Илса Бик
Чудовища (14)

13

Нищо и никой не бяха подготвили Алекс за това.

Тя се пречупи.

— Помощ, помощ!

Плюейки и духайки, тя се опита да завърти глава, но не можа да помръдне повече от няколко сантиметра наляво или надясно. Тежестта на снега беше ужасна, не отпускаше и Алекс ридаеше несвързано, един писък искаше да излезе и да продължава и продължава.

„Спри, спри, спри! — овладя страха тя. — Не мърдай, спри да крещиш! Ще ти свърши въздухът и само ще се убиеш по-бързо.“

И какво? Тя беше сама. Не можеше да стигне до свирката. „Никой няма и да я чуе.“ Сърцето й бумтеше, сълзите се стичаха по бузите й. „Ще умра тук.“ Вдишването на въздух беше много трудно — като изсмукването на последните капки лимонада през бавно сплескваща се сламка. Дробовете й започваха да болят, тя вече се задъхваше. Три секунди по-късно осъзна, че клепачите й се бяха затворили, без дори да разбере.

„Не, не! — Тя ги отвори в пореден спазъм на паника. — Не съм готова да умра още. Не…“ Но клепките й отново се плъзнаха, както и съзнанието й. Отдолу, толкова далеч, беше толкова тъмно…

„Не… съм… готова…“