Богдан Николов
От Искър до Огоста (115)

115. Пудрѝа

Население: 1910 г. — 1095 жители, 1926 г. — 1434, 1934 г. — 1683, 1946 г. — 1773, 1965 г. — 1560, 1975 г. — 1313, 1992 г. — 897.

Намира се на 20 км западно от Враца и е разположено в равна лъка по левия бряг на р. Ботуня. Землището му заема площ от 19 961 дка. Граничи на изток с Власатица, на юг — с Краводер, на запад — с Урвене, и на север — с Големо Бабино. Южно от селото са разкрити тракийски погребения от V в.пр.Хр. Намерени са бронзови съдове и една изящно изработена бронзова ситула. Двете дръжки на ситулата са прикрепени върху устието посредством две уши, които в долната си част представляват красиво изваяни в релеф женски глави (Николов, Б., ИАИ, т. XXVIII, 1965, с. 173, обр. 14). Тук е намерена и една мраморна оброчна плочка с релефно изображение на Хероса — тракийския бог-конник, която датира от късната римска епоха и показва, че е имало светилище на Хероса (Николов, Б., Криводол. Древни култури. — С., 1984, с. 80).

На височината Градище са рушевините на голяма българска средновековна крепост, разрушена от турските нашественици в края на XIV в. Тогава също е бил разрушен и манастирът „Св. Кирик“. До 1897 г. още стърчели стените на манастирската църква, но камъните ѝ били взети от селяните за направа на днешната църква в селото. Сега в Манастира се виждат само изкопи от извадени основи и един оброчен камен кръст, почитан до 1944 г. на християнския празник „Св. Кирик“ като далечен спомен за Манастира „Свети Кирик“.

Село Пудрия е заварено от турските поробители с днешното си име. Среща се в първите османски документи от 1430 г. (РСт, I, с. 450). В друг османски документ, който е датиран от средата на XV в., е записано село Пудрия като тимар с 32 домакинства (ИБИ, т. XVIII, с. 265). Според едно местно предание селото се е местило поради чумна епидемия в местността Селището. При обхождане на тази местност намерихме останки от жилища и битов инвентар, характерен за късното българско средновековие XII — XIV в.

Стари родове в Пудрия са: Аврамовци (Поповци), Беновци, Бешковци (Неделковци), Бачовци, Гацовци, Дудовци, Йордакьовци, Каламците, Кандовци, Манавците, Медарците, Мачоците, Мишовци, Мондовци, Монкинци, Мариенци, Павловци, Ратайците, Русиновци, Цековци и Янакьовци. В края на XIX в. родът Мачоците се изселили във Вършец, а Каламците — във Враца. Още в началото на XIX в. от с. Ръсовец, Пиротско, което е било населено с чисто българско население, в Пудрия дошли и се заселили родовете Гръбльовци, Богденовци и Иговци. След тях дошли едни след други родовете: Бобяците от с. Българска Вела, Старейшините от с. Драганица, Берковско, Златковци от с. Горно Озирово, Григоровци от с. Долна Бела Речка, Манчовци от с. Осиково, Нефелците от с. Нефела, Вангалозете от с. Сумер и Елисейците от с. Елисейна. Не се знае откъде са дошли родовете Вараците, Боновци, Бранковци, Буновци, Влъковци, Гладниците, Гуновци, Гюровци, Данинци, Конярете, Пащрапанете, Пеновци, Подничарете, Резовци и Ценовци.

Името на село Пудрия също не може да се обясни. Не се знае откъде и от какво може да произлиза. В района на селото са запазени още старинни имена на местности като Маслодинец, по-късно заместено с чуждата дума Мандра, старинни имена са също Мусината, Погладец, Шуматра и др. Учебното дело в Пудрия започва от 1846 г. През 1966 г. пудрийчени честваха 120 годишнината на своето първо училище и бе издаден юбилеен вестник. Пудрия спада в района на „а“ говорите и жителите му членуват 3 л., ед.ч. на „О“ — Доло, Врътоко и др.