Илса Бик
Чудовища (84)

83

Алекс се изстреля от скривалището си. Периферното й зрение се замъгли в сиво и бяло, но тя се надяваше адски много вълчакът да спре нападението си. После вече нямаше време да се тревожи. Интересуваше я само пушката на този старец да не гръмне.

При нейния вик ловецът се завъртя, дългата му пушка се залюля наоколо. Дясната й ръка вече беше свита и тя се мушна под пушката, но не достатъчно бързо. Припламването и пукотът на дулото бяха почти мигновени. Алекс не чу писъка, който изскочи от устата й. Куршумът прогори бразда над лявото й слепоочие. Нещо все едно се взриви в ухото й и в мига, в който тя отчете изстрела и осъзна, че старецът е останал без амуниции, набръчканото му лице изпълни зрението й.

И тогава Алекс го намушка.

Беше имала време да размишлява върху болничната миризма на тази спринцовка и за какво е била нужна на Питър. Припомни си книгите. Наука за бозайниците. Еволюция. Генетика. Вълци.

Дали Питър пръв беше завел Пени в къщата на езерото, или Вълка, проблемът оставаше — как? Как укротяваш един запенен, побеснял Променен? Как успяваш да сложиш под контрол нещо такова?

Ако си следвал дисциплина, свързана с бозайниците, и си изучавал животни в дива среда, или ако просто си бил заместник-шериф, щеше да си го правил и преди — с уплашени кучета, с вълци, които е трябвало да бъдат преместени, с койоти, които не си искал да убиеш. Дори с мечка или две. Или може би си виждал друг да го прави. Все едно. Знаел си теорията — да упоиш здравата тъпаците. Приспиваш ги с херметизирана стреличка с успокоително.

Тя заби иглата с един бърз удар.

Целеше се в гърлото на ловеца.

Улучи окото.