега. Той почака, пренебрегвайки Хана, която още пушеше, но вече тихо, докато Ели се погрижи за кучето и се наведе да прошепне нещо в ухото на кобилата и да целуне носа й.

— Добре, пушката има здрав откат, така че бъди готова! — Застанал зад малкото момиче, той постави ръцете й върху пушката, после задържа дулото на около два сантиметра от ухото на Бела. — Държа я. Дръпни спусъка, когато си готова!

— Добре. — Ели извъртя поглед. — Благодаря, Крис!

Лицето й трепна и той помисли, че е добре, че не трябва да се прицелва много, защото трябваше да обърше очите си. Никога не се бе чувствал по-засрамен. Момиченцето му благодареше за това, че заради него приятелят му беше убит, а сега щяха да убият и коня й. След няколко часа щеше да се наложи да й каже за Алекс и да разбие сърцето й отново. Джейдън също щеше да го намрази.

„Но без повече лъжи, тате! С теб приключихме.“

И сега това вече беше Джес — тази въздишка, която можеше да е вятър или дух: „Точно така, Крис. Остави чука!“.

— Толкова съжалявам, Ели! — каза той.

— Знам. — Тя погледна отново към коня си. — Обичам те, момиче! — каза на Бела и дръпна спусъка.