Богдан Николов
От Искър до Огоста (3)

3. Баница

Население: 1880 г. — 1150 жители, 1887 г. — 1317, 1892 г. — 1271, 1900 г. — 1477, 1905 г. — 1686, 1910 г. — 1868, 1926 г. — 2733, 1934 г. — 2257, 1946 г. — 2526, 1965 г. — 2303, 1975 г. — 2117, 1985 г. — 1912, 1992 г. — 1617.

Разположено е около голям минерален извор в полите на бърдо Милин камък и отстои на 20 км северно от Враца. Землището му е 38 555 дка. Граничи на изток с Голямо Пещене, на юг — с Мраморен, на запад — с Чирен и Девене, и на север — с Оходен. До минералния извор е имало селище в началото на новокаменната епоха или преди осем хиляди години (Николов, Б. ИМСЗБ, 1992, т. 18, с. 13, обр. 1). Тук са намерени и предмети от желязната епоха (Миков, В. 1933, с. 118), а около минералния извор — основи на постройки от римската епоха и българското средновековие. Западно от селото в местността Манастира са развалините на средновековна триконхална църква и останки от други постройки от манастирския комплекс. Наблизо има оброк, почитан на Никулден. Само това е останало от манастира „Свети Никола“, където в края на XIII век е написано „Банишкото евангелие“ (Дограмаджиева, Е., Райков, Б., Банишко евангелие. Среднобългарски паметник от XIII век, С., 1981). За манастира при Баница се разказват много местни легенди и неговото съществуване е отразено в много имена на местности около него. Освен в приписката в „Банишко евангелие“ от края на XIII в., в която четем: „…Исписа се сия книга в месте рекомем Баницы, у С/ве/таго Николы, много грешным рабом Х/ристо/вом и Матере иего Богородица…“ село Баница се споменава с днешното си име в много османски документи от 1548 г. до 1693 г. като войнаганско селище (ИБИ, XX, 60 и 268). В друг османски документ от 1620 г. е записано: „Каза Рахово, село Баниче — 23 домакинства“. В друг документ на същия регистър за облагане на населението с данъци, но вече с дата 1632 г. четем: „Каза Рахово, село Баниче — 23 домакинства…“ (ТИБИ, VII, 266 и 348). А в османски документ от 1715 г. селото e записано освен като войнаганско, но и смесено с тимар (НБ КМ, Ор.отд. Вц, Ф. 29, арх.ед. 167). Сред имената на войнаганите, които се срещат в списъците от XVI до XVIII в. може да се установи интересно съвпадение с имената на днешните големи родове в Баница като: Джу̀ркинци, Къ̀новци, Па̀новци и др.

В края на XVIII в. село Баница е разграбено и опожарено от кърджалийски банди. Оцелелите му жители се установили за кратко време в м. Крѐшка (Сѐлището). Към 1810 г. селото е възстановено на старото си място около минералния извор и Банята, където е и до днешен ден. Старите родове, които се завърнали от м. Крешка, се помнеха доскоро. Те са: Бо̀совци, Влъ̀ковци, Га̀сковци (Мѝнкинци), Джу̀ркинции Попто̀доровци/, Къ̀новци, Мѝковци, Младѐнчовци (Пѐчовци), Па̀новци (Дулгѐрете, Ѝнчовци и То̀товци), Пръ̀човци, Ра̀динци (Лѝшковци, Недѐлковци и Цо̀нинци), Пѐнчовци (Драгѝевци и Копо̀ете), Пешлѐйкьовци (Панду̀рете), Талига̀рете, Таралѐжете, Шарба̀нете. Към средата на XIX в. в Баница се заселват десетина семейства от разни места: Въ̀ловци и Марѝновци от с. Галатин, Нѝновци и Тутура̀нците от с. Малорът, Ра̀лчовци от с. Крапѐц, Бу̀зовци, Ву̀нинци и Ву̀товци от с. Нова̀чене, Ботевградско, Га̀рчовци (Косту̀рковци и Пѝздовци) и Свету̀лкьовци от с. Бързина, Ореховско, Старосѐлците от с. Старо село, Ребърко̀вците от с. Ребърко̀во, Бѐнинци от с. Долна Кремѐна, Гѐтовци (Гладнѝците) от колибите Врачански Веслѐц, Шѝшковци от с. Вла̀шко село (дн. Ца̀ревец), Веля̀ците от с. Голямо Пѐщене и неизвестно по какви причини чак от с. О̀вча могила, Никополско, Великотърновски окръг са дошли Гѐшовци (Дѝлковци, Ку̀зовци и Пръва̀новци). Вероятно по същото време от с. Баница се изселват няколко семейства в селата Долна Гноеница и Три кладенци, наричани и сега там Ба̀ниченете.

През последните векове на робството източно от с. Баница се простирал чифликът на Рушид бей. След Освобождението имотът му е закупен от ба̀ничени. След 1865 г. западно от Баница се заселват татарски колонисти, които преживели тук до есента на 1877 г. Село Баница е известно в новата българска история с героичната битка на Ботевата чета с турския башибозук, станала на 18 май (ст. стил) 1876 г. на Вѐхтото калѐ. Това е един от върховете на бърдо Милин камък, който е праисторическа крепост и заедно с природните си защитни особености е спасил четата от пълно изтребление.

По старинната си носия и по някои особености на говора баничене се различават от жителите на съседните села Чѝрен и Дѐвене. Баница спада по-скоро към Бялослатинския говор. Името Баница е старобългарско и произлиза от БАНЯ. Сред селото и сега има новоизградена баня до минералния извор с температура 18° и хидрокарбонатна калциево-магнезиева вода.