Илса Бик
Чудовища (63)

62

След като чу историята на Хана, Крис беше доста изненадан, че някой се е измъкнал от лодката жив. Непромокаемият корпус от фибростъкло значел, че дървото отдолу било сухо като борина. Пожар, който само чакал да избухне.

По това време Хана била на палубата, подпряна на кабината, очите й били затворени от замайването в главата и надигането в стомаха.

— Беше толкова студено, че посинявах.

Тя лежала там, треперейки, докато Саймън не свалил якето си и не го обвил около раменете й. „Не искам да измръзнеш до смърт“ — това си спомняше, че бил казал. Тъкмо отворила уста да му благодари, когато се чуло едно огромно „бам“ и нещо горещо и бяло внезапно се изстреляло през корпуса на няма и метър от лицето й.

След това спомените на Хана бяха хаотична мъгла: пищящи деца, бягащи панически от долу, пламъци, които изригвали първо от носа, а после от отвора на палубата, лодката започнала да поема вода, електричеството спряло секунда след като Питър, изтрезняващ бързо, изпратил сигнал за помощ. Имало малък сал, но той бил предназначен за осем, не за дванайсет души. След като Саймън и Питър пуснали сала във водата, успокоявайки хората достатъчно, за да не го обърнат, започнал нов кошмар, особено когато лодката на Питър взела да потъва.

— Още не беше тъмно, но водата беше толкова черна, че Питър използва фенерче. Лодката се пълнеше и обръщаше доста бързо. Веднъж попаднал във водата, не можеше да видиш, нямаше представа къде е горе. Не мисля, че той или Саймън бяха разбрали, че Пени и другото дете ги нямаше, докато не ни преброиха — каза Хана. Дотогава огънят бил спрял, но лодката била изчезнала.

Питър и Саймън — и двамата обезумели — скочили от сала и заплували обратно към мястото, където била потънала лодката. Какво станало после, е… „малко мъгляво“, както обясни Хана. По-късно Питър казал на Брегова охрана, че той и Саймън се гмурнали на пет-шест метра, промъкнали се през това, което било останало от отвора на палубата, и влезли в обгорелите останки от машинното отделение. Останалият въздушен джоб бил малък, не повече от петнайсетсантиметрова пролука. Вдървена от студ и почти изтощена, Пени плувала права, а водата била до брадичката й. Другото хлапе — местно момиче, което не познавал никой, освен момчето, довело я на лодката — било вече мъртво.

— Питър им каза, че другото момиче трябва да се е било закачило за нещо, което го е задържало под водата — продължи Хана. — Саймън твърдеше същото.

— Коя е била тя? Момичето, което е умряло?

— Аманда… Питърсън. Не, Педерсън. — Тя направи пауза. — Знаеш ли, помня, че по това време имаше едно нещо, което беше… странно. Веднага след като момчетата извадиха Пени на повърхността, Питър изкрещя на Саймън да се погрижи за нея и да не го следва, след което се гмурна обратно сам и го нямаше дълго време. Помислих, че се е удавил.

— Защо това да е странно? — попита Крис. — Вероятно се е опитал да извади тялото на онова момиче.

— Предполагам. — Приглаждайки назад косата си с една ръка, Хана се надигна да си тръгне. — Може би трябваше да си там, но знам, че нещо се е случило там долу на лодката. Просто не знам какво.

— Защо мислиш така?

— Защото Питър не се върна в училище — каза тя, — а шест месеца по-късно Саймън се опита да се самоубие.