Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
johnjohn (2014 г.)

Издание:

Богдан Николов. От Искър до Огоста

Редактор Слава Николова

Технически редактор Владислав Кирилов

Българска. Първо издание.

Формат 84×108/32.

Печ. коли 21,50

ИК „Алиса“, София, 1996

ISBN: 954-596-011-1

История

  1. — Добавяне

72. Кра̀водер

Население: 1910 г. — 1304 жители, 1926 г. — 1624, 1934 г. — 1838, 1946 г. — 2106, 1965 г. — 2072, 1975 г. — 1845, 1992 г. — 1219.

Намира се на 17 км западно от Враца и е разположено в равна лъка по двата бряга на р. Ботуня. Землището му заема площ от 26 258 дка. Граничи на изток с Власатица, на юг — с Горно Озирово и Долно Озирово, на югозапад — с Главаци, на запад — със Сумер, и на север — с Пудрия. Краводер спада в зоната на „а“ го̀ворите с членуване на 3 л., ед.ч., м.р. на „о“: бродо̀, доло̀, пожа̀ро и пр. Името Краводер е старинно по образуване от типа „търнокоп“. Съставено е от съществителното крава и глаголна основа дер, от деря, както Володер — име на местност при Типченица, Козлодер — при Зверино, и пр. Старата носия на населението е бялодрешковска. През античността и средновековието тук е имало интензивен живот на тракийски общества. На югозапад от селото се издигат осем тракийски надгробни могили, които не са изследвани по археологически път. В района са намерени римски републикански сребърни денари (Герасимов, Т., ИАИ, т. XXIX, 1966, с. 320). Една находка от бронзови монети, сечени в римския град Виминациум от името на император Гордиан III е намерена в района на селото през 1936 г. (Герасимов, Т., ИАИ, т. XI. св. 2, 1937, с. 320). В развалините на крепостта Трънчово капе, западно от Краводер, е намерена част от мраморна плоча с латински надписи, която е счупена за вторично използване при поправка на крепостта. Надписът е от III век и е от надгробен паметник (Николов, Б., ИАИ, т. 30, 1967, с. 234, обр. 27). От една друга плоча с латински надпис узнаваме, че през втория век в района на Краводер е имало лично владение на римския ветеран Валерий Руф и жена му Аурелия Зуратурменис. В този надпис ветеранът сочи, че е от селото Воровум Минор, за което се предполага да е име от келтски произход и да се е намирало в същата провинция (Велков, В., Археология, 1962, кн. 1, с. 31 и сл.). Надписът е не само принос за историческата география на този район, но и за аграрните отношения през късноримската епоха. Около Крепостта Градище е намерено съкровище от сребърни грошове, сечени през времето на българския цар Иван Александър (1331–1371 г.). Малка част от тези редки монети постъпи в сбирките на историческия музей във Враца — инв. № М 258–264.

В землището на село Краводер се намира средновековният Мътнишки манастир, който след 1944 г. запустя и бе превърнат в краварник.

Краводер е заварено с днешното си име от османските завоеватели в края на XIV в. То е старо средновековно селище. Среща се в османски документи от 1430 г. (РСт, 1, с. 421). В други османски документи, датирани от средата на XV в. Краводер е записано като ленно владение с 49 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 261). В края на XVIII в. в района на Краводер е действала четата на хайдутина Върбан Глогов, който е роден в същото село. През време на Освободителната война 1877/78 г. село Краводер дава четирима опълченци. Това са Петър Стоянов Боев и тримата братя Тодор, Петко и Косто Андрови. Първите двама от братя Андрови загинали в боевете на Шипка. След Освобождението оцелелият в битките Косто Андров заедно с братовите си сирачета се заселва в с. Брегаре, където днес потомците им са известни с името Комѝтете.

Стари родове в Краводер са: А̀ндровци, Бѐнчовци, Бо̀евци, Бо̀новци, Буза̀рете, Ва̀рдовци, Васѝловци, Връ̀бинци, Гѐнкинци (Гора̀новци), Гѐцовци, Гло̀говци, Дериво̀лците, Йо̀цовци, Йо̀шовци, Кла̀пчовци, Ко̀цовци, Кръ̀скьовци, Кюлофа̀рете, Лѐнгеровци, Мѝлкинци, Моско̀вците, На̀човци, Нико̀ловци, Менджѝйте, Перчѝнковци, Пу̀ляците, Огорѐльовци, Пѐшовци, Ра̀динци, Рога̀чете, То̀цовци, Тръ̀нчовци, Уру̀ците, /Х/ума̀рете, Цвѐтинци и Чу̀льовци. Към средата на XIX в. от с. Кален придошли То̀мовци, от с. Торос — Ра̀дуловци и Попо̀вци, и от с. Зли дол — Попдамяновци. Още през първата половина на XIX в. родовете А̀бните и Вѐлинци се изселили от Краводер в с. Лесура. След освобождението няколко семейства от краводерските родове Николовци и Цветинци се изселили в Бяла Слатина и Орехово там ги наричат Краводерците. В землището на Краводер има доста старинни имена на местности: Щу̀по, Щупта̀, Балковица, Биберница, Колница, Люба вода и др., които потвърждават неговата старинност.