Илса Бик
Чудовища (69)

68

— Хана! — Крис удари прозореца с юмрук. Долу на снега, вече много по-близо до обора, Променените се разделяха: петима отдясно, петима отляво. „Идват към тях от двете страни.“ Той отново удари дебелото двойно стъкло. — Хана! Хана!

„Тъп и безполезен, какво правиш?“ Трябваше да се измъкне от стаята. Пръстите му опипваха непохватно резето на прозореца, но то не се помръдна, а секунда по-късно, когато видя отвора за ключа, разбра защо.

— Ключалка? — Който и да бе направил тази стая, наистина не искаше никой да се измъкне навън. Значи или трябваше да разбие прозореца и да се спусне по дървената рамка, или да изкърти вратата. Нито една от двете възможности не беше добра, но с прозореца щеше да се справи по-бързо.

Крис грабна краката на стола, замахна и се завъртя. Усети удара в китките си, когато високата права облегалка халоса прозореца, преди да отскочи. Стъклото се набразди със сребърна плетеница от пукнатини, напомняща паяжина на откачен паяк. Изрева от безсилие и замахна отново. Този път стъклата се разбиха с ужасен трясък, а облегалката се строши. Той дръпна платнените салфетки, които Хана беше използвала, за да покрие храната му, уви юмруците си в тях, избута висящите парчета стъкло от рамката и изкрещя:

— Хана! Хана, внимавай! Внимавай! Исак! Исак!

През снега видя как стабилният смъртоносен поток от Променени внезапно се закова на място. Бяха твърде далеч от него, за да различи лица, но видя, когато се извърнаха, за да погледнат назад към къщата. Добре, добре. Беше ги забавил поне за секунда. Сви ръце на фуния и завика:

— Хана! Хан…

Западната врата на обора внезапно се отвори. Показа се глава: бяла пяна над широки рамене.

— Исак! — извика Крис. — Барикадирайте вратите! Има десет! Има десет!

Главата на стареца се дръпна рязко назад, а вратата на обора се хлопна толкова здраво, че Крис чу слабото плясване, а после и неговото ехо. „Добре.“ Беше ги предупредил. Сега да им помогне. Пресече стаята и се поколеба, докато проучваше касата на вратата и ключалката. „Боже, секретна? — Все едно. — Просто го направи!“ Дръпна се назад, насочи дясното си рамо, хвана дясната си ръка с лявата и нападна. Удари вратата достатъчно силно, за да усети сблъсъка в зъбите си. Рамото му изрева от болка. Вратата, която беше от солиден дъб и доста плътна, потрепери, но нямаше и една отчупена треска или пукнатина в дървото. Крис удари втори и трети път, а през зъбите му изскочи сумтене. На четвъртия път ревът в рамото му беше вече крясък, но вратата все още се държеше здраво.

— Проклятие!

Студен въздух нахлу през натрошения прозорец. Запъхтяният му дъх излизаше на струйка, когато постави юмруци на хълбоците си и се опита да мисли през болката в рамото си. „Може би все пак трябваше да се смъкна през прозореца.“ Тогава забеляза това, което трябваше да види още в началото. Вратата се заключваше отвън, но се отваряше навътре.

— Панти. — Завъртя се обратно към масата. Хана не му беше дала нож или вилица, но… — Няма лъжица — каза той замаяно, но в същия момент я помете с една от книгите на Хана. Лъжицата беше от тежка неръждаема стомана и би се счупила, преди да се огъне. Крис вклини дръжката под главата на оста на пантата и удари с книгата. За негова изненада, оста издаде металическо свистене само след няколко удара и изскочи един сантиметър. — Хайде, хайде!

През счупения прозорец дойде непогрешимото пукане на огнестрелно оръжие. Той замръзна с думкащо сърце. Още един изстрел. Далечно мучене на добитък и цвилене на коне.

„Мамка му!“

— Трябва да се измъкна — каза той и използва пръстите си, за да доизмъкне оста. Пантата се раздвои и той вече виждаше процепа между горната част на вратата и рамката. „Още малко и после мога просто да я отскубна.“

Той клекна, подпря рамо на рамката и наби вече нащърбената дръжка под главата на средната панта. Този път имаше повече съпротива заради тежестта на вратата. Лявата длан го болеше от здравата хватка около лъжицата, дясната му китка пулсираше. Лъжицата беше пробила, а после изрязала полумесец в корицата на книгата и на почти сантиметър навътре в страниците. „Слава богу, че не беше с меки корици!“ Крис се зачуди дали не става малко истеричен. Още свистене и заглушено пукане от изстрели и той започна да говори на оста:

— Пусни, пусни, пусни…

Оста се изстреля от средната панта и издрънча в тавана. Крис натъпка лъжицата в задния си джоб, захвърли книгата настрани, обви длани около ръба на вратата и напъна с цялата си тежест. Долната панта нададе дълъг висок писък, преди да поддаде съвсем внезапно. Той изблъска вратата настрани и нахлу в коридора.

Стаята му беше в единия край. Имаше две врати отдясно, една отляво, а малко след тях къс парапет бележеше началото на стълбището. Завъртя се около колоната и изтрополи надолу. През матовото стъкло от прозорците от двете страни на предната врата можеше да види огромна веранда, за която не знаеше, че е там, защото стаята му беше в задната част на къщата. Отляво имаше огромна предна стая с няколко дълги пейки, която приличаше на нещо като стая за срещи. Забеляза летяща врата в далечния край. В къщата на Джес имаше съвсем същата между кухнята и гостната.

„Грабни нож! — Крис претича през предната стая и изблъска вратата с ръка. — Може би ръжена от печката.“

Кухнята беше в югоизточния край на къщата също като стаята на Крис и вече бе изпълнена със сенки. Право напред имаше осем стола, подредени около дългия овал на дървена маса със светлосиня покривка, подредена за хранене — вероятно за късна вечеря на Джейдън и Конър. Старомоден газов фенер с орнаменти, абажур от матирано стъкло и зелена основа стоеше в центъра. Отдясно имаше черна чугунена готварска печка върху каре от издигнати червени блокчета с кутия дъбови цепеници, кофа за пепел, четка и лопатка. Върху печката димеше гърне. Три железни тенджери и два големи тигана висяха на куки от тавана. Зад кухненската маса имаше дъбови шкафове. Една дъска за кълцане беше настръхнала от ножове. Пътят навън беше през врата с басмено перде на цветя вляво от старомоден хладилник.

После осъзна това, което не беше част от общата картина преди част от секундата — стаята не беше приятно затоплена, но не беше и ледена. В нея все още се усещаше полъх студен въздух, сякаш някой току-що беше излязъл…

Или влязъл.

В същия момент забеляза как пердето на онази кухненска врата… все още се люлее. Не много, но достатъчно.

И тогава му просветна. Кухнята беше точно под неговата стая. Когато Хана работеше тук, той я чуваше. Значи когато беше изкрещял предупреждението си, беше показал на Променените точно къде е, в кой ъгъл на къщата трябва да започнат да търсят.

Тихо влачене.

Точно зад него.