Богдан Николов
От Искър до Огоста (38)

38. Големо Пещене

Население: 1910 г. — 1585 жители, 1926 г. — 2114, 1934 г. — 2235, 1946 г. — 2358, 1965 г. — 1615, 1975 г. — 1196, 1985 г. — 1024, 1992 г. — 750.

Намира се на 20 км североизточно от Враца и е разположено сред обширна лъка по левия бряг на р. Скът. Землището му се простира на площ от 29 461 дка и граничи на изток с Вировско, на юг — с Тишевица, на запад — с Баница, и на север — с Мало Пещене и с Оходен. В местността Таблювец има останки от голямо трако-римско селище. Тук са открити една мраморна глава от статуя на жена и мраморна оброчна плочка с посвещение на Хероса — тракийския бог-конник. Според запазения старогръцки надпис върху плочката посвещението е направено от тракиеца Куинтос в III в. В същата местност е намерен и един железен главнярник за огнище (Николов, Б., ИАИ, т. XXX, 1967, с. 221, обр. 7 и 8). Името на село Пещене е жителско име. Пещене са жителите на село Пещ. Едно местно предание разказва, че преди много време селото е било високо в бърдо Веслец при Големата пещера, която е югозападно от село Цаконица. Цакончени наричат мястото Пещенските гробища. През 1961 г. направихме една археологическа експедиция на това място. Открихме трапове от землянки на средновековно селище и неговия некропол с погребения от XIV в. Стари хора от с. Цаконица ни казаха, че тук са живели „пещенѐ“. Находките от нашата експедиция потвърдиха и двете предания, че тук е било село Пѐщене. В един османски документ от средата на XV в. е записано следното: „…село Пеще, с друго име Цаконица, дял от тимар, домакинства 14…“ (ИБИ, т. XIII, с. 263 и 275). От всичко това може да се направи следното заключение. До средата на XV в. село Пещ се е намирало до Голямата пещера и до Цаконица, в местността „Пещенските гробища“. Населението на Веслешкия район казва на пещера — пещ, пещта. Има няколко селища в България с име от пещера: гр. Пещера, с. Пещера, Пернишко, с. Пещера, Смолянско, с. Пещерна, Ловешко и др. В района на Кюстендилско и на р. Огоста пък казват на пещерата „дупка“. Оттук са произлезли и имената на гр. Дупница и на с. Дупляк. По неизвестни засега причини жителите на селото Пещ при Цаконица се преселили в равнината и тук основали ново селище, което се нарекло с жителското име Пещене, т.е. основано от жители на село Пещ. На кое землище и на мястото на кое обезлюдено селище се е заселило селото Пещене в м. Селището до левия бряг на р. Скът — засега не би могло да се установи. Трябва да се преведат и обнародват всички османски документи, ентусиасти да локализират обезлюдените селища и тогава чак би могло да се даде отговор на горния въпрос. Землищата на селищата в България са били строго разпределени още през средновековието. И тези, които били обезлюдени от турската инвазия, били свободни землища, които в годините под иго се наричали мезри или совати. Това е положението. В друг османски регистър за войнуци от втората половина на XVI в. са записани двама ямаци (помощници на войнуците — б.м.) от село Пещене, които се числят към войнуците на село Кален (ИБИ, т. XX, с. 178). В османски документи от 1620 г. е записано: „…каза Ивраджа (Враца), село Пещинче с 25 домакинства…“, а през 1632 г.: „…каза Ивраджа, село Пещинче с 47 домакинства…“ (ТИБИ, т. VII, С., 1986, с. 265 и с 347). Посочените домакинства са само дялове от тимари (ленни владения на турски големци). Но изглежда, че условията в равнината са били добри и село Пещене е нараснало числено. Част от неговото население се отделя на юг в землището на обезлюденото село Слатина и основава ново селище с името Горно Пещене. Малко време след това се образува и селото Мало Пещене. Така старото Пещене започнало да се нарича Големо Пещене.

Стари родове в с. Големо Пещене са: Ба̀цинци (Нѝчкоровите), Белка̀шете (от тях са Ба̀решниците и Рога̀чете), Буджалѝйте, Въ̀чковци, Въ̀шовци (Ба̀нчовци), Га̀нчовци, Дрънда̀рете, Йо̀лчовци, Кошара̀нете, Къ̀човци, Мѝшовци, Нѝнковци, Нѝчовци, Пепелѝйте, Пѐтровци, Ра̀шовци, Синѝгерете, Тодарѝновци. През първата половина на XIX в. в с. Големо Пещене се заселили следните родове: Ба̀нчовци (Ра̀йновци) и Въ̀лковци от с. Камено поле, Виячете (наричани още Подвивачите, щото подвивали — скопявали добитък) от с. Правец, Ботевградско, Ву̀товци (с тях от едно коляно са Гѐшовци, Ку̀нторовци и Чола̀ковци), Келѐжете, Ко̀стовци, Пато̀рете, Цо̀ловци и Бету̀вците от с. Новачене, Ботевградско, Катъ̀рете идват от с. Курлуково, а Па̀новци (Чръ̀нкинци) и Цвѐтковци (То̀рбешковци) от с. Цаконица, Игнатовци дошли от с. Горно Озирово, а Поповци от с. Долна Кремена и Тинковци от Пирдопско. През втората половина на XIX в. с. Голямо Пещене дава изселници в Плевен от рода Бетувците, в с. Добралево — от рода Кележите (които в Добралево са известни с прякорите Кукувѝците и Пѐновци), в с. Малорът — от рода Кошаранете (наричани в Малорът Пещенете), в с. Джурилово от рода Дръндарете, и в с. Баница — от рода Белкашете (наричани там Беляците). Родът Беляците в с. Мало Пещене също са от големопещенския род Белкашете и се наричат Беляците. От този род е опълченецът Кръстьо Беляков.

От имената на местностите може да се разбере следното. Тук има неочаквано много старинни имена и много от тях са образувани на арумънска основа — например Барзѝловец, Лесконо̀ш и др. От всичките събрани от нас 223 имена на местности 12 % окончават на -_ец_ и на -_ица_. От всичко това и от приведените османски извори може да се каже, че около средата на XV в., когато жителите на село Пещ слизат в равнината, са заварили тук едно по-старо българско население, примесено с арумъни пастири.