Илса Бик
Чудовища (62)

61

Това не беше обикновен пистолет. Алекс го разбра в момента, в който видя стоманената цев на панти и пластмасова дръжка с патрон с размера на гилза дванайсети калибър.

„Сигнален пистолет.“ Беше виждала само един през живота си, когато с родителите й бяха взели движещия се на въглища ферибот, който пухтеше между Лъдингтън, Мичиган и Манитоуок, Уисконсин. Капитанът й показа своя сигнален пистолет, когато ги разведе из кабината. Той беше от оранжева пластмаса. Този тук беше метален и изглеждаше стар и очукан.

Тя освободи предпазителя с палец и отвори оръжието по начин, по който би го направила с пушка. В цевта имаше подвижна метална втулка. Отваряйки пистолета, тя изтръска патрона. Главата беше месингова, патронът — червен, с отпечатан в черно надпис: BAM-PM 1-060-062. Под него беше изписана думата Kaliber, а после и цифри: 12/70. На гърба също в черно пишеше: SIGNALPATRONEN.

Нямаше как да го изостави.

— И къде си, Дарт? — Сърцето и се сви неприятно, когато надзърна зад бюрото точно навреме, за да види как пазачът й си закопчава ципа. „По дяволите!“

Панталоните й не бяха съвсем тесни, но някой можеше да забележи издутия джоб. Тя пъхна патрона в дулото и бързо натъпка сигналния пистолет на кръста, под суичъра и под фланелата, после бухна парката си.

„Ти си луда, откачила си! Веднъж да гръмне този пистолет и си мъртва.“ Беше готова да се изправи пред отвореното чекмедже, но се поколеба, вниманието й все още беше приковано от странната болнична миризма. „Има още нещо тук.“ Взирайки се в дъното на чекмеджето, окото й се спря на пухкаво, пернато червено петно. Тя протегна бързо ръка и дланта й се сви около много тънка пластмасова тръба, която беше твърде тясна и твърде дълга, за да е резервен патрон за сигналния пистолет.

За осемте секунди преди Дарт да изтрополи до вратата, тя имаше достатъчно време да помисли колко странно беше да намери сигнален пистолет под купчина джинси. Въпреки че можеше да го разбере. Това беше къща за лодки. Когато си на плавателен съд и ти трябва помощ, пускаш сигнална ракета. Фактът, че нямаше лодка, беше малко странен. Мястото на пистолета не беше ли там, където може евентуално да ти потрябва и да го използваш? Защо да го криеш?

А ето ти и нова загадка, затрупана под обвивки точно като сигналния пистолет — обикновен болничен предмет на необикновено място.

Докато се взираше, можеше единствено да помисли: „Питър, какво, по дяволите?“.

Защото това, което държеше в ръка, беше пълна с течност спринцовка.