Богдан Николов
От Искър до Огоста (151)

151. Брестѐ (Брескѐ)

Население: 1872 г. — 55 къщи и 88 венчила (по Летоструй); 1910 г. — 1030 жители, 1926 г. — 1258, 1934 г. — 1417, 1946 г. — 1450, 1992 г. — 701.

Намира се на 30 км югозападно от Бяла Слатина недалеч от левия бряг на р. Искър. Землището му граничи на изток с Реселец, на юг — с Камено поле, на запад — с Драшан, и на север — с Горник. В района му не са открити стари паметници, освен останките на едно средновековно селище и неговия некропол.

Всъщност това средновековно селище изглежда да е било предвестник на днешното село Бресте, което е образувано още преди края на XIV в. с това си име. В един османски документ с дата 1632 г. пише така: „Каза Рахово: село Бресте — 40 домакинства“. И по-нататък в същия документ: „Каза Рахово, село Бресте, проходящи — 36 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 266 и с. 348). От втория запис следва, че част от населението на Бресте е било в движение — проходящо?

В края на XVIII в. село Бресте е било ограбено и опожарено от кърджалийски банди. Оцелелите му жители намерили убежище във Влашко. След като преминала кърджалийската стихия част от избягалите брестнени се върнали на старите си пепелища, но родът Кьосовци се раздвоява: едни от тях се заселват в Кнежъ̀, където се наричат също Кьосовци, а други се установили в с. Добралево, където са известни с името Киновци. От с. Бресте в с. Горник в средата на XIX в. се изселва родът Вретенковци.

Досега няма точни сведения откога датира учебното дело в село Бресте, но през 1872 г. тук учителят Петко Нинов е обучавал 24 момчета в две отделения. Селото не е имало църква, но свещеникът Петко Радулов е извършвал християнското богослужение в един параклис-плетарка. Селото е било засегнато от помашката колонизация, но през есента на 1877 г. всички помаци масово се изселили завинаги в Анадола. Те се страхували от отмъщение заради пакостите, които са сторили тук на християнското население (за учебното дело вж. Летоструй, Виена, 1873, с. 56–61).