Илса Бик
Чудовища (13)

12

— Млъкни! — Бърз като змия, преди мисълта да се оформи от проблясък в сигурност, Грег шибна Дейл бързо в челюстта. Ударът беше силен, пукване като орех, който се пръска от налягането. Той изтръгна пъшкане от Дейл в същия момент, в който експлодира в ръката на Грег — ярко кълбо, което прерасна в изгаряне чак в лакътя му. — Млъкни, по дяволите! — изкрещя той.

— Браво! — изграчи Ейдън, докато Лушън и Сам подвикваха одобренията си.

Пру само изстена:

— Грег, човече, какво правиш?

Кинкейд — приятелят му, приятен мъж, някой, когото Грег наистина харесваше, протегна ръце. Те бяха напоени с кръв.

— Грег — каза той, единственото му око бляскаше толкова ярко, че болеше да го гледа. — Спри, синко! Ти си по-добър от това. Не виждаш ли какво става? Питър и Крис никога не биха…

— НО ТЕ НЕ СА ТУК! — изрева Грег. Можеше да почувства въжетата, завързващи се във врата му. Още секунда и главата му щеше да гръмне като граната. — Няма ги и всичко остана на мен, а ти си шибан призрак, ти си нищо!

Но в същия момент си помисли колко засрамени биха били майка му и баща му от тези негови думи. Майка му никога не проклинаше, а единствения път, когато баща му се изпусна, си беше премазал палеца с чук, така че беше разбираемо. Двамата никога не бяха вдигали ръка срещу него или идиотския му брат. Никога.

„Да, да, но и вие не сте тук. Нещата вече не са толкова лесни, така че ме оставете!“

— А ти — каза на Дейл Прайвът, — ти ли ще ми говориш за нас? Ти си крадец. Дошъл си да крадеш. Не си по-добър от никой от нас.

— Но ти не разбираш. Просто бях толкова гладен — прошепна Дейл, сълзите напираха да се процедят по слепоочията му. Пурпурен отпечатък от юмрука на Грег беше белязал бузата му, а по брадичката си имаше петно прясна кръв. Останалата част от лицето му беше с цвета на сол. — Не знаеш какво е, когато нищо не идва. Питър и момчетата ви носеха храна, но сега нямаме нищо. Нито дори елени, нито миещи мечки. Всичкият дивеч е избягал или мъртъв. Там навън вече няма нищо, а аз нямам амуниции, които да използвам, дори да имаше дивеч. Какво трябваше да ям? Кора? Кал? А внучката ми, тя е още бебе, тя… — Устата на Дейл внезапно се стегна.

— Внучка? — Грег дишаше трудно и, боже, главата го болеше от блъскането на мигрената, разтопено туптене, което притискаше очите му и можеше просто да покапе от ушите му. Но сърцето му… той усети свиването и се втвърди като камък. — Каза, че си сам.

— Аз… — Очите на Дейл бяха станали огромни от ужас и страх, ирисите като убождания. — Моля ви! Те не са направили нищо. Бях аз. Вие имате силата да ги спасите. Правете каквото искате с мен, но…

В този момент радиото на Грег, закачено за бедрото му, изпусна бърза серия щракания. Чук-чук-чук.

— Виж това, Дейл! — каза Грег без никакъв хумор. — Беше спасен от проклетия звънец.

Като се дръпна назад, той потвърди, че е получил съобщението с бързо двойно чукване. Една от половин дузината реликви от Втората световна война, които Рул беше задигнал, а после раздал на ключовите служители, радиото винаги стоеше на един-единствен посветен канал. За да се пестят батерии и да се увеличи предавателният обхват, никой не използваше нищо друго, освен кодирани тракания и морзова азбука. Грег изслуша върнатото, отговори, после отново окачи радиото на бедрото си.

— Хайде! — каза на Пру. — Стражата казва, че нещо става.

— Точно това ви казвам и аз. — Кинкейд приключи с потупването на марлята по бузата. Кръвта вече засъхваше на ръждив лигавник върху анорака му. Той ги удостои със своето еднооко втренчване. — Почувствах го, а в този район няма земетресения. Това е началото на нещо друго, нещо… лошо.

— А-ха — изсумтя Ейдън. — Докато се усетим, ще декламира библейски глупости като Джес.

— Остави го на мира, Ей!

Въпреки всичко Грег трябваше да признае, че ставащото с Джес беше странно. Кинкейд я държеше настрана от всички останали, даваше й странни отвари и дори спеше в нейната стая в хосписа. Слуховете бяха, че тя е напълно изперкала и дрънка безсмислици през повечето време или дори, че напълно се е пренесла в Кукуландия и не осъзнава нищо. Грег беше толкова любопитен, че в един от случаите, при които доставяше затворник в хосписа, беше издебнал Кинкейд да е зает и се беше промъкнал в стаята на Джес. Освен разбърканата койка и нощната масичка, отрупана с книги, стаята не бе нищо особено. Но пък, разбира се, там беше Джес.

„Тя дори не изглежда истинска. Прилича на пластмасова.“ Джес беше като тяло, положено за оглед, само дето бе подпряна на лявата си страна с възглавница, подпъхната под гърба й, за да я предпази от изтърколване, и още една под дясната й ръка. Гривата й от стоманеносива коса беше прибрана назад в дълга стегната плитка, а бялата лента на челото й подчертаваше бледостта на кожата й. Лицето й беше изкривено, а черепът й бе хлътнал над лявата вежда, където беше попаднал прикладът на пушката.

Но тогава Грег беше забелязал, че очите на Джес блуждаят в орбитите си под затворените клепачи. „Сънува ли?“ Той не беше очаквал това. Ефектът беше странен и повече от зловещ, защото останалото от нея беше толкова обезпокоително отпуснато. А после съвсем ненадейно устните й бяха помръднали в пъшкане и тя бе промълвила: „Оставигимомчетесаслепи…“.

Косата на врата му беше настръхнала. Момче? За него ли говореше, на него? „Това е откачено, това е лудост.“ Думите бяха само въздух. Не съдържаха смисъл. Бяха толкова невероятно призрачни, че той се беше завъртял кръгом, беше си плюл на петите и дори да му бяха платили, нямаше да се върне.

Сега, пренебрегвайки обиденото ломотене на Ейдън, Грег се обърна към Сам и Лушън:

— След като Кинкейд го закърпи, искам, момчета, да вкарате Дейл в килия, ясно? Повече няма да го обработвате точно сега. Дайте му възможност да премисли нещата!

— Разбира се, каквото кажеш, шефе — каза Сам, тонът му беше изпълнен със сарказъм.

— Да, шефе. Искаш ли да използваме вериги, да го увесим за ръцете? — попита Лушън. — Ще направи нещата по-бързи.

Кинкейд поклати глава.

— Горкият човек е толкова изтощен, няма да може да издържи теглото си. Остави момчетата да го увесят, Грег, и ти гарантирам, че до сутринта ще се е задушил.

— Така ли? — каза Грег. — Питай ме дали ми пука!