Богдан Николов
От Искър до Огоста (82)

82. Курно̀во

Население: 1881 г. — 844 жители, 1926 г. — 890, 1965 г. — 663, 1975 г. — 541, 1992 г. — 362.

Намира се на 35 км югоизточно от Враца и е разположено в старопланинската речна долина на Липнишка река, която оттук надолу се нарича Курновска река и се втича като десен приток на Искър при Тържишкия манастир. До 1935 г. село Курново е било административно към Ботевградска околия, след което е присъединено към Врачанска околия. Землището му е почти планинско и се простира на площ от 24 892 дка. Граничи на североизток със Струпец, на югоизток със Своде, на юг — с Боженица, на югозапад — с Липница, на запад — с Ослен Криводол, и на север — със Синьо бърдо. В околностите на Курново има непроучени останки от праисторически, тракийски, римски и средновековни селища. В местността Градище в колибите Спа̀ньово са развалините на голяма средновековна крепост, а в местността Пладнище има следи от антично селище. Останки от средновековни селища има в местностите Чуканчево и Селището. Според едно местно предание село Курново е било най-напред в Селището, а сетне се е преместило в Чуканчево. В Селището се виждат основите на средновековна църква. Село Курново спада в зоната на „а“ говорите — тук говорят както в с. Лик. Различава се по говор от съседните села Караш и Синьо бърдо. До 1951 г. се е състояло от централно село и колибите: Гро̀ба, Дѝловски колиби, Добралѝца (с родовете Данчовци и Пенчовци), Късаците и Лозище (с род Кюромѝжете), Па̀вловци (с родовете Павловци и Шоповете), Пенчовци (с род Маговци), Пречник (с родовете Ѝнковци, Леща̀рете, Ма̀цовци и Шо̀керете), Спа̀ньово (с родовете Пѐйовци и Ра̀дуловци) и Шу̀рдел (с род Орлите). След 1951 г., когато се масовизира насилствено ТКЗС-то, жителите на колибите се преместват в централното село, откъдето са се разселили в колиби с появата на стоковото стопанство в края на XVIII в.

Стари родове в село Курно̀во са: Бѐлите, Васѝловци, Джа̀рковци, Каса̀ците, Кѝновци, Пѐловци, Ру̀нинци, Са̀бинци и Чѝнговци. През първата половина на XIX в. от с. Тѝпченица придошли родовете Вѐлчовци, Кацѝлете, Мѝрковци, Ту̀рците, Ца̀ковци, Цо̀нковци, Шѝшковци и Шума̀нете. Подир тях от с. Синьо бърдо се преселват Арбало̀вци /когато дошли в Курново те носели дълги копия, наречени /х/арби, а заедно с тях от същото село идват Дѝловци, Катъ̀рете, Йо̀ловци, Марѝнкинци, Мечка̀рете, Рога̀чете и Турта̀нете. От с. Уйовене (днес Хубавене) дошли Лиловци, от с. Брусен — Кюромижете, от с. Осенов лаг се преселват Орлите, които образували колибите Шурдел. От Къртожабене, Плевенско, дошли Жабарете, от с. Голямо Пещене — Свраките, от гр. Самоков — Димитровци и Поповци, от с. Рогозен — Кърловци, от с. Ослен Криводол — Стояновци, от с. Чеканчево, Софийско — Шушумангерете, от с. Своде — Кацарете, от колибите Дъбравата от с. Батулци идват Дановци и Пенчовци, от с. Караш дошли Дражанците, Парцалете, Радуловци и Шо̀керете, от с. Карлуково — Маврите, от с. Видраре Шу̀рделете, от с. Скравена — Баба̀чете и Кутула̀нете, от с. Новачене — Бла̀говци и Ценковци, от с. Боженица — Ла̀лкинци, от с. Лъжене Райковци и Чучу̀ковци, и от с. Правешка Лъкавица дошли Пѐйовци, Сто̀йковци, Ту̀ньовци и Чипѝлете.

Село Курно̀во е заварено от османските поробители с днешното си име в края на XIV в. Записано е в османски документ от 1430 г. като част от тимар с 4 домакинства под името Курново брода /ИБИ, т. XIII, с 261. В друг османски документ с дата 1620 г. четем: „…каза Ивраджа, село Курненче — 22 домакинства…“, а в регистър от 1632 г. е записано така: „…каза Ивраджа, село Курненче — 18 домакинства.“ (ТИБИ т. VII, 1986, с. 265 и 347).

За произхода и името на село Курново има няколко мнения. Според едно от тях името идва от личното име Курно, което пък е от старобългарското КОУРЪ „петел“ (Й. Заимов, Местните имена в Панагюрско. — С., 1977, с. 124) и наставката за селищно име -_ово_. Друго мнение за името на с. Курново е от КУ РНА „въглищарница“, вж. още името на селото Курна могила (през 1934 г. преименувано в Загражден) и местностите Курна могила при гр. Койнаре, името на махала Курил до гр. Пазарджик (броено към с. Поибрене и заличено в 1900 г.), селищното име Курило, Софийско, Курнова могила при с. Дупни връх (Дружево), Софийско и др.

През вековете на турското робство в село Курново е имало малък параклис, в който се е черкувало населението. В 1856 г. параклисът е съборен, за да се построи сегашната църква. Но от стария параклис и днес стои една стена, на която са запазени каменни плочи с надпис. На първата пише: „Да се знае каквото застана дедо Петко да направи черкова на сене 1856 на месец юни ден 18 писец Тодор Даскала от Новачене маист Георги“. На втората плоча пък се чете: „Мастъ Драган от Новачене Драган син Тодор“. Отвън над църковната врата е издълбан върху камък трети надпис: „Създа са храм Господен в лето 1869 собор Стъхъ Арх Гав.“. А до него има още един надпис: „Иджевиса от господин уста Христа от Калугерово“. Първото училище в село Курново е открито в 1850 г. (Ценов, П. П., Орхане и Орханийско. — С., 1926, с. 110). След Освобождението от Курново се изселват десетки семейства в селищата на равнината, където тогава е имало повече работна земя и сигурен поминък. Курновчене се заселват в Буковец, Глава, Комарево, Еница, Лепица, Роман, Червен бряг, в с. Буховци, Търговишко и в гр. Кубрат. След 1951 г. десетки курновски семейства напускат родното си село и се установяват в Ботевград, Враца, Мездра и София.