Илса Бик
Чудовища (77)

76

Крис, Джейдън и Конър затичаха през снега. Оборът, досущ някой парен локомотив, бълваше огромни кълба сив и черен дим. Когато приближиха, Крис чу мученето на крави и цвиленето на коне. Овцете блееха високо и пронизително през пукота и пращенето на огъня. Всичкият сняг, натрупан върху покрива и напластен върху корнизите, се беше стопил и той долавяше съскащото цвъртене на оранжевите езици, които облизваха разбитите прозорци на северната страна на обора. Магическите знаци блестяха, цветната боя припламваше в кървавочервено от светлината на огъня.

— В кой край са отделенията за агнене? — изкрещя Крис на Джейдън.

— З-запад — изпъшка Джейдън. — Защо?

— Погледни прозорците! — Крис пое въздух, после изкрещя задъхано: — Те… те всички са счупени от север и… и от запад. Най-безопасният път да влезем…

— Е от изток. — Лицето на Конър лъщеше от пот. — Кравите… и конете…

„Но Хана и Исак бяха с агнетата.“ И това беше точно мястото, от което най-вероятно беше започнал пожарът. Всичко, което знаеше за огъня, беше от това, което упражняваха в училище: залегни, където въздухът е добър, дръж очите си върху хлапето пред теб и пълзи като луд! Борбата с огъня беше съвсем различен проблем. Този нямаше да се разпростре заради снега и студа, но можеше да мине време, преди да му свърши горивото.

— Вижте! — Джейдън извика и посочи. Но този път звучеше радостен. — Вижте, вижте!

Източната врата се отвори и изпусна мътен стълб черен дим. Секунда по-късно кравите се понесоха навън с блеещи по петите им овце. Две човешки фигури се измъкнаха след тях. Едната беше по-едра, с размерите на мъж. Това беше Исак, който беше обвил ръка около рамото на Хана. Тя стискаше нещо в ръцете си и когато Крис се дръпна от подивелите животни, видя, че това беше все още лъщящо новородено агне, чиято кожа бе нашарена със сажди и пепел.

— Трябва да изкараме агнетата! Трябва да изкараме агнетата! — тя се опита да извика, но гласът й беше задушен грак. Лицето й беше зацапано и имаше сажди около устата.

— Все още ли са в яслите? — попита Джейдън. Пронизително конско изцвилване разряза въздуха. — Къде е Роб?

— С конете. Те все още са…

— Заемам се. — Конър размота вълнения шал от врата си, сви го на топка и го потопи в поилката за добитъка. — Трябва да се изведат само три.

— Трябва да стигнеш до агнетата! — настоя Хана.

— Ще направя каквото мога — каза Конър, но Крис разчете погледа, който момчето хвърли на Джейдън. После завърза капещия шал върху носа и устата си. — Дай ми шала си, Хана! Мога да го използвам за някой кон.

— Да. — Замаяна, Хана дръпна опушената вълна от врата си. — Но агнетата…

— Ами Променените? — попита Крис.

Тя обърна към него разсеян поглед.

— Мъртви. Дойдоха толкова бързо. — Тя прокара трепереща ръка през течащите си очи. — Ако не ни беше предупредил… Все още не разбирам как са ни намерили… — Очите й се стрелнаха между Джейдън и Крис и се разшириха. — Исак… Исак!

Крис се извъртя точно навреме, за да види стареца, който залиташе към далечния край на загражденията за животните и започваше да клюма.

— Добре съм — изпъшка той, когато Крис и Джейдън изтичаха към него. Устните на Исак бяха пурпурни. Той притисна ръка към гърдите си. — Само трябва да… — Изкашля пенлива буца плътна слуз и черна плюнка. — Трябва да изведем… конете… агнетата…

— Ние ще се погрижим за това. Сега трябва да те махнем от студа и пушека — каза Хана. Все още гушнала агнето, тя изглеждаше по-спокойна, сякаш грижата за Исак й даваше нещо, върху което да се съсредоточи.

— Аг… агнетата… — Исак плю отново, когато Джейдън и Крис го изправиха на крака. — Трябва да идем… да идем в къщата, докато… докато можем да…

Чу се още един писък, който можеше да е далечен вик на ястреб, но звучеше много повече като паникьосан кон. Но посоката беше сбъркана. Не идваше от обора.

— Чухте ли това? — попита Джейдън?

— Да. — Намръщен, Крис огледа фермата. От този ъгъл не можеше да види конете на Джейдън и Конър зад къщата. През рамо видя Роб да се появява с два коня. Няколко секунди по-късно Конър излезе от пушека с третия. — Джейдън, ти каза, че си помислил, че си чул изстрели от изток.

— Но преди това чух повече от север — каза Джейдън. — Две серии изстрели.

— Аз също. Тогава аз… — Крис прекъсна, когато се чу серия къси остри пляскащи звуци. Но не изстрели.

— Кучета? — попита Хана.

— Да. Идват от изток. От езерото. — Крис погледна Джейдън. — Ели!