Богдан Николов
От Искър до Огоста (23)

23. Вѝровско

Население: 1880 г. — 897 жители, 1887 г. — 903, 1892 г. — 923, 1900 г. — 1017, 1905 г. — 1069, 1910 г. — 1202, 1926 г. — 1526, 1934 г. — 1655, 1946 г. — 1716, 1965 г. — 1103, 1975 г. — 959, 1985 г. — 686, 1992 г. — 581.

Село Вѝровско се намира на 25 км североизточно от Враца и е разположено сред обширна котловина, оградена от склоновете на бърдата Веслѐц и Странѝца. Силно пресечената местност на района му е богата на подпочвени води, много извори и потоци, които в низините образуват вирове и вирчета. От тях селото е получило името си. През Вѝровско тече рекичката Вѝровчица, която е десен приток на р. Скът. Близо до извора Вълкан се намират останките на тракийско селище и светилище. Тук е намерена голяма оброчна плоча с релефно изображение на източния бог Митра, който е пренесен по нашите земи от римските войници (Велков, И., ИАИ, 1946, т. ХV с. 229). През 1979 г. археолози от музея във Враца откриха в местността Турска поляна сребърно монетно съкровище от 552 броя римски денари, които имат последни емисии от средата на III в. Тази монетна находка отразява първото готско нашествие в земите на траките през римска власт.

Землището на Вѝровско се простира на площ от 23 364 дка и опира на изток в землището на с. Върбица, на юг е Тишевица, на запад — голямо Пещене, и на север землищата на селата Бу̀ковец и Тла̀чене. Вѝровско е основано още преди XIV в. с днешното си име. Споменава се в османски регистър за войнуци с дата 1548 г. и 1715 г. В последната година с. Вѝровско е тимар, смесен с войнагани. Нея година от селото са записани 18 домакинства на войнагани и 24 на бащинници, които се числят в тимара — ленно владение (ИВИ, т. XX, С., 1974, с. 52, 178 и 185). В друг османски документ с дата 1606 г. е отбелязан чифликът Халдем в местността Куманица при село Вировско )НБ КМ, Ориент отдел, ОАК 128/2, лист 81, б-1).

Първото училище в с. Вировско е открито в 1850 г. (Николов, Б., Вировско през вековете. — Враца, 1961, с. 5; Стефанов, Ц., Вировско. — С., 1987, 76 с.). През 1865 г. източно от селото турската власт заселила черкезки колонисти, живели тук до есента на 1877 г. През 1876 г. в с. Вировско е имало 85 къщи, в които живели 433 българи (броени са само мъжете), а черкезкото селище е имало 35 къщи с 83 жители (Матерьяли для изучения Болгарии, ч. III, вып. V, Букурешт, 1877 г.).

Стари родове във Вѝровско са: Авра̀мовци (Сира̀кови), Андрѐовци (Масла̀рете), Ба̀лювци, Дѝсовци, До̀новите, Гръзда̀ците (Гѐловци и Ца̀нкините), Каза̀ците, Карамѐлците, Кардашлѝйте (Фараго̀лете), Ка̀рчовци (Па̀еците), Коня̀рците, Кота̀ците (Гѐновци и Печеня̀ците), Ко̀лови (Ста̀ньовци), Ко̀новци, Кукурѐговци (Ба̀джовци), Ма̀нчовци (Биджѐковци), Марѝнкинци, Нѐшковци (Недѐлкинци, Нѝнкинци и Топчѝйте), Нѝновци, Но̀вковци, Паздѐрковци (Меньовци), Петрушкинци (Мраморенците, щото прадедите им са стояли в с. Мра̀морен говедари), Попо̀вци, Пръ̀вкинци, Сандра̀чете, Семьо̀новци (Гложа̀рете и Жо̀ковци), Сѐрчовци (от Серчо, умалително от Сѐрьо, а то е от стб. сѐри — сур, сив — защитно име), Сиреня̀ците, Стѐфановци, То̀мовци, Трѐнджови, Ту̀рчиньовци, Търнѝчкови, Ца̀нцови (Ма̀рковци), Череша̀рците, Щръ̀ковци и Я̀кимовци. Някои от личните имена на войнаганите в османския регистър от 1715 г. съвпадат с родовите имена, което показва, че тези родове са много стари, така например името Карчо в списъка отговаря на рода Ка̀рчовци, Неделко — на Недѐлкинци, Нешко — на Нѐшковци и мн.др.

През първата половина на XIX в. във Вировско се преселили: А̀мовци, Ба̀нковци, Да̀нчовци, Дѐнчовци, Марѝновци, Нѐковци и Хумарете (Вълчановци) от с. Караш, Атанасовци и Литовци от с. Мра̀морен, Шѝшковци (Дѝсовци и Илѝевци) от с. Тодорѝчене, Луковитско, Йо̀нчовци от с. Ра̀довене и др.

От средата до края на XIX в. село Вировско дава много изселници в различни села на равнината поради липса на повече работна земя и поминък. Така в с. Алтимир се изселили от рода Кота̀ците няколко семейства, които там се наричат Кикирѝзете, Клекавците, Пенговци и Поповци от рода Балювци се изселили в с. Добралево и от същия род — в с. Върбица, от рода Новковци — в Големо Пещене, от Череша̀рете — в Крушовица, където ги наричат Мѐчковци, и в с. Малорът, където са известни с името Рашо̀евци. Във възстановеното след Освобождението българско село Галово от с. Вировско се преселили семейства от родовете Банковци, Карамелете и Кошовци.

През 1906 г. в с. Вировско се заселил родът Шо̀пете от село Долна Ръжана, Босилеградско, а след 1900 г. от с. Вировско изцяло се изселили родовете: Бекѝровци в с. Попица, Ко̀новци в гр. Враца, Мъ̀рчовци в София, Рога̀чете в с. Соколаре. Родът Вълкинци се е довършил.

Село Вировско бележи границата на „он“ говорите на юг и полските мизийски говори на север. Доближава се до говора на с. Камено поле по произношението на широкото Е, но се различава от съседните села Тишевица и Голямо Пещене, където за 3 лице, ед. число употребяват „он“ и казват вуна, вм. вълна, ду̀ня, дуя вм. дюла и пр. В Балканската война от Вировско са участвали 150 души и 10 са загинали, а в Първата световна война са мобилизирани 180 човека и са убити 14.