Богдан Николов
От Искър до Огоста (133)

133. Ста̀ро сѐло

Население: 1860 г. — 90 семейства и църква „Св. Георги“ — строена в 1832 г.; 1910 г. — 960 жители, 1926 г. — 1046, 1934 г. — 1060, 1946 г. — 1022, 1965 г. — 720, 1975 г. — 528, 1985 г. — 423.

Намира се на 24 км източно от Враца и е разположено сред силно пресечена каменлива местност на 3 км северно от левия бряг на р. Искър. Землището му се простира върху 25 297 дка камениста площ. Граничи на изток със Струпец, на юг — с Ослен Криводол, на запад с — Царевец (до 1936 г. Влашко село), и на север — с Долна Бешовица. Районът му е обитаван още в старокаменната епоха от човешки общества. В пещерата Пещ бяха разкрити останки от човешка култура от времето на късния палеолит (Джамбазов, Н. Пещерата до Старо село, Врачанско. — ИАИ, XXI, 1957, с. 41). Известни са останките на селища от медно — каменната и желязната епоха, но те не са проучени и не се знае нищо за тяхната стратиграфия. Тракийските надгробни могили в района сочат за продължително съществуване на голям тракийски поселищен център и на земевладелско имение на тракийски аристократи. При разораване на една от малките могили в местността Сухото езеро бе открито погребение с трупоизгаряне. Намерена си желязна юзда, върхове за копия и една бронзова брадвичка амулет, на която са изобразени фигури на бик и на овен. Това погребение датира от пети век при. Хр. (Николов, Б., Археология, 1990, кн. 4, с. 17, 4, 5 и 6). В местностите Малкѝа град и Големия град са рушевините на две крепости, използвани и през античността и средновековието.

Селото Старо село се среща с днешното си име в редица османски документи с дати 1430 г., 1564 г., 1605 г. и в началото на XVIII в. (РСт., I, с. 464). В тези документи Старо село е записано като войнаганско селище, смесено с тимар. В документ от средата на XV в. е имало 20 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 261). В един регистър за войнагани от 1548 г. са изредени имената на войнагани, жители на с. Старо село, на Влашко село (дн. Царевец) и Кутловица (дн. Монтана).

Стари родове са: Бръ̀нчовци, Бу̀ровци, Вла̀йкьовци (от тях са Катранкьовци, Лупчовци, Сановци и Сираковци), Влаовци (те са едно с Мотовци и Бельовци), Гачовци (Бемберете и Тричковци), Гръздаците, Джаровци, Диляците, Душильовци (Пръдлювци), Йоковци (Маджарете), Йоловци, Киселите, Клюсарете, Марковци, от същия род Митинци и Мрънювци, Нановци, Неновци (от същото това коляно са Палашовци, Станчовци и Ценовци), Пръчовци (Ламбиовци), Стефановци и Хитковци. В края на XVIII в., бягайки от кърджалийски банди, в Старо село се заселили Киновци (Тировци), които дошли от с. Бързина, Ореховско. През първата половина на XIX в. в Старо село дошли родовете: Заеците от с. Кунино, Кожуарете (Щръбаците) от с. Карлуково, Леваците от с. Гложене, Тетевенско, Йончовци (Калювци) от с. Своде, Ботевградско и Мечкарете (Гининци) от гр. Тетово в Македония. Още в началото на XIX в. от Старо село се изселили в с. Крета родовете Буляците, Бънчовци, Домишлярете (Пепелюговци), Йончовци, Плътниците и Саламовци. През втората половина на XIX в. десетки семейства от Старо село се изселили в равнината: в с. Ореховица, Плевенско, в с. Буковец, Белослатинско, в Койнаре, в с. Струпец и на още други места, където носят родовото име Староселченете.