Богдан Николов
От Искър до Огоста (117)

117. Радойково (до 1934 г. — Махмудия)

Население: 1877 г. — 60 къщи татари; 1894 г. — заселено с 30 семейства банатски българи; 1910 г. — 135 жители, 1926 г. — 141; 1934 г. — 98; 1946 г. — 103; 1965 г. — 50; 1975 г. — 47 и 1995 г. — 6.

Като се отива от Бутан за Орехово вляво от шосето в малка низина се виждат десетина дворове и стари къщи. Това е останало сега от село Радойково. То е образувано върху разграбеното землище на запустялото през 1711 г. село Голяма лъка. Селата Войводово и Букьовци (дн. град Мизия) са основани върху същото това землище.

През 1865 г. тук били заселени от турската власт 60 семейства татари от полуостров Крим. Българите от близките села им направили къщи, а турската администрация им дала 1500 дка работна земя. Те не са били склонни да работят земеделие и преживявали с кражби и пладнешки грабежи. Така е било основано селото Махмудия татарлар. През есента на 1877 г. като разбрали, че руските войски са при Плевен, татарите от Махмудия, от селата Гладно поле, Крива бара, Галово, Бръзенски черкези и другите колонии си плюли на петите и бързо се отправили към Анадола. Понеже нямали добитък и коли, те насила реквизирали от българите коли, впрегатен добитък и покъщнина. Будните българи не стоели със скръстени ръце. Те сформирали две въоръжени конни чети, с които преследвали пакостливите черкези и татари. В първата чета са били 60 конника под командата на търнавския учител Петър Иванов Крачунов. Втората конна чета е организирана и командвана от легендарния Иванчо Съйнов от Бяла Слатина. В същата тази чета е бил и поп Минко Цалов и членовете на местните революционни комитети от селата Крушовица, Галиче, Липница и Букьовци. В една турска телеграма от 29.Х.1877 г. се казва: „…жандармеристът Мехмед и такъмът Сюлейман били нападнати от неверниците. Мехмед бил пленен и вързан, а Сюлейман избягал и преследвачите го гонили до Гложене. Тук те се натъкнали на конници черкези под командата на Джан Тимур бей, който започнал битка и освободил Мехмед. Неверниците избягали към село Крушовица. От тях били отнети два коня. Между неверниците са били разпознати жителят на Бяла Слатина Иванчо и един българин от Орехово и двамата въоръжени…“ (НБ КМ, Ор.отд., сигн. ОАК, 263/16, 1877 г.).

Мястото на Махмудия татарлар стояло празно до 1894 г. и се наричало Мамудийски соват. Личели само траповете от татарските землянки и запустелите герани. В посочената година мястото на Махмудийския соват било отново оживено. Било заселено с банатски българи. Те били около 40 семейства от Винга и Темишвар. Банатските българи, които заселили Махмудия са следните: Венци Йосков, Георги Иванов Стоянов, Гюка Францов, Данко Шандуров, Иван Първанов, Иван Бумбаров, Иван Сърбина, Иван Бутбара, Карол Велчов, Йоско Ваньов Дебелия, Макьо Янушов, Митко Малкия, Мито Фелдшера, Палчо Дропчов, Палко Шайков, Паун Иванов, Пацун, Никола Кънколов, Слава Белакожа, Станика Иванов, Стефан Железара, Стефан Славов, Стефан Иванов, Тоно Жегала, Тоно Черния, Михаил Иванов, Шандор Братанов, Франко, Франц Каролев, Янюш Франюш.

Но тези банатски семейства нямали възможност да развият модерно земеделие с 1500 дка земя, останала неразграбена от совата Махмудия. Разграбили го съседите бутанчени и гложенчени, с които се съдели. Ето защо банатчените от Махмудия започнали от 1924 г. да се изселват в с. Бърдарски геран, където имало повече работна земя и по-компактно католическо население. Първи се изселили Михаил Първанов, Бумбаров, Пацун и др. Последен през 1928 г. се изселва Венци Йосков. На тяхно място в Махмудия придошли български семейства от Западна България. Те купили къщите и имотите на банатчените, с които били оземлени от държавата (вж. Държавен вестник, брой 190 от 31.VIII.1896 г.). От 1924 г. насам тук се заселили Никола Костадинов и синовете му Борис, Стоян и Владимир от с. Ножица, Босилеградско (родът Деянови), Борис Сотиров Готов от с. Връдловци, Царибродско (родът Серданови), Борис Петков Македонски от с. Калотина, Царибродско, Спас Христов Симеонов от с. Божица (родът Дживини), Стою Петров Момчилов от с. Божица (родът Деянови), Еленко Йотов от с. Станьевци, Царибродско, Мирчо Благоев, Христо М. Благоев, Мито Стоименов и Коста Петрунов от с. Мала Фуча, Радомирско, Мичо Стоюв Петров от с. Божица (род Момчилови). От с. Дълги Дел, Берковско се преселили Стамен К. Зарков, Йордан М. Божинов и Кръстю Марков (и тримата от рода Кърпузови) и Любен Ц. Николов от рода Кръстинци. От банатските българи останало само семейството на Георги Ив. Стоянов.

През 1934 г. село Махмудия е преименувано на Радойково с министерска заповед № 2820, обнародвана на 14.V1II.1934 г. Това малко и новообразувано на три пъти селце се състоеше от тридесетина къщи, с кметски наместник без канцелария, без общински дом и без читалище, без училище и без елементарно благоустройство. Може би и поради това през последните години жителите му масово се изселиха. Наследниците на Косто Петрунов се заселиха в Гиген, Никополско, на Еленко Йотов — в с. Крушовица, на Борис П. Македонски — в с. Ботево и в с. Бутан. Останалите жители на Радойково се изселиха все в с. Бутан.