Богдан Николов
От Искър до Огоста (94)

94. Ма̀ло Пѐщене

Население: 1877 г. — 240 жители, 1910 г. — 344, 1926 г. — 460, 1934 г. — 504, 1946 г. — 523, 1956 г. — 417, 1965 г. — 303, 1975 г. — 198, 1985 г. — 135 и 1992 г. — 98.

Селото Мало Пещене се намира на 23 км североизточно от Враца и е разположено върху полегат слънчев склон на височината Борованска могила. Землището му заема площ от 6761 дка. Граничи на изток с Джурилово, на юг — с Големо Пещене и Баница, и на запад и север — с Оходен. Образувано е преди XVIII в. с преселници от село Големо Пещене и от други места. В един документ от 1811 г. е записано: „Що зимаме мет сене 1813 г. с Боже повеление от Тонча от Мало Пещене ока 42,200“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 432, л. 37-а). И в един османски документ от 1854 г. селото се споменава във връзка с приемането на исляма от двадесетгодишната Мария, дъщеря на Йоло от Мало Пещене (НБ КМ, Ор.отд., Ф. 29, арх.ед. 821).

По-старите родове в Мало Пещене са: Ангеловци (те са едно с Мариновци), Беляците (от този род е опълченецът Кръстьо Първанов Беляков), Бацовци, Въловци, Влъчиновци, Гюраците, Димитровци, Еванчовци (от тях са Къновци), Магерете, Намигачете, Нанковци, Пандовци, Пеловци, Петлите, Пешковци, Пешанинци (от тях са Диловци), Стойновци, Тотевци, Фандъците (от този род са Мицинци) и Фикьовци (наричани Чуфутете). В началото на XX в. десетина семейства от тези родове се изселили в селата Баница, Долна Гноеница, в Ставерци и в гр. Орехово.