Богдан Николов
От Искър до Огоста (40)

40. Го̀рна Кремѐна

Население: 1910 г. — 1157 жители, 1926 г. — 1281, 1934 г. — 1406, 1946 г. — 1343, 1965 г. — 1028, 1975 г. — 979, 1985 г. — 776, 1992 г. — 673.

Намира се на 17 км източно от Враца и е разположено по склоновете на стръмен каменист дол около голям карстов извор. Землището на селото заема площ от 28 949 дка и граничи на изток със землището на с. Долна Кремена, на юг — с Мездра, на запад — със землището на с. Крапец и това на с. Върбешница, и на север през бърдо Веслец, където е било землището на обезлюденото село Слатина, със землището на с. Горно Пещене и отчасти със землището на с. Тишевица. Над извора Дураковец ние разкрихме останки от едно праисторическо селище, което датира от новокаменната епоха. Над естествено укрепената тераса над извора в селото са културните надпластявания на селище от края на медно — каменната епоха. Чрез археологически разкопки през 1973 г. бе проучено укрепеното селище в местността Заминец — западно от с. Горна Кремена. От богатия археологически материал, който бе намерен при разкопките, се установи, че праисторическото селище в Заминец е заселвано на три пъти през края на медно — каменната епоха и три пъти е било опожарявано (Николов, В. Заминец. Праисторическо селище. С., 1975, 160 с.). Също чрез археологически разкопки през 1981 г. бе проучена и Сенюва могила. Разкрита бе зидана от камък гробница, която беше празна (кенотаф). Това показва, че тракиецът е загинал на война и трупът не е бил намерен. Но като аристократ му се е полагала гробница и могила и тя му е била издигната. От погребалния ритуал, извършен над гробницата, можахме да съберем керамика и един гръцки чернофигурен съд, който датира от V век пр.Р.Хр.

Двете села Горна и Долна Кремена са заварени от османските нашественици в края на XIV век с днешните си имена. Тези села са едно от друго на километър разстояние и тяхното образуване или заселване е станало много време преди XIV в. В един османски документ от средата на XV в. са вписани като ленни владения село Кремена -и зир и село Кремена -и баля (Горна и Долна Кремена, ИБИ, т. XIII, с. 309). Във вековете на робството поради чумни епидемии, бедствия и липса на обществена сигурност горнокременчени са живели временно в пещерата Диненица, в местностите Селището и Шумака. В края на XVIII в. селото е опожарено от кърджалийски банди и дълго време жителите му се укривали в пущинаците и из горите на бърдо Веслец. Една колективна находка от турски алтилъци, сечени от 1788 до 1789 г.г., е намерена в селото. Тя е едно косвено доказателство за някое от тези събития (Мушмов, Н., ИАД, 1915, с. 322). Според едно местно предание горите на бърдо Веслец в древността са били населявани от много диви племена, наричани чо̀гльовци.

През 1876 г. в селото е образуван таен революционен комитет за борба срещу турската робия и членовете му сами изработили черешово топче. Тук е роден Ботевият четник Никола Вълчев. Той е осъден от турския извънреден съд на заточение в окови за 5 години и е починал в тъмницата на Цариград (Бурмов, А., Христо Ботев и неговата чета, с 1974, с. 101 и 353).

Стари родове в село Горна Кремена са: Братѝнови, Бръ̀нчовци, Ва̀нкинци, Влъ̀чковци, от които са произлезли Кръ̀ньовци и То̀шовци, Вълчѝновци, Дендѝйте, Джанабѐтете, До̀човци, Ду̀новци, Ѐнгювци, Игарѐнците, Кѝковци, Лѝшковци, Ма̀рчовци (с тях са Бѐнчовци и Пръ̀човци), Ма̀нчовци, Ма̀ргинци, На̀ковци, Но̀нчовци, Пѐтровци (те са едно с Магарѐшковци), Ро̀джовци, Фръцаловци, /Х/ристовци и Ценовци. Към средата на XIX в. в Горна Кремена се заселили Вла̀овци от с. Крива бара, Ломско, Джелепете от с. Дерманци, Луковитско, Николовци от с. Кремиковци, Софийско и Цаковци от с. Струпец. След Освобождението започва масово изселване на цели родове от Горна Кремена в Бяла Слатина, в с. Бързина, където се образува цяла махала, наречена Кременска, в с. Горна Митрополия, в Мездра, в с. Рогозен и на още други места. В село Горна Кремена е налице старо българско население, което не е напускало района на селището за продължителни периоди от време. Това показват и старинните имена на местностите на селото.