Илса Бик
Чудовища (119)

118

— Какво? — Грег чу как Крис кресна в уоки-токито. Гласът му беше много силен в тишината — повечето деца бяха спрели да плачат. Сара беше събрала най-малките в церемониална група, за да чакат, докато станеха готови да продължат. На дъното на фургона на Джейдън опръсканият с кръв Кинкейд се грижеше за момче, чиято ръка беше счупена от бухалка. Бяха извадили късмет обаче. Оцелелите имаха предимно подутини, ожулвания, порязвания и натъртвания. Освен Призрак, чието дясно ухо беше откъснато от Променен, кучетата се бяха справили чудесно.

„Е… — Грег хвърли поглед към задната част на редицата фургони. — Почти всички кучета.“ Седнала с кръстосани крака на земята, Ели изглеждаше като дете, чиито родители току-що са били убити. Не беше далеч от истината, след като Том беше останал. Пъхнало показалец в устата си, малкото момиче — Ди? — се беше облегнало на нея, докато Призрак с петносан бинт, сякаш накривен тюрбан върху главата му, се беше изтегнал също до Ели. Джет и Дейзи седяха наблизо.

— Какво каза? — попита Крис. Обикновено използваха кодирани съобщения, но Пру се беше включил в развълнувано пращене. Значи или съобщението беше сложно, или той бързаше много. Крис затапи ухото си с малкия пръст, отдалечи се от Ели и кучетата и вдигна уоки-токито до другото си ухо. — Повтори, Пру!

„Чуваш ли ме сега?“ А Грег си помисли: „Това изобщо не е смешно“. Притисна една окървавена парка с лакътя си, наведе се, хвана ръцете на момичето, което беше карало продоволствения фургон, и погледна Джейдън, който държеше краката й. Когато другото момче кимна, те вдигнаха тялото, прескочиха мъртво променено момче с буца вместо нос и поставиха момичето до другите. Бяха изгубили общо девет деца — включително Ейдън, Сам и Лушън, които бяха избягали. Не беше катастрофа, но и едно дете беше твърде много. Липсваха им и двата коня, с които Ейдън и Лушън се бяха измъкнали.

„О, вие, момчета, по-добре се дръжте далеч от нас, защото аз ще ви застрелям.“ Грег наистина го мислеше. Изтърси парката и покри главата и раменете на момичето. Така. Това беше последното. Щом пренаредяха провизиите, щяха да натоварят мъртвите — включително Мина — и щяха да продължат. Побиваха го тръпки от идеята да пътуват цял ден с мъртвите. Не можеха да губят време да погребват телата тук обаче. Миризмата щеше да издаде позицията им. „Ако стрелбата вече не го е направила.“ Но никой друг, освен Крис не беше дошъл по пътя, а той им беше казал, че Фин е близо, но още не е в Рул.

— Мислиш ли, че са ги намерили? — Джейдън беше застанал до Крис. Той имаше нова колекция натъртвания в добавка към онези, които беше получил по-рано. Дясното му око със засъхнала кръв по него вече се затваряше от отока. — Децата на Том?

— Или това, или…

Грег видя внезапното вдървяване на гърба на Крис, чу го как излая нещо в радиото. „Мамка му! — Колкото и да съжаляваше за Лена, беше доволен, че Крис я застреля. — Със сигурност би било добре нещо да тръгне в наша полза за разнообразие.“

— О, братко! — каза Джейдън.

Крис се завъртя на пета, но не се отправи към тях. Тичаше към Нощ и нареждаше заповеди в уоки-токито.

— Крис, чакай! — Грег затича към него с Джейдън по петите. — Къде отиваш? Какво?…

— Трябва да се върна. — Натъртеното и очукано лице на Крис беше стегнато. Метна се на седлото на Нощ. — Вие се махайте оттук! Оставете радиото включено! Ще ви настигна, когато мога.

— Защо? Но ти си тук! Какво…

— Намерили са децата на километър и половина от мястото, където Том мислеше, че са. — Крис събра юздите на Нощ. — Но чуй това! Фин е хванал и Питър.

— Питър? — Грег усети как устните му се сковаха. — Крис, не можем да оставим Питър…

— Знам това — гласът на Крис беше мрачен. — Но става по-лошо. Фин е направил нещо на Питър, направил го е като Променен. Не изцяло, но децата казват, че е стигнал доста далеч.

Стомахът на Грег се стегна в студен възел.

— Ако все още е Питър, трябва да стигнем до него. Ти и аз ще се върнем.

— И да ви убият? — Джейдън сложи ръка на рамото на Грег. — Помислете за минута! Том постави бомби. Колко време мислите, че имате, преди те да гръмнат? Фин вече е там или е съвсем близо. Том ще чака, докато стигнат на площада, но това е всичко.

— Виж, току-що убих момиче, което познавах дяволски добре. Не мога да изоставя Питър, не и ако има шанс да се върне при нас. Ти, Хана и Исак имате вашите начини, аз имам моя. Може би, ако съм истински късметлия, ще грабна и Том. — Крис пое дълбоко въздух. — И няма отново да предам Алекс. Не отново.

— Какво? — Грег не беше сигурен дали е чул правилно. — Алекс? Какво общо…

— Пазачите вече са били убити, когато Пру е стигнал. Децата на Том са казали, че Алекс им е помогнала. — Той обърна Нощ. — И се е отправила към Рул.