Богдан Николов
От Искър до Огоста (7)

7. Борова̀н (Бурва̀н)

Население: 1860 г. — 250 двора (ДБИ, т. I, 154), 1871 г. — 262 къщи и 532 венчила (Летоструй, 1873, 58), 1910 г. — 4295 жители, 1926 г. — 5598, 1934 г. — 5835, 1946 г. — 5905, 1965 г. — 4886, 1975 г. — 4347, 1992 г. — 2973.

Борован е най-голямото село в Северозападна България. Намира се на 30 км северно от Враца и е разположено сред малка котловина на Дунавската столова земя. Сред селото тече малък поток, който дава начало на р. Бързина, ляв приток на р. Скът. Землището му заема площ от 80 896 дка. Граничи на изток с Търнава, Соколаре и Джурилово, на юг — с Оходен, на запад — с Девене и Малорът, и на север — с Добралево. Районът на Борован е обитаван от най-дълбока древност от човешки общества. До извора Лапчовец е разкрито селище от началото на медно — каменната епоха, което принадлежи към културата „Градешница“ — пето хилядолетие пр.Хр. От направеното археологическо изследване на това праисторическо селище се вижда, че културният му пласт има дебелина 0,80 м. и се състои от два жилищни хоризонта, разположени един над друг. Намерени са оръдия на труда и оръжия от кремък и камък и от кости и рога на различни животни. Керамиката е представена от големи зърнохранилища за склада, украсени с традиционната за епохата врязана украса, която е издържана в особена геометрична стилизация. Най-интересни сред находките са глинените човешки фигури, представляващи отделни божества. Срещат се и врязани пиктограми и идеограми, считани в науката за най-ранните писмени знаци (Николов, Б., Праисторическо селище при с. Борован, Врачанско. — Изв. музеите в Северозап. България, т. III, С., 1979 г., с. 11–34). Останки от същия тип селище и от същата епоха се намират и в местността Езерото — северно от Борован, но това селище не е добре проучено.

През бронзовата епоха е имало селище в местността Васков чукар — на юг от Борован. Тук освен керамика са намерени един боен каменен чук с канелюри и една бронзова брадва (Николов, Б., Археология, кн. 2, 1964, 70). През желязната епоха в околностите на Борован е имало две тракийски селища и могилни некрополи. Следите на едното са в местността Тиев лъг, а на другото в местността Езерото. От некропола в Тиев лъг произхождат тракийски железни юзди, мечове, ножове и умбо (Миков, В., 1933, 154). Но тук се издигат няколко тракийски надгробни могили, свидетелство за тракийско земевладелско имение, които не са проучени. Не е проучено и тракийското селище от желязната епоха в Езерото. Тук доскоро имаше могилен некропол, който бе унищожен. Само от една могила имаме запазени погребални дарове. Това е Блъ̀сната могила, която бе разорана с трактор риголвач. Намерени бяха железен меч, желязна юзда със строг зъбалец, желязно умбо за щит и една изкустно изработена сребърна торква с гравирани орнаменти (Николов, Б., ИАИ, т. 28, 1965, 189). Тракийските находки от Тиев лъг и от Езерото сочат една и съща дата — II — I век пр.Хр. Днешното село Борован е върху останките на голямо трако-римско селище. При изкопни работи в дворовете в северната половина на селото се намират находки от римската епоха.

На височината Бурванска могила има късноримска крепост. От нея са запазени само основите на крепостните стени и под нея е Мечата дупка, която е най-привлекателният обект за иманярите. Тази крепост е изпълнявала стражеви функции и е имала малък полицейски гарнизон. Освен римски монети и керамика до ден днешен тук нищо особено не е намерено.

На 6 км от Борован на левия бряг на р. Скът на висока тераса, наричана Струга̀рка, има останки от средновековно селище. И сега личат траповете от землянките. Преданието разказва, че тук се е местило село Борован през ранните векове на робството, когато из района е върлувал разбойникът Колчак.

Село Борован е заварено от турците с днешното си име в края на XIV в. В първите векове на робството селото е било войнаганско. В регистър за войнуци от 1548 г. е записан Мерджан Радославов от с. Борован (ИБИ, XX, 51), а от втората половина на XVI век има цял списък на войнагани от с. Борован, спадащо към Враца. Този списък съдържа 30 човека войнагани от село Борован (ИБИ, XX, с. 180). В един регистър за войнуци от първата половина на XVIII век са записани 23 борованчени. Между тях има лични имена, които съвпадат с днешните родови имена, като например: Велчо, Доно, Лалко и др. (ИБИ, XX, с. 289–291).

Църквата Св. Параскева е строена в 1834 г. (ДБИ, т. I, с. 154), а през 1871 г. в църквата Св. Никола са свещенодействали поп Цветко и поп Иван Лилов (Летоструй, 1873, 58). Първото училище в Борован е открито в 1820 г. Името на селото Борован е старобългарско лично име — Борова̀н от Боро и -_ова̀н_, както Мил -ова̀н, Рад -ова̀н и Болова̀н, което е съкратено от Боле — слав. А Боро е съкратено от Борислав, Боримир или Боривой. Личното име Борован се среща в документи от XIII век (Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 28 и 30).

В лексиката на с. Борован преобладават западнобългарски названия: ма̀чка, вм. котка, съдра̀х, вм. скъсах, пце, вм. куче, ва̀рди са, вм. пази се, за̀при са, вм. спри се и др. Говорът на с. Борован спада изцяло към Бялослатинския. Показателното местоимение за трето лице, единствено число в женски род се произнася „ингѝ“. Ударението в някои думи пада на първата сричка и затова се произнася: во̀да, дръ̀ва, ду̀шъ и пр. Наблюдава се потъмняване и промяна в изговора на ударени гласни като: връбъ̀, горъ̀, миризмъ̀, фалбъ̀, веселбъ̀ и др. Ясно е изразена промяната на „в“ в „-л“ и „-м“ — например: гу̀вно, вм. гумно, по̀вна, вм. помна^[1], сло̀боден, вм. свободен. Два съседни звука често променят местата си като: влък, млъ̀чи, мрътвинъ̀ и др. Борованските жители не якат и не произнасят начално и интервокално „х“. Казват: леп, дѐдо, сѐнки, артѝа, ту̀гла, дрѐа и др. Еровите гласни са застъпени — твърдата ерова гласна с „Ъ“: бъ̀зето, длъ̀гата, дръво̀то и пр., а меката ерова гласна Ь преминава в Ъ: Влъка̀н, Влъ̀чи и много рядко в Е: темнѝца и др. Но впрочем говорът на с. Борован заслужава специално изследване, щото тук има едно ядро от стари родове, а пришелците не са оказали особено езиково и етнографско въздействие.

Борованските родове. Стари родове в с. Борован са А̀ндровци (от тях са Миндолете, Рандолете и Шандолете, от последния има изселени в с. Търнава и там също се наричат Андровци, а в Кнежа изселените от тях се наричат Ша̀ндолете, вж. името на извора Ша̀нденец), А̀лювци, Ба̀рфанчовци, Белѝчовци (от тях има изселени в Левчѐво), Бекя̀рете, Бѝчовци, Боя̀нкинци, Влашкозѐмците /през 1828 г. те се изселили в Молдава, но на връщане един от братята остава в Добралево и от него са добралевските Влъ̀човци, Въ̀ловци (от тях са Блъ̀гарете, Га̀рговци, Коцовци и Мангърете, старият дом на Въловци е бил гдето е сега общината, Въло Коцов Казалѝята е бил богат търговец в района), Га̀нецовци, Гѐцковци, Гѐловци, Га̀нджинци, Градиня̀рете, Драга̀нинци, Дѐнчовци, Дрѐньовци, Дръвеня̀ците (те избягали от кърджалиите във Влашко и навръщане един от братята им останал в Алтимер и от него са Буа̀лкьовци), Ко̀новци, Ко̀човци, Ку̀лкинци, Ма̀рковци (Ко̀нецовци), Мѝлчовци, Му̀тинци, Нѝчовци, Но̀нинци (от този род е Мара Но̀нинска — първата киноактриса в България), Па̀човци, Петра̀шковци, Пеца̀новци, Пира̀ците, Попо̀вци, Ста̀нинци, Съ̀лковци. Сто̀йновци (навръщане от Влашко техни братя останали в Алтимер и от тях се развъдили Бѐлчовци, Далбано̀вци и Тарашо̀евци), Фезлѝйте и Я̀нкулчовци.

Преселници в Борован са следните родове: Арнаутете — те са дошли преди XVIII в. от Албания или от Македония, щото в един документ от 1809 г. е записано: „Да се знае каде що купуваме кошере за тамазлък у Борован от Цола Арнаутина — 6 оки за 67 гроша, и от деда Цена Дървеняка 1 ока за 14 гроша“ — архив на Хаджитошеви, т.I, с. 398. Други преселници са Андрѐевци (от тях са Вълкачо̀вци, Йо̀товци и Кръ̀жовци) те идват в началото на XIX в. от с. Долна Кремена, рода Лаковци. Преди 1614 г. от с. Чирен идват трима братя: Обрѐтен — от него са Вра̀човци, понеже били лечители, Цено — от него са Сла̀вковци, и третият Ру̀син — от него са Ру̀синовци (за разлика от Ру̀синчовци и То̀дорчовци, които са преселници от с. Реселец). Те са от чиренския род Славковци. След тях от село Черен и Борован се преселили Белѝнците и Бѐлниколовци. От с. Тишевица идват Му̀цовци и Свѐщниковци, а от с. Гору̀н махала (дн. Пелово) дошли Малджа̀нете. От с Оходен се преселват Боса̀ците, от с. Девене — Кискѝмете, от с. Мраморен — Злата̀новци (те са едно с Иван Ганчов от с. Градешница). От село Ветрен, Пазарджишко са се преселили Гьоргьовци и от същото село една вдовица се омъжва за Сълко Тричков и довежда със себе си невръстно момче Семьон. От този Семьон в Борован са Каластѝрете — Семьо̀новци: Пено, Герго, Сълко, Крачун, Найден и Трифонка, която е омъжена за Стойчо Дреньовски — на дядо Игнат Дреня дядото. От с. Овча могила, Великотърновско, идват Цветковци (вж. от същото село преселници в с. Баница) и вече в края на XIX в. от Гевгелийско (Македония) тук се преселват Воденча̀рете. Сведенията за фамилиите на с. Борован съм взел от много старци през 1955 г., но най-верни се оказаха тези на дядо Вълчо Обретенов Ангелов Обретенов Врачовски, роден в 1891 г. Наскоро бе преведен и един османски документ от 1614 г. Този документ се отнася за облагане с данъци на не войнаганското население в Борован. Посочени са 325 мъже от Борован, които са платили данъци. Сред имената са: Радун/чо/ — родоначалник на рода Дунчовци, Стойно — на Стойновци, Драган — на Драганивци, Марко — на Марковци (Конецовци), Ничо — на Ничовци, Вельо — на рода Вельовци… В същия списък е записано и лицето Обретен, който е пришелец. От този Обретен е произлязъл родът Врачовци. Обретен е пришелец от с. Чирен. През 1614 г. в Борован християнската религия и българщината се е обслужвала и поддържала от петима свещеници, които фигурират поименно в този списък. Щом като през 1614 г. в Борован е имало петима грамотни свещеници, то вероятно е имало и килийно училище за тяхното обучение??? Наистина прави впечатление многобройното население на Борован през посочената 1614 г.

От землището на с. Борован сме събрали общо 348 имена на местности, но не претендираме за изчерпателност, тъй като проф. К. Попов е категоричен, че около Борован има 128 имена, които той е публикувал в „Местните имена в Бялослатинско“ (ГСУФФ, т. 54, св. 2, С., 1959 г.) От имената на местностите в района на Борован могат да се направят редица важни изводи. Всички те имат български произход и поне една трета от тях показват старинен произход.