Богдан Николов
От Искър до Огоста (49)

49. Добру̀ша

Население: 1910 г. — 781 жители, 1926 г. — 999, 1934 г. — 1138, 1946 г. — 1174, 1965 г. — 938, 1975 г. — 659, 1985 г. — 572, 1992 г. — 464.

Намира се на 30 км северозападно от Враца. Разположено е северно от десния бряг на р. Ботуня върху склоновете на дълбок дол. Землището му заема площ от 14 593 дка. Граничи на изток с Баурене и Ракьово село, на юг — с Урвене и Липен, на запад — с Орид, и на север — с Градешница.

Източно от селото над местността Изво̀ро има следи от праисторическо селище, обитавано през периода на средния неолит. В Пепельивата могила, която е в същата местност, е разкрито от иманяри тракийско погребение чрез трупоизгаряне. Намерено е желязно въоръжение и сред него една желязна юзда за ездитен кон, която постъпи в историческия музей във Враца. Тази юзда датира цялото погребение на тракийския воин от края на II в.пр.Р.Хр.

Село Добруша се среща в османски документ от 1548 г. като селище на войнагани. Отбелязани са имената на войнаганите Петре, син на Крачун, и Броде, син на Грозю (ИБИ, XX, с. 46 и 49). В един друг османски документ, който е с дата 1576 г. село Добруша се числи към каза Берковица (РСт, 1, с. 445). От тези документи се вижда, че село Добруша е заварено от турските поробители със сегашното си име и че неговите жители са били войнагани. Знае се, че войнаганският институт е наследен от средновековната българска държава.

Стари родове в Добру̀ша са: Вако̀вци (Младѐновци), Гѐрчовци (Ро̀мановци), Гора̀нчовци, За̀нковци, Иса̀евци, Камбѐрците, Ка̀човци, Къ̀нчовци (Трѝнковци), Марѝнчовци, Ма̀нчовци, Мѝновци, Нѝнковци, Резекѝевци, Пивича̀рете (те лекували с пиявици), Стамболѝйте (Пѐшкоци и Я̀нчовци), Тата̀рете, То̀нчовци (Авра̀мовци), Тръпка̀рете, Цѐковци (от тях са Ко̀лчовци и Ра̀динци) и /Х/ума̀рете. Около средата на XIX в. в Добру̀ша придошли: Дѝковци от с. Ерден, Ка̀нчовци от Криводол, Орда̀ковци от Горна Бела Речка, Фуренцѝте от с. Фурен и през 1922 г. от Трънско идват Турла̀ците. Още в първата половина на XIX в. от с. Добруша в с. Бели брег се изселват Масла̀рете и там ги наричат Добрушлѝйте.

Името на село Добруша е много старо и то всъщност е женско лично име — Добруша от Добруш. Засвидетелствано е в изворите още през XIV в. (Заимов, Й., Български именник, С., 1988, с. 90).