Илса Бик
Чудовища (83)

82

Черна сянка трепна над главата на Ели, когато момчето с мачетето прескочи процепа и се приземи зад нея. Секунда по-късно Илай пищеше, ръцете му бяха сключени върху корема, кръвта вече се лееше, а кучетата се вълнуваха.

Салът трябваше да се обърне още в същия момент. Но точно тогава Ели почувства как нещо дръпна силно ръцете й. Инстинктивно противопоставяйки се на дърпането, тя погледна назад и едва не извика.

Беше момичето със зеления шал, което Илай бе нарекъл Лена, протегнало се на леда. Двама човекоядци държаха краката й и я закрепваха. Хванала витлото на свредела, а с другата ръка леда, тя дръпна отново. Водата се разплиска по ледения къс, докато той се накланяше все по-близо.

— Не! — Ели блъсна свредела яростно като таран към лицето на момичето.

Стресната, Лена го пусна и се дръпна, когато острите като бръснач остриета профучаха покрай нея. За част от секундата Ели видя не само глад, но и объркване в изражението на човекоядката. В този момент тя изглеждаше почти като момиче, което просто не може да разбере в какво се е превърнало.

Но тук свършваха добрите новини. Мигът премина като светкавица. След като вече нямаше кой да я закотвя, а салът беше пренапрегнат и извън равновесие — горкият Илай все още пищеше, кучетата ръмжаха, човекоядецът виеше и удряше, — целият леден блок се килна. Освобождавайки безполезния свредел, Ели се опита да се завърти, за да хване леда с нокти, но със същия успех можеше да се опитва да се покатери по вертикална стена от идеално гладко стъкло. Усети как плъзгането започва, а тялото й набира скорост. „Не, не, не, не!“ Нещо изпука, после изпука още два пъти, Ели реши, че чува писъци, но пък тя също пищеше и не беше сигурна дали пукаше ледът, или нещо друго.

После времето й свърши. Всички и всичко зад Ели — хапещите кучета, Илай, момчето с мачетето — я удариха странично.

И тя падна от леда с писък.