Илса Бик
Чудовища (70)

69

„Пушка. — Алекс го разбра по отчетливото изпукване. — Близо, идва от запад.“ Преди да отмре първото ехо, тя вече бързаше нагоре по хълма.

— Пени, влез в къщата, влез в къщата!

Миризмата се търкаляше от гората — не само познатите хладни сенки, но гранясалата смрад на отчаяние. „Вълка, достатъчно близо, за да го подуша вече.“ Беше в беда, може би ранен. Тя усети как се пресяга към него, преди да е осъзнала какво прави. Дълбоко в мозъка й чудовището отново потръпна и се съживи, мислите й се плъзнаха настрани. На мига беше и в своето тяло, и някъде другаде, виждаше през очите на Вълка. Остър вкус на страх в устата й, кисела пот по гърдите. Отпред къщата изплуваше между дърветата, светлините примигваха по прозорците като маяци. Нещо тежко — сакът — се опитваше да се изплъзне от рамото й…

„Само че не съм аз.“ Главата й беше огромна. Но всичко, което беше нейно, се усещаше далечно като виковете на Алиса, след като беше гризнала от онази торта „изяж ме“. Алекс беше тук и там, с Вълка.

Във въздуха изтрещяха още изстрели. Звукът я запрати обратно в собствената й глава. „Отправят се право към нас. — Стомахът й се стегна от ужас. — Мърдай, мърдай, мърдай!“

Алекс затича към къщата. Пени и Бърт тъкмо бяха влезли вътре, въпреки че Пени беше тромава, бавна. Дарт грабна ръката на момичето и го завлече вътре. Когато Алекс прелетя последните няколко стъпала, едрото момче стисна рамото й с ръка колкото бут и я издърпа последните три метра. Тя изскимтя стреснато, докато профучаваше през прага, за да се срути на пода.

— Чакай! — Изправяйки се, Алекс се вмъкна между вратата и касата, преди Дарт да може да я затръшне. Той може да не разбираше, но речта беше единственото, което тя имаше. Дори Дарт щеше да схване какво имаше предвид тя. — Почти са тук. Тези изстрели са отблизо. Дай на Вълка възможност! — Можеше да познае, че той не искаше да го направи, подуши го през порите му, но ръката му се отпусна.

„Минута, може би по-скоро трийсет секунди.“ Тя диво огледа стаята, опитвайки се да намери най-доброто прикритие. Голямата стая беше оскъдно обзаведена: камина и печка на дърва върху тухлена основа отляво, кожен диван и два тапицирани фотьойла върху овална черга в центъра, от които можеше да се наблюдава красивата гледка през големия панорамен прозорец. Недостатъчно, за да барикадират вратата, а да се опитват да се прикриват в тази огромна стая, щеше да бъде самоубийство. Този диван не би спрял и плюнка. С панорамния прозорец щяха да са като риби в аквариум.

Очите й прелетяха покрай Пени, която се беше оттеглила зад дългия бар за закуска, върху който Алекс беше подредила лагерната печка, походния фенер и резервните кутии гориво. Момичето се беше ориентирало правилно. Кухнята беше по-назад, а прозорецът над мивката им даваше път за измъкване. Ако прекатуреше хладилника, щеше да може да се прикрие там.

Второто най-добро място беше нагоре по стълбите крайно вдясно, които свършваха в отворен етаж, после къс коридор, по който имаше баня и две спални — една вдясно, една вляво. По-лесно за защита, но също толкова лесно можеше да попаднат в капан.

„Кухнята тогава. — Беше по-близо и на нея онзи заден прозорец й харесваше все повече и повече. Без оръжие тя и без това не можеше да помага да отбраняват къщата. За кратък момент се зачуди защо би помогнала на тях все пак, а после помисли: — Имам по-добър шанс с Вълка, отколкото с хората, които го преследват.“

Профуча покрай Бърт, който стискаше дванайсеткалиброва пушка, но иначе беше закован за пода, и връхлетя в кухнята. Отляво стоеше стар хладилник: ретро модел в светлосиньо и бяло с хромирана дръжка. Вече беше търсила в него и беше открила само четири отровни яйца и някакъв сиво-зелен мъх, чийто буркан твърдеше, че някога е бил майонеза. Алекс се сви в процепа между стената и хладилника, подпря гръб, подви колене, заби крака и бутна силно. Той се наклони, после се олюля и се тръшна гръмовно. От металните му вътрешности се чу разбиване на стъкло и звън на рафтове, секунда по-късно се понесе задушливата фекална миризма на плесен и лепкаво умряло пиле.

— Пени, насам! — Скачайки към бара за закуска, тя грабна китката на момичето. То хлъцна стреснато и се опита да се отскубне. — Престани! — изрече Алекс задъхано и затегли мятащата се Пени по начин, по който би го направила с упорито дете. — Искаш ли да те застрелят? Скрий се зад хладилника! Скрий…

От другия край на стаята долетя писък на панти. Марли влетя през предната врата във вихър от мразовит въздух и плитки. Завъртя се, подпря пушката на рамо и пусна един изстрел, Дарт също отвърна на пукането на другите оръжия.

„Вълка, къде е Вълка?“

— Залегни! — Алекс изблъска Пени зад хладилника и пропълзя в голямата стая. Чу звучно „пльок“, когато един куршум се заби в тежката дървена врата и откърти трески. — Марли! Къде е…?

Секунда по-късно, за свой ужас, получи отговор, когато момчетата се качиха, блъскайки се, по стъпалата. Издут сак висеше от лявото рамо на Вълка. Дясната му ръка беше обвита около Ърни. Докато двамата се олюляваха вътре през нов залп и бръмченето на куршуми над главите си, тя можа да ги огледа добре. Лицето на Вълка беше по-бледо от избелен лен.

И покрито с кръв.