Богдан Николов
От Искър до Огоста (119)

119. Ребърко̀во

Население: 1910 г. — 645 жители, 1926 г. — 692, 1934 г. — 725, 1946 г. — 740, 1965 г. — 664, 1975 г. — 600, 1992 г. — 505.

Намира се на 20 км югоизточно от Враца и е разположено сред равна лъка по десния бряг на р. Искър. В последните десетилетия на XX в. се образува нов квартал на селото в местността Пила̀рище и около ж.п. гара Мездра — София. Землището на Ребърково заема площ от 8472 дка. Граничи на изток с Крета и Дърманци, на юг — с Типченица, на запад — с Люти дол и Люти брод, и на север — с Моравица. Околностите му са обитавани от човешки общества още през най-дълбока древност. Около извора Пеловец се намират останки на селище от стария рисуван неолит — шестото хилядолетие пр.Хр. (Николов, Б., Изв.муз. СЗ България, т. 18, 1992, с. 13, обр. 4). Тук са намерени съдове от глина, върху които геометричните орнаменти са рисувани с черна боя върху червено-винена основа. Срещат се съдове с форма на лале и др. В местностите Джуджера и Мажин град са рушевините на две укрепени праисторически селища, които са обитавани в края на медно — каменната епоха, а това е първата половина на четвъртото хилядолетие пр.Хр. В селището при Джуджера са открити няколко медни брадви-копачи, единият от които е в сбирките на Врачанския музей (Миков, В., ИАИ, т. XXXIII, 1972, с. 59). Останки от антично селище има в местността Смалев дол, а в местността Горна Крета е разкрит средновековен некропол с християнски погребения от XII — XIV в. Заедно със скелетите са намерени бронзови пръстени, гривни, обеци и глинени съдове.

Село Ребърково е заварено от турските нашественици в края на XIV в. с днешното си име, което ще рече, че то е основано през българското средновековие. В един османски документ от 1430 г. селото е записано като обезлюдено: „Рабарково хали“ — „Ребърково празно“ гласи преводът на документа (РСт, I, 453). Това обезлюдяване на Ребърково не е много загадъчно като се има предвид и обезлюдяването на Дърманица, която е била до днешния град Мездра. В други османски документи село Ребърково е вече населено. Така в документ от 1620 г. пише: „Каза Враца, село Ребърково — 19 домакинства, нови 1“. В друг документ с дата 1632 г. четем: „Каза Враца, село Ребърково, бегълци 15 домакинства“. (ТИБИ, т. VII, 1986, с. 265 и 347). В османски документ от 1639 г. е отбелязано, че село Ребърково има 8 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). От тези документи става ясно, че през първите векове на робството населението на Ребърково не е било постоянно. Причините за това не са установени. Според едно местно предание в края на XVIII в. кърджалийски банди оплячкосали селото и жителите му отново се разбягали. Няколко родове се заселили в с. Крушовене, Плевенско и в с. Реброво, а останалите обитавани известно време горите в местността Козарника, след което се завърнали на старото си място.

Старите родове в Ребърково: Анговци, Анчовци (Танковци), Баданяците, Баталете, Близнаците, Бръборанците, Бубовци, Вачковци, Вретенарете, Генинци, Гуглите, Гюдолете, от тях са Баклиците, Диловци (те са едно с Бутковци), Елкинци, Кръстанкинци, Манджолете, Мановци, Кележете, Маздраците, Комарете, Петринци, Пипалците (Мигалците), Стаменовци (Гръбльовци), Татарете, Шиндарете и Язовци. В Ребърково са малко преселниците отвън. В края на XIX в. тук се преселват Цаковци и Цоцинци от с. Игнатица. В началото на XX в. много семейства от Ребърково се изселват в селищата на равнината. Така в селата Горник и Джурилово отишли семейства от Гулите и Маздраците, в Бяла Слатина — от Близнаците, Генинци, Диловци и Мановци, в Мездра — от Вачковци и Генинци, в Червен бряг — от Кележете, в Криводол — от Вачковци, в Свищов — от Елкинци, в Ракьово село — от Бръборците и на други места. Изселванията са по икономически причини.

Ребърково е родно място на опълченеца Вуто Велчев от първа опълченска дружина, който е участвал в боевете за освобождение на отечеството при Стара Загора и Шипка. Награден е с руски орден за храброст. Преселва се в с. Джурилово, където е починал на 7.IV. 1899 г. от тифус.