Метаданни
Данни
- Серия
- Пепел (3)
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Monsters, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Ирина Ценкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Илса Бик
Заглавие: Чудовища
Преводач: Ирина Ценкова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издател: „Егмонт България“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Боряна Стоянова
Художник: Michael Hitoshi/GETTY IMAGES; Henry Steadman/Arcangel Images; istockphoto
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1143-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/900
Издание:
Автор: Илса Бик
Заглавие: Чудовища
Преводач: Ирина Ценкова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: „Егмонт България“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Редактор: Боряна Стоянова
Художник: Michael Hitoshi/GETTY IMAGES; Henry Steadman/Arcangel Images; istockphoto
Коректор: Таня Симеонова
ISBN: 978-954-27-1164-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/901
История
- — Добавяне
52
— Какво? — в началото Грег не беше сигурен, че този толкова мъртъв и равен глас беше негов. Все още сгушен в ръцете на Кинкейд върху студения нацапан с кръв камък, той отново се почувства като осемгодишен, малко момче, което чака възрастните да направят всичко както трябва, а баща му никога не му беше липсвал толкова. — Стимке? Като съветника?
— Мамка му, сигурно се шегувате — каза Пру, пушката му все още беше насочена към умиращото момче. — Мислех, че всички деца от Рул са мъртви.
— О, боже! — Кинкейд изстена с тих глас. Лицето му беше пепеляво. — Кучи синове, вие сте го направили! Наистина сте го направили!
— Какво? — попита Грег, докато Сара се олюляваше към тях през тълпата. Десният й крачол беше подгизнал, а сълзите бяха прокарали чисти следи през кръвта по бузите й. — Док, за какво говориш?
Преди Кинкейд да може да отговори, Хенри каза с ясния си глас:
— Да, това е Бен. Познавам го, откакто беше малко момче… ей толкова високо. — Старецът потупа въздуха около коленете си. — Бих го познал навсякъде с това акне.
Хенри погледна надолу по алеята към членовете на Съвета, които си проправяха път през прииждащите хора, тълпящи се в светилището. Никой от тях не носеше роба. Йегър беше начело, но само Ърнст — широкоплещест и много висок, с все още значителен корем въпреки оскъдните дажби — поддържаше слаба следа от властност. Стимке, повяхнал дребен мъж, който бе сляп с едното око, се свиваше до Ърнст. Грег не можеше да реши дали мъжът беше в шок, или се опитваше да се скрие.
— Господин Стимке! — повика го Хенри. — Това е внукът ви, нали?
Йегър проговори вместо свития от страх Стимке:
— Да, това е Бен.
Тонът на Йегър бе достатъчно равен, но кожата му беше станала толкова бяла, че плешивата му глава изглеждаше като билярдна топка. Без робата си той изглеждаше като бездомник с разменени чорапи, провиснали панталони и фланела на червени квадрати. Обикновено блестящите му очи изглеждаха потайни и малко уплашени като на мишка, която не може да реши дали бягането няма само да накара котката да скочи по-бързо.
— Очевидно Бен се е измъкнал. Факт, с който не бяхме наясно.
— Очевидно? Измъкнал се е? Не сте били наясно? — С високо вдигната пушка Джарвис си проби път покрай другите, за да застане в центъра на пътеката. Всяка прилика с пуйка си беше отишла. Сега старецът изглеждаше по-скоро като мишелов. — Управлявате това място от десетилетия, вземате всички решения. Карате нас, възрастните мъже, да следваме заповедите на деца… — Джарвис кривна глава към Грег. — И ние го правим, защото сме лоялни и богобоязливи, а сега ни казвате, че не сте знаели, че това момче се е измъкнало?
„Питър — осъзнаването се разби над Грег като леден душ. — Той каза, че са събрали всички Променени и са ги застреляли, че никой не се е измъкнал. — Очите му се отклониха към умиращото момче. — Значи Питър трябваше да знае, че Бен не е мъртъв.“
— Там, където бях преди Рул, тези хлапета винаги се връщаха — каза някой в тълпата. Шепот на съгласие премина през останалите мъже и Грег видя, че няколко жени също бяха влезли, въоръжени с бейзболни бухалки и пушки като селската тълпа от някой стар черно-бял филм за чудовища. Забеляза една сивокоса жена. Май се казваше Травърс. Тя стискаше мотика, чието острие беше заострено в зъл връх. — Много от тях ловуваха на глутници. Една от причините да смятаме, че сме в безопасност тук, бе, че вие ни уверихте, че всичките ви деца са мъртви.
— На първо място искам да знам как малкото чудовище е оцеляло — беше Травърс, яростната жена, която сега разклащаше мотиката си към Стимке. — Какво направихте? Убихте само деца като моя Лий? Защото ние не сме достатъчно важни? Да не пощадихте това чудовище, защото е ваше?
— По дяволите! — избоботи някой друг. — Колко други като този има? Защото ако едно хлапе се е измъкнало…
— Или са го оставили да се измъкне — извика друг.
— Сигурно има и други. — Травърс размаха мотиката си като копие. — Така че къде са?
— Къде, мислиш, по дяволите? — Джарвис насочи поглед като черна гръмотевица към Стимке. — Били са там, навън, през цялото време, може би дори са наблизо. Но защо? Казахте, че вършите Божието дело, като взимате внуците ни и слагате край на мъките им. Какво направихте? Вие и онези кучи синове Питър и Крис…
— Внукът ми не знаеше нищо за това — каза Йегър и от тона му Грег реши, че това беше истината. Но Ърнст остана тих, нямаше и проблясък на емоция по набитите му черти.
„Но Питър е знаел.“ Грег видя Сара да изучава лицето на Ърнст, после спусна надолу очи, когато първите алени пръсти пропълзяха по врата й. Сълза измокри бузата й и тя веднага я обърса. Грег стисна леко свободната й ръка, но тя не погледна нагоре, нито му отговори по някакъв начин. „Сара вече също знае. Питър е бил вътре през цялото време. Да пуснат част от Променените, може дори да е било негова идея.“ Питър беше този, който казваше на всеки патрул къде да отиде и кога. Защото е знаел къде най-вероятно са били Променените по всяко време?
А Джарвис беше казал „може би дори наблизо“… Променени в Зоната? „Разбира се.“ Сега, след като някой най-после го беше казал, изглеждаше напълно логично.
— Дали Крис е разбрал? — извика Травърс, жената с мотиката. — Затова ли се отървахте от него, казахте, че е организирал засада, но може би не е?
— Крис избяга — Йегър каза думите като проклятие. — Той ни предаде.
— Както вие предадохте нас ли? — докато думите не увиснаха във въздуха, Грег не знаеше, че бяха на езика му. Той се олюля на краката си. — Не дадохте на Крис шанс. Той отрече, но вие вече бяхте решили. Без значение какво беше казал, щяхте да го пратите в затворническата къща.
— Защото той не ми се подчини. — Йегър, изглежда, си връщаше част от стария огън. Антрацитночерните му очи се прехвърлиха върху Джарвис. — Дължите на Рул живота си. Не смейте да съдите…
— Млъкни! Нека сега да съдим теб за разнообразие! — Джарвис мушна с пръст гърдите на Йегър достатъчно силно, за да накара стареца да залитне и да отстъпи назад. — Вие излъгахте. Не знам колко от внуците ни сте пуснали, но тази гадост до олтара е внук на съветник. Ти трябва да си знаел. Това значи ли, че внуците ни са още живи? Защо сте ги пуснали?
— И какво ще направим по въпроса сега? — Сбръчканото лице на Травърс беше с цвета на синя слива. Тя насочи върха на мотиката си към Бен. — Какво ще правим с това?
„О-хо!“ Грег хвърли предупредителен поглед към Пру. Другото момче кимна леко и отстъпи назад от Бен Стимке, който беше станал неподвижен и бдителен, а устните му бяха запенени с кървави мехурчета.
— Оставете го! — изхриптя Стимке. Лицето му беше разкривено, сляпото му ляво око беше млечнобяло като мрамор. Останалото му око с избелял сив ирис беше гуреливо, а долният му клепач беше виснал като стопен восък, за да разкрие бледорозова плът. — Оставете горкото момче да умре в мир!
— Мир? — Начинът, по който ръцете на Травърс обвиха дървената дръжка на мотиката, напомни на Грег за бойните тояги, които героите от „Наруто“ използваха в играта „Последната нинджа буря“. — Момче? Това е гадост — изпищя тя и се хвърли към Стимке. С внезапен яростен напън жената удари с тъпата дръжка на мотиката като с бухалка. Чу се приглушено „туп“. Главата на съветника се отметна назад толкова бързо, че беше цяло чудо, че вратът му не се пречупи. От устата на Стимке се разгъна ветрило от кръв, той издаде едно гъргорещо „ъх“ и се отпусна на каменния под.
— Не! — изграчи Йегър в момента, в който Кинкейд изрева:
— Боже мой, какво правиш?
— Док, не! — Грег грабна ръката му, когато докторът тръгна напред. — Недей!
— Послушай хлапето! Стой настрана, Кинкейд! — предупреди го Джарвис.
— Мир? Ще ви покажа шибан мир! — Травърс насочи ритник към Стимке, който беше по корем, стенеше и се опитваше да изпълзи настрани. Този път хрущенето и изпукването, когато носът му се строши, а вратът му се изви твърде надясно, не бяха приглушени. По устата и брадичката му се стече кръв, но вратът му не се завъртя обратно. Остана точно там, където беше — с едното ухо плътно прилепнало към лявото му рамо. Тялото на Стимке беше отпуснато и провиснало като на мъртъв червей.
За момент се чуваше само смаяното, изненадано беззвучно хлъцване, което Грег неведнъж бе чувал по време на обедите в училище, щом някой изпуснеше поднос, а всички проточваха врат да погледнат и бяха готови да избухнат в смях и викове: „Пи-и-ич!“.
„Тя го уби. — Грег не можеше да откъсне поглед от бялото мраморно око на Стимке. Усети как краката му се опитват да се превърнат във вода. — Тя му счупи врата, тя…“
Издърпвайки се от внезапно омекналите пръсти на Грег, Кинкейд клекна до Стимке. Сложи пръст под ухото му, после вдигна обзетото си от ужас лице към жената.
— Осъзнаваш ли какво направи? Какво правиш? Мислиш, че това ще оправи нещата? Да се избиваме един друг, не е най-добрият начин да се разреши един проблем.
— Така ли? Е, това е едно добро проклето начало. — Травърс изкашля въже от плюнка. Половината опръска ръката на Кинкейд, останалото се размаза по безжизнената буза на Стимке, за да се плъзне в лигава следа върху устните на стареца.
Това, изглежда, отключи нещо, сякаш тълпата беше навита пружина под повече напрежение, отколкото можеше да понесе. В следващия момент това, което приличаше на солидна шокова вълна от крещящи хора, се надигна напред, някои тропаха към олтара, а други тръгнаха да заобиколят Йегър и останалите от Съвета. Грег усети как някакви ръце се положиха на гърдите му и Джарвис го бутна мощно.
— Махни се от пътя ми, момче! Махни се от пътя ми! — изкрещя старецът, когато Грег се олюля обратно. — Това беше. Чуваш ли? От сега нататък ти ще приемаш заповеди от мен, момче, от мен!
Грег не можеше да отговори, дори да искаше. Той видя замаян как Травърс отмята сивата си коса и повежда атаката към олтара, а Пру се стрелва вляво, за да се дръпне от пътя им. С увиснало от тревога чене Хенри скръсти ръце в защитен жест.
— Чакайте, чакайте! Аз не съм направил нищо. Аз съм на ваша страна — изкряска той. — Аз съм…
Нападащата тълпа просто заля дребния човек. На килима пред отнесения олтар Бен Стимке успя да вдигне ръка, толкова плувнала в кръв, че изглеждаше сякаш ръси червена боя. С крясък, който беше и ръмжене — една нота, дива и ужасна в яростта си, — Травърс вдигна мотиката в огромна фучаща дъга. Острието изсвистя.
Бен изпусна един-единствен пронизващ писък, когато острието отряза три от пръстите му, откъсвайки ги от ръката му като наденици. Върхът на мотиката се зарови в гърдите му със силен и глух звук като от брадва, захапваща дърво. Бен успя да сграбчи дръжката, преди Травърс да успее да я издърпа, и увисна на нея. Зловещото издълбано от акне лице беше изкривено от нова болка и от нов страх. От осакатената му ръка започна да се лее кръв.
— Кучи с… — неспособна да издърпа мотиката си, Травърс нададе още един чудовищен вой.
Стрелвайки се напред, Джарвис вдигна пушката си и спусна ръцете си. Прикладът се заби в корема на Бен и Джарвис натисна с цялата си тежест, смазвайки го. Фонтан от кръв плисна от устата на момчето в беззвучен вик. Ръцете му се отпуснаха, когато Травърс натисна с ботуш и рязко издърпа мотиката, счупвайки костите му.
Тълпата стегна редиците си. Гъргорещ, давещ се до смърт в собствената си кръв, Бен Стимке се изгуби под издигащото се море от гърбове и крака, пушки и юмруци, бухалки, гребло, мотика. В подобната на пещера църква глъчката нарасна и се подхрани от само себе си, издувайки се в експлозия от нечленоразделни викове, грухтене и ръмжене. Беше като да гледаш как мравки извират от могила, за да се натрупат върху слабо ранено животно. Грег не се изненада да види Ейдън, Лушън и Сам в мелето. Пресни рубинени сълзи се смесваха с тези от синьо мастило, стичащи се по бузите на Ейдън. За да не остане по-назад, Лушън провлече дългия си неприлично розов език по лицето на Ейдън, облизвайки кръвта. Смеейки се, двамата пляснаха ръце.
В този момент Грег осъзна, че този момент му прилича на сутринта, в която неговият свят се разпадна; когато родителите му го накараха да седне, за да му кажат, че се развеждат, и той изплю нещо ужасно, преди да се стрелне далеч от баща си, който викаше след него: „Сине, сине, чакай, моля те! Знаеш, че винаги ще те обичам“. А това, което Грег каза в отговор, беше толкова омразно, че чак болеше да мисли за него: „Начукай си го! Майната й на любовта!“. След това все още вбесен бе погледнал навън от прозореца на стаята си — точно навреме, за да види как баща му се свлича на земята, а тяхната древна косачка продължава да бръмчи и едва не закача майка му. Не че имаше значение, защото тя вече бе мъртва като камък. Старата косачка продължи да прояжда пътя си през моравата, изравяйки леха от късни хризантеми, преди да пробие дупка в бараката.
Случващото се тук беше същото: катастрофа в прогрес, невъзможна за спиране, може би неизбежна.
Чу се див триумфиращ рев. На платформата на олтара приливна вълна от ръце вдигна Бен Стимке във въздуха. Кръвта на момчето заваля по каменните стъпала. Дясното око на Бен беше кратер от пурпурно желе. Грег и другите се свиха назад, когато тълпата се разбушува към центъра на пътеката, спирайки само да загребе и тялото на стария Стимке.
Когато тълпата си отиде, внезапната тишина беше като отделен звук. На олтара едно огромно езеро преливаше по каменните стъпала, простирайки кървав език към центъра на пътеката. Остатъци от тялото на Бен бяха пръснати тук и там. Грег забеляза палец и буца от нещо кървящо и меко.
— Какво ще направят? — попита Сара с тих глас.
— Няма да стоим тук, за да разберем — каза Кинкейд. — Да отидем в болницата. Там е по-безопасно. Трябва да обработя този крак, Сара. Хайде, ще те нося.
— Не! — каза тя, свивайки лице в гримаса, щом направи една стъпка. — Ще се справя.
— О, я млъкни! — Пру я вдигна на ръце толкова лесно, че Сара едва не прелетя през рамото му. Голямото момче кимна към страничната пътека. — Грег, ботушите ти. Единият е доста омацан от… знаеш.
— Кръвта се отмива — каза Грег. Левият ботуш беше като пълен със супа и петносан с влажна розова плът. Бял дроб или мозък, може би. Нямаше смисъл да съсипва чорапите си. Той пъхна левия си крак в ботуша и се намръщи, когато усети как пръстите му изджвакаха. — Конете са вързани пред кметството. Освен ако не искаме да вървим пеша, трябва да пресечем площада.
— Не можем да го избегнем — каза Кинкейд. — Стига да успеем…
— Док? — когато докторът не отговори, Грег погледна нагоре, докато напъхваше десния си крак в ботуша, и сърцето му подскочи.
— Оръжията! На пода! — каза Ейдън иззад една пушка и петна съсирена кръв.
Лушън насочи чифт различни пистолети в гангстерски стил:
— Сега!