Богдан Николов
От Искър до Огоста (96)

96. Манастѝрище

Население: 1872 г. — 73 двора и 113 венчила, 1900 г. — 1044 жители, 1910 г. — 1329, 1926 г. — 1950, 1934 г. — 2311, 1946 г. — 2517, 1965 г. — 2531, 1975 г. — 2221, 1992 г. — 1755 жители.

Манастирище се намира на 35 км югозападно от Орехово и е разположено на полегата скална тераса до десния бряг на р. Огоста. Землището му се простира на площ от 27 127 дка. Граничи на изток с Бързина и Рогозен, на юг — с Бели брод, на запад — с Долна Гноеница и Босилеград, и на север — с Ередин.

През римската епоха в района на днешното Манастирище е имало римски вили рустика, които са били притежание на ветерани от римската войска. Свидетелство за това са намерените досега в кариерите южно от селото два латински надгробни паметника с надписи. Първият латински надпис е посветен на Марко Антонио Марци, роден в Улпиа Ескус. Надписът е от първата половина на IV в. (Димитров, Д. П., Надгробните плочи от римско време в Северна България. — С., 1942, с. 34, 46). На втория надпис, който е от първата половина на IV в., е името на Флавий Лициниан, ветеран от преторианската гвардия. Изглежда, че в Кариерите е било гробище през римската епоха и има още латински надписи в земята.

През време на Първото българско царство в местността Гръбльов дол, южно от Манастирище, е имало голямо раннобългарско селище и некропол. Открити са погребения, извършени по езически и раннохристиянски обреди. От погребалните дарове са запазени една паница от глина и едно гърне, които датират от X в. (Николов, Б., Враца. Старо изкуство. — С., 1968, 106). Село Манастирище се споменава в османски регистри от началото на XVII в. с днешното си име. Произходът на името Манастирище е лесен за обяснение. Това име е произлязло от манастир и -_ище_, както воденичище, място гдето е имало воденица, или Лозище — място, където е имало старо лозе, Бачище — място на стара бачия и пр. С други думи името на село Манастирище произхожда от място, където е имало стар манастир или оброк (на някои местности със стари оброци населението казва също Манастира), и нарицателната наставка -_ище_. Единият от тези османски документи има дата 1620 г. и в него село Манастирище е записано с 10 домакинства. Другият документ е от 1632 г. и в него се чете: „Каза Джибре, село Манастир — 9 домакинства“ (ТИБИ, т. VII, С., 1986, с. 265 и 347). По всичко изглежда, че село Манастирище е образувано с днешното си име преди края на XIV в. През вековете на турското робство селото се местило няколко пъти, което се вижда и от запазените стари гробища в неговия район, а също така и от местните предания. В края на XVIII в. село Манастирище е ограбено и опожарено от кърджалийски банди и жителите му няколко години се укривали из горите, а няколко родове потърсили спасение във Влашко. След 1800 г. забягналите по горите и родовете от Влашко се върнали на старите си пепелища и възстановили селото. Манастирище е родно място на легендарната Янка Войвода. Отначало тя е била знаменосец на хайдушката дружина, но при едно сражение с турците войводата бил убит и хайдутите избрали нея за войвода. Янка е от стария манастирски род Кановци (Комитете). Тя е била мургава и стройна девойка и от нищо не се е плашила. Нейната хайдушка дружина е всявала страх у турците по тези места през края на XVIII и началото на ХIХ в. В дружината ѝ са били Пенчо Рачков от с. Долна Гноеница, Иван от Сърбеница, Георги Попадийски от Вълчедръм, Иван от с. Бистрилица, Петко Оризарски от с. Люта, Цветан Айдутина от с. Разград, Иван от с. Лесковец, Берковско и др. Те са действали между реките Цибър и Огоста и са отмъщавали на всеки, който е притеснявал българите. В едно кръвопролитно сражение с многоброен противник в местността Джаркиното — източно от Вълчедръм, хайдутите били разбити и Янка войвода пада убита. Всяка следваща година тук идвали нейните хайдути да я честват. Направили ѝ паметник и забили зеленото знаме. Каменният паметник на Янка Войвода никой не посмял да разруши. Едва през 1937 г. вълчедръмеките богати земевладелци Риджалкинци го разрушили. На мястото на Янка за войвода бил избран Пенчо Рачков.

Първото училище в Манастирище е открито в 1867 г. Пръв учител е бил Вачо Монов от същото село, който се е учил в Черепишкия манастир. Този благороден човек отива доброволно в сръбско-българската война през 1885 г. и загива на бойното поле. До началото на юни 1872 г. в Манастирище учителства Стоян Ботов от с. Дърманци. Той е оставил приписка на една църковна книга: „Тоя псалтир на Стоян Ботов Враца казаси от село Дърманци у село Манастирище Рахово казаси седи у Манастирище даскал учи деца. Писмо писах аз Стоян Ботов на месец юния в 7 ден летни 1872 г.“. На другия лист е записано само 1871 г. Тази приписка преписахме от една църковна книга, която се пазеше в църквата на с. Типченица и изглежда, че преди Манастирище Стоян Ботов е учителствал в Типченица. Този учител е от дърманската фамилия Ботовци и неговите две сестри Пена Дърманката и Цвета Дърманката са омъжени в с. Манастирище в рода Кирковци, по същото време, когато той е учителствал тук. След юни 1872 г. в Манастирище е учител Георги Пенов, който обучава 15 момчета в едно отделение (Летоструй… Виена, 1873 г., с. 60). Този учител е роден в Манастирище и се е учил при Вачо Монов.

Стари родове в Манастирище са: Банковци (от този род са произлезли сетне Иванчавци, Луканчавци и Нинавци), Бегачете (те са едно с Лудбиволовци и Кольовци), Василкьовци (от тях са Бодилярете, Братанчавци, Великинци, Готавци, Найденовци, Тошкавци, Трифоновци, Цокавци и Шольовци), Говедарците (Еркинци и Връбановци), Дилковци, Дилижаковци (от същия род са Пуевци и Липчовци), Замбовци (от тях са се развъдили по-късно Лиловци, Муцавци, Процепете, Янчовци и Фръкачете), Макавеавци (от които са Пандурете, Токовци и Тонавци), Моновци, Пъ̀ловци и Ра̀дуловци (те са едно с Ненкавци и Студовци).

Към 1810 г. се завърнали от Влашко следните родове: Власете, Кановци (Комитете), Пенавци, Станкавци, Стояновци и Чергарете. В един търговски тефтер е записано: „Найден село Манастирище в 1823 г. е купена една крава“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, документ 451, лист 62).

В село Манастирище има малко родове, преселени от други селища. Към средата на XIX в. от с. Липен тук се заселили Къдриевци, Минковци и Турлаците, от с. Градешница пък са дошли Киркавци, Нашкавци, Манавете, Митовци и Нисторовци, от с. Сумер идват Сумѐрчавци, Андрейчавци, Вълкавци, Инкавци и Качовци, от с. Галиче — Бердзавци, от с. Громшин — Груевци, от с. Липница — родът Пуповци, а Ракьовченете — от Ракьово село. В края на XIX в. от с. Люти брод тук се заселили Неделкьовци. В говора на Манастирище е запазено „акавото“ произношение, което се вижда от родовите имена и от топонимията.